Хубаво е, когато човек преследва мечтите си. Когато вярваш в

Хубаво е, когато човек преследва фантазиите си. Когато вярваш в себе си, осъзнаваш, че можеш да се качиш на всеки връх. Такъв е казусът с Калин Иванов.

Калин Иванов е единственият българин, печелил цели 4 пъти най-престижната премия за телевизия – „ Еми”. Роден е през 1969 година в София.

След като приключва операторско майсторство и постановка във ВИТИЗ, става основен оператор на телевизионните излъчвания " Ку-ку " и " Каналето ".

От 1989 година живее в Бруклин, Ню Йорк. Отвъд Океана стартира работа в телевизия CUNY в най-големия публичен университет на Източното крайбрежие. Женен за огромната си обич Ани.

– Защо тъкмо Америка?
– Идването ми в Ню Йорк беше началната бактерия, която промени метода ми на виждане, споделих си – Ако в миналото дойда тук, желая да остана по-дълго. От една страна това беше част от интереса ми– по какъв начин се прави кино и телевизия тук. А чисто физическият допир беше през 1994 година, когато с Камен Воденичаров като част от екипа на " Каналето " дойдохме, с цел да снимаме един епизод от предаването " Ку-ку " за Световното състезание по футбол.

След като приключих " ВИТИЗ ", откакто започнах да работя, осъзнах, че има доста неща, които не съм научил и че се въртя в обаян кръг и не узнавам доста от това, което желая. Потърсих благоприятни условия да продължа образованието си. Разгледах колежи из цяла Америка и се бях концентрирал в Ню Йорк, споделях си, в случай че намеря нещо, то би трябвало да бъде в Ню Йорк.

Още от дребен Калин сграбчва фотоапарата и е притеглен от магията на киното и малкия екран.

– Какъв съм желал да стана като дребен, не помня. Но си припомням, че татко ми ме беше молил няколко пъти да ги фотографирам него и майка ми и в този момент като ги виждам, си давам сметка, че на мен ми е било забавно да фотографирам с фотоапарат. Така че може би вътре в себе си постоянно съм желал да се занимавам с кино и с телевизия.

Целият този старателен труд на Калин през годините му печели четири награди " Еми " – първите две за продуцентска работа, а другите две – за операторско майсторство. А когато споделя на околните си, че печели наградатаза първи път, те си мислят, че се майтапи.

– Беше доста смешно, тъй като се случи към 1 април, когато им изпратих известие, те споделиха – Много хубава смешка. Не е смешка, това се случи. Бяха доста щастливи, само че трябваше да им обясня какво значи тази премия " Еми ". Но беше доста занимателно да изяснявам тези неща, откакто съм получил премията, а не откакто съм я изгубил.

През месец май, Калин печели четвъртата си премия " Еми " в категория " Развлекателна стратегия " за операторско майсторство за късометражен филм, разказващ историята на афроамериканска гримьорка – Ла Соня.

– Конкуренцията там беше доста мощна. И когато видяхме кои са нашите съперници, взехме решение че просто ще се забавляваме, ще се радваме по време на церемонията довечера, само че надали имаме късмет да спечелим. Когато оповестиха имената ни, ние в началото си помислихме – викат ли ни или ни споделят да си вървим? И се оказа, че сме ние.

Калин в никакъв случай не е търсил триумфа непременно, а да изпитва наслаждение от това, което прави.

– Аз мисля, че триумфът в действителност е обвързван с доста труд, само че и с доста мечтаене. Никога не съм си мислил, че би трябвало да печеля някаква премия. Вярно, когато спечелиш някаква премия, си казваш, добре, само че тези хора не ме познават, за какво ми дават тази премия и е по този начин – очевидно ми я дават за нещо, за което са ме харесали, че съм направил. Това е и функционалността на изкуството – да видиш нещо и то да те накара да изпиташ нещо. Готов съм и за още награди, в случай че има, само че не това ми е задачата.

Успоредно с работата за огромни студиа, дружно със брачната половинка си Ани, Калин основава и лична продуцентска компания.

– Преди месец беше и премиерата на нашия късометражен филм тук в Ню Йорк – " Странната гора " и това ни дава наслада.

Филмът споделя историята на американски младеж, който се мести в малко родопско селце, с цел да превъзмогне заболяване, пречещо му да живее пълноценно. В продукцията вземат участие единствено близки другари и родственици на Калин и Ани. " Странната гора " е сниман напълно в село Долен в Родопите.

– На прожекцията имаше доста реакции от публиката, одобри се доста добре, залата беше цялостна и по-късно пристигнаха доста хора да ни питат – къде е това място, в действителност ли съществува, какви са тези деца, какво се случва.

Въпреки четирите си международни награди Калин към момента мечтае да снима съвършения кадър. И макар че носи България в сърцето, със фамилията му към този момент не обмислят да се приберат вечно.

– България са моите родители, родителите на фамилията на Ани, в България са едни от най-обичаните хора за мен в целия свят. България ме е основала подобен, какъвто съм, там съм се родил и там съм израснал.

Както се споделя, аз съм на един аероплан разстояние от България. Затова сме в Ню Йорк, тъй като ми е близо. Тук ми е домът, тук живеем сега с жена ми и желаеме да създадем нашите планове. Иска ми се да мога по-често да се прибирам за по-дълги интервали от време, само че на този стадий към момента съм един месец в годината, само че и това е задоволително.