Буря в чаша вода на границата ни с Македония
Понякога среднощното бдение във Facebook носи и забавни изненади. Като тази да вземем за пример. Един от моите другари там, тогавашният министър на образованието в първото държавно управление на Любчо Георгиевски проф. Ненад Новковски се пробва да пояснява член 7 от контракта сред Македония и Гърция, подписан в Преспа през май. Повод е прословутото изказване на премиера Зоран Заев пред една локална телевизия, че „ Илинденското въстание е македонско “.
Проф. Новковски, в чийто теоретичен и публичен статут не трябва да се съмняваме, си признава, че в началото не е обърнал задоволително внимание на въпросния член от контракта, само че в този момент, след напрежението, зародило след изказването на Заев, деликатно е анализирал записаното и е стигнал до извода: „ С оглед на това, че част от Илинденското въстание е било в Северна Гърция и е част от наследството на този район от антиката до наши дни, като написа в член 7, Илинденското въстание би могло да бъде гръцко-македонско, само че никога наше, македонско “.
Журналистът Злате Мирчевски дава отговор на професора: „ Малко прекаляваш. Това въстание е Илинденско-Преображенско, което се е водело и в Одринско. Кога ние в Македония сме посочили това въстание в същинската му светлина с всичките му събития и последователност? Акцент постоянно сме поставяли на Крушево, което не е на територията на Гърция, нито пък на територията на България “.
„ Няма никакво невъздържание – дава отговор проф. Новковски- това въстание, съгласно договорите, би могло да бъде единствено българско, или единствено гръцко- македонско, а никога наше македонско “. На което Злате Мирчевски разяснява: „ Ама по тази причина ти загатнах не инцидентно, че при нас акцентът се слага единствено върху Крушево и върху събитията, които са се случили на територията на днешна Македония. Ако титовите историци и тяхната по- млада генерация прегледат всичко по-добре и за Одринско – кои са били тези, какви са били, известно е до къде ще се стигне. Кой е бил Михаил Герджиков, къде е бил роден и по този начин нататък. Затова тази част даже не се загатва, а акцентът се слага върху Крушево, Смилево, Мечкин камен. За това гърците няма да стачкуват, но в случай че единствено се намекне, че то се е водело и в Гърция, става проблем… “
Да не оставаме с усещането, че единствено у нас изказването и думите на македонския министър председател пред една локална телевизия са провокирали неспокойствие в горещите августовски дни. И отвъд границата този проблем вълнува хората, въпреки и в различен подтекст. Ако за нас, както пролича от реакциите на политиците в България, става още веднъж въпрос за рекламация, да не кажа, за следващо отнемане на основен миг от българската история, в Скопие нещата са надалеч по-сложни, тъй като са сложени в политически подтекст, обвързван с бъдещето на Македония. Чак пък толкоз ли? Ами чак толкоз, дори и повече.
Преди да се опитаме да го проучваме, да кажа следното: дали Илинденското въстание е българско, дали е Илинденско-Преображенско, даже Илинденско-Преображенско-Кръстовденско, дали е единствено македонско или каквото и да е там, би трябвало да се произнесе смесената комисия от български македонски учени, основана съгласно контракта на 1 август предходната година. Нали по тази причина бе основана тази мултидисциплинарна комисия от специалисти по историята и образованието, с цел да поеме върху себе си дебата по тези противоречиви въпроси и с научни средства и документи да обясни истината, колкото и мъчно да е това. И най-важното – концепцията бе този спор да не пречи на развиването на политическите и икономическите връзки сред България и Македония. Създаването на въпросната комисия, която към този момент организира първото си взаимно съвещание, ми изглеждаше тогава, пък и в този момент, като обръщение от страна на политиците към историците – не ни се мотайте в краката, правете си историята там, изяснявайте се, спорете, плесници си бийте, само че ни оставете ние да вършим „ огромната политика “. С други думи, историята – на историците, само че огромната политика остава на Борисов и Заев – двамата министър председатели, подписали контракта в Скопие предходната година, които имат максимален принос за нормализирането на връзките сред двете страни.
И аз в това виждам огромната неточност на Заев да се захваща да пояснява характера на въстанието. Можеше единствено с една дума да препрати въпроса към комисията и да „ си измие ръцете с нея “, както се споделя. И всичко да бъде спокойно и безшумно – да не му са постанова след това да се оправдава и да се кълне в другарство с България. И с това още повече да разбуни духовете в Македония, и да заостри рецензиите против себе си и против договорите, подписани с България и Гърция. И да даде нови козове в ръцете на опозицията, която го дебне зад всеки медиен ъгъл или събитие, с цел да сложи под въпрос присъединяване си в референдума на 30 септември, на който македонците би трябвало да отговорят на въпроса: Дали сте за участие в НАТО и в Европейски Съюз и за поддръжка на контракта с Гърция?
Автоголът си е автогол. А и Заев, както непохватно направи въстанието македонско, по този начин и непохватно се извини. Нарушил бил дипломатическия звук, без да каже трансформира ли мнението си въстанието, или не. Но отново повтарям- сред българският и македонският подтекст има дребна, само че основна разлика. За нас това се трансформира в следващата вътрешно-политическа задявка – по какъв начин управляващите реагират на посланията оттатък границата, свързани с българската история. Те реагираха, както реагираха. Най-силно усещане ми направи заканата на Борисов да напомни на македонците всичко това, когато пристигна време да се гласоподава за участие в Европейски Съюз. Първо, аз от години пиша и приказвам, че България би трябвало на двустранна основа да реши проблемите си в Македония преди от Скопие да стартират договаряния за участие. Ако това не стане, колкото и да се перчим, почне ли преговорният развой, нещата отиват зле за нас. Ще има да преглъщаме следващите жаби. Добре, че въпреки всичко подписахме контракта предходната година..Второ, ужасих се от вероятността Борисов да бъде този, който ще извърши заканата си да „ върне жеста “ на Заев, когато стане време да се гласоподава за приема на Македония в Европейски Съюз. Като виждам, договарянията на Скопие с Брюксел, в случай че почнат в действителност през юни 2019-а, ще има да се влачат най-малко десетина година. Онзи небосвод от 2025-а, който беше упоменат за Сърбия и Черна гора, ми се вижда прекомерно непосредствен за нашите брат’чеди от Македония. Та, запитвам и тогава Бойко Борисов ли ще бъде министър председател, и Зоран Заев негов сътрудник край Вардар?
Македонският подтекст е различен. Каквото и да приказва Заев, както и да формулира въпроса за референдума, какъвто и „ ченгел “ да слага в първата част на въпроса (членство в НАТО и в ЕС), с цел да изтегли втората (договора с Гърция), рискът да не получи нужния ценз от излезли да гласоподават, си остава. Не оказват помощ и хитрости от вида на прецедента от референдума през 1991 година, когато към питането за свободна и самостоятелна Македония бе закачена и втора част, даваща право за влизане в съюз с други суверенни страни от някогашна Югославия. Та всички тези, които си харесваха Титова Югославия, гласоподаваха и по този начин поддържаха отделянето на Македония от СФРЮ. Вижте реториката на Заев от Преспа насам – тя с нищо не припомня на сходни случаи в други страни, кандидатстващи за участие в НАТО и Европейски Съюз. Няма „ НАТО е гаранция за непоклатимост и сигурност “, няма „ Европейски Съюз е влизане в богатото и просперитетно европейско семейство “. Или в случай че го има, е доста малко спрямо това, че „ бетонирахме македонското за епохи напред “. Разбирам го – там го подлагат на критика, там се пази. В това число и с Илинденското въстание.
Проф. Новковски, в чийто теоретичен и публичен статут не трябва да се съмняваме, си признава, че в началото не е обърнал задоволително внимание на въпросния член от контракта, само че в този момент, след напрежението, зародило след изказването на Заев, деликатно е анализирал записаното и е стигнал до извода: „ С оглед на това, че част от Илинденското въстание е било в Северна Гърция и е част от наследството на този район от антиката до наши дни, като написа в член 7, Илинденското въстание би могло да бъде гръцко-македонско, само че никога наше, македонско “.
Журналистът Злате Мирчевски дава отговор на професора: „ Малко прекаляваш. Това въстание е Илинденско-Преображенско, което се е водело и в Одринско. Кога ние в Македония сме посочили това въстание в същинската му светлина с всичките му събития и последователност? Акцент постоянно сме поставяли на Крушево, което не е на територията на Гърция, нито пък на територията на България “.
„ Няма никакво невъздържание – дава отговор проф. Новковски- това въстание, съгласно договорите, би могло да бъде единствено българско, или единствено гръцко- македонско, а никога наше македонско “. На което Злате Мирчевски разяснява: „ Ама по тази причина ти загатнах не инцидентно, че при нас акцентът се слага единствено върху Крушево и върху събитията, които са се случили на територията на днешна Македония. Ако титовите историци и тяхната по- млада генерация прегледат всичко по-добре и за Одринско – кои са били тези, какви са били, известно е до къде ще се стигне. Кой е бил Михаил Герджиков, къде е бил роден и по този начин нататък. Затова тази част даже не се загатва, а акцентът се слага върху Крушево, Смилево, Мечкин камен. За това гърците няма да стачкуват, но в случай че единствено се намекне, че то се е водело и в Гърция, става проблем… “
Да не оставаме с усещането, че единствено у нас изказването и думите на македонския министър председател пред една локална телевизия са провокирали неспокойствие в горещите августовски дни. И отвъд границата този проблем вълнува хората, въпреки и в различен подтекст. Ако за нас, както пролича от реакциите на политиците в България, става още веднъж въпрос за рекламация, да не кажа, за следващо отнемане на основен миг от българската история, в Скопие нещата са надалеч по-сложни, тъй като са сложени в политически подтекст, обвързван с бъдещето на Македония. Чак пък толкоз ли? Ами чак толкоз, дори и повече.
Преди да се опитаме да го проучваме, да кажа следното: дали Илинденското въстание е българско, дали е Илинденско-Преображенско, даже Илинденско-Преображенско-Кръстовденско, дали е единствено македонско или каквото и да е там, би трябвало да се произнесе смесената комисия от български македонски учени, основана съгласно контракта на 1 август предходната година. Нали по тази причина бе основана тази мултидисциплинарна комисия от специалисти по историята и образованието, с цел да поеме върху себе си дебата по тези противоречиви въпроси и с научни средства и документи да обясни истината, колкото и мъчно да е това. И най-важното – концепцията бе този спор да не пречи на развиването на политическите и икономическите връзки сред България и Македония. Създаването на въпросната комисия, която към този момент организира първото си взаимно съвещание, ми изглеждаше тогава, пък и в този момент, като обръщение от страна на политиците към историците – не ни се мотайте в краката, правете си историята там, изяснявайте се, спорете, плесници си бийте, само че ни оставете ние да вършим „ огромната политика “. С други думи, историята – на историците, само че огромната политика остава на Борисов и Заев – двамата министър председатели, подписали контракта в Скопие предходната година, които имат максимален принос за нормализирането на връзките сред двете страни.
И аз в това виждам огромната неточност на Заев да се захваща да пояснява характера на въстанието. Можеше единствено с една дума да препрати въпроса към комисията и да „ си измие ръцете с нея “, както се споделя. И всичко да бъде спокойно и безшумно – да не му са постанова след това да се оправдава и да се кълне в другарство с България. И с това още повече да разбуни духовете в Македония, и да заостри рецензиите против себе си и против договорите, подписани с България и Гърция. И да даде нови козове в ръцете на опозицията, която го дебне зад всеки медиен ъгъл или събитие, с цел да сложи под въпрос присъединяване си в референдума на 30 септември, на който македонците би трябвало да отговорят на въпроса: Дали сте за участие в НАТО и в Европейски Съюз и за поддръжка на контракта с Гърция?
Автоголът си е автогол. А и Заев, както непохватно направи въстанието македонско, по този начин и непохватно се извини. Нарушил бил дипломатическия звук, без да каже трансформира ли мнението си въстанието, или не. Но отново повтарям- сред българският и македонският подтекст има дребна, само че основна разлика. За нас това се трансформира в следващата вътрешно-политическа задявка – по какъв начин управляващите реагират на посланията оттатък границата, свързани с българската история. Те реагираха, както реагираха. Най-силно усещане ми направи заканата на Борисов да напомни на македонците всичко това, когато пристигна време да се гласоподава за участие в Европейски Съюз. Първо, аз от години пиша и приказвам, че България би трябвало на двустранна основа да реши проблемите си в Македония преди от Скопие да стартират договаряния за участие. Ако това не стане, колкото и да се перчим, почне ли преговорният развой, нещата отиват зле за нас. Ще има да преглъщаме следващите жаби. Добре, че въпреки всичко подписахме контракта предходната година..Второ, ужасих се от вероятността Борисов да бъде този, който ще извърши заканата си да „ върне жеста “ на Заев, когато стане време да се гласоподава за приема на Македония в Европейски Съюз. Като виждам, договарянията на Скопие с Брюксел, в случай че почнат в действителност през юни 2019-а, ще има да се влачат най-малко десетина година. Онзи небосвод от 2025-а, който беше упоменат за Сърбия и Черна гора, ми се вижда прекомерно непосредствен за нашите брат’чеди от Македония. Та, запитвам и тогава Бойко Борисов ли ще бъде министър председател, и Зоран Заев негов сътрудник край Вардар?
Македонският подтекст е различен. Каквото и да приказва Заев, както и да формулира въпроса за референдума, какъвто и „ ченгел “ да слага в първата част на въпроса (членство в НАТО и в ЕС), с цел да изтегли втората (договора с Гърция), рискът да не получи нужния ценз от излезли да гласоподават, си остава. Не оказват помощ и хитрости от вида на прецедента от референдума през 1991 година, когато към питането за свободна и самостоятелна Македония бе закачена и втора част, даваща право за влизане в съюз с други суверенни страни от някогашна Югославия. Та всички тези, които си харесваха Титова Югославия, гласоподаваха и по този начин поддържаха отделянето на Македония от СФРЮ. Вижте реториката на Заев от Преспа насам – тя с нищо не припомня на сходни случаи в други страни, кандидатстващи за участие в НАТО и Европейски Съюз. Няма „ НАТО е гаранция за непоклатимост и сигурност “, няма „ Европейски Съюз е влизане в богатото и просперитетно европейско семейство “. Или в случай че го има, е доста малко спрямо това, че „ бетонирахме македонското за епохи напред “. Разбирам го – там го подлагат на критика, там се пази. В това число и с Илинденското въстание.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ