Битка за газовите находища в Средиземно море
В източната част на Средиземно море разнообразни страни се конкурират за богатите газови залежи. Залозите са извънредно високи, изключително в разногласието сред Турция и Кипър, се споделя в коментар на „ Шпигел “, оповестен от БГНЕС.
По средиземноморското крайбрежие царува ваканционно въодушевление. От Андалусия до турската Ривиера, в Израел и Ливан, в Египет и Тунис милиони туристи се любуват там на своята лятна отмора. В същото време всеки ден във водата се разиграват драми с бежанци. А зад кулисите бушува спор сред крайбрежните страни за газовите залежи в източната част на Средиземно море.
Районът постоянно е бил политическо полесражение. От едната страна са Турция и нейното „ протеже “ Северен Кипър. От другата – Кипър и Гърция. Става въпрос за пари – и двата лагера претендират за благосъстоятелност върху залежите на петрол и газ. В същото време става дума и за въздействие и авторитет. Конфликтът тлее, откогато Турция нахлу в Кипър през 1974 година и островът е на практика разграничен на две: гръцкия юг - член на Европейски Съюз, и северът, който е приет само от Турция.
Турското държавно управление не разрешава Кипър да изследва петролните и газовите запаси, до момента в който няма решение, какво ще бъде присъединяване на северната част на островната страна. Кипърските гърци упорстват икономическите въпроси да бъдат част от договарянията за обединяване. Това, обаче, може да стане факт, единствено в случай че Турция се отдръпна изцяло от района.
В момента съществува действителна заплаха договарянията да ескалират. Външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу предизвести Кипър да не подхваща никакви стъпки в източната част на Средиземно море. „ Ако подценен предизвестието, ще получат отговарящ отговор, както в предишното “, съобщи той, намеквайки за военната намеса през 1974 година. Успоредно с това Турция разшири обсега на личните си изследвания за находища на природен газ край крайбрежията на Кипър. На запад от острова турски транспортен съд в продължение на седмици търси находища. В залива на пристанищния град Фамагуста различен транспортен съд „ Явуз “ ще стартира проучвателно сондиране. Ето за какво Европейски Съюз приготвя наказателни ограничения против Турция. Наблюдатели предизвестяват за „ газова война “ сред Турция, Гърция и Кипър.
Това не е единственият спор за газовите залежи в Средиземно море. Ливан и Израел също се конкурират за залежите към техните крайбрежия. Спорът е изключително рисков заради обстоятелството, че двете страни от 70 години се намират в положение на война. Още по-забележително е, че държавните управления в Йерусалим и Бейрут са декларирали кардиналното си предпочитание за делимитиране на морската си граница в Средиземно море. Става въпрос за един огромен триъгълник с размер от към 860 квадратни километра, който е част от газовото находище, към което имат искания и Израел, и Ливан. Първоначално бе декларирано предпочитание държавни представители на Израел и Ливан да проведат през юни първата си среща във военна база на Организация на обединените нации в Южен Ливан с посредничеството на Съединени американски щати.
Въпреки това досега диалози не са водени, защото Бейрут ненадейно разгласи, че ще се разяснява по едно и също време морската и сухопътната граница сред двете страни. Израел отхвърли, като упрекна, че по този метод се цели неуспех на договарянията, още преди да са почнали. Спорът за северната част на морска граница сред Израел и Ливан евентуално ще продължи дълго.
Междувременно Израел и Египет се споразумяха Йерусалим да получи отплата в размер на 500 млн. $ за неизпълнени газови доставки. Първоначалният размер на компенсацията възлизаше на 1,8 милиарда $. През 2005 година двете прилежащи страни подписаха контракт за доставка. До този миг Израел внасяше 40% от нужния газ от Египет. Суровината трябваше да постъпва по водопровод, който минава през Синайския полуостров и свързва египетското пристанище ал-Ариш с израелския град Ашкелон.
В резултат на арабската пролет, свалянето на дългогодишния президент Хосни Мубарак през 2011 година и взривяването на газопровода, през 2012 година Кайро приключи контракта. Благодарение на личните си газови находища, Израел към този момент не зависи от доставките от Египет. Това е огромен стопански и геостратегически триумф за до неотдавна бедната на първични материали страна.
Управляващите в Кайро в този момент имат предпочитание да се откъснат от зависимостта си от вноса на петрол и газ. Египет има максимален късмет от средиземноморските страни да се трансформира в ресурсен колос заради следните аргументи: Преди няколко години покрай египетското крайбрежие бе намерено считаното за най-голямо в Средиземно море газово находище Зор. За разлика от останалите средиземноморски страни, собствеността на Египет върху залежите е безспорна. Като допълнение, Египет разполага с два завода за втечняване на природен газ, който може да бъде превозен с танкери до съответните консуматори.
Газовият спор в Средиземно море от дълго време стана тематика от дневния ред на Европейския съюз. Предстои на срещата в Брюксел външните министри да обсъдят спора сред Никозия и Анкара. Вариант за разрешаване на противоречивите въпроси би било основаването на комисия, която да посредничи сред страните. Кипърските турци са изпратили съответно предложение по този въпрос. Този съвет би следвало да включва представители от двете елементи на Кипър и да работи под директния надзор на Организация на обединените нации, а на Европейски Съюз да бъде възложен статут на наблюдаващ.
По средиземноморското крайбрежие царува ваканционно въодушевление. От Андалусия до турската Ривиера, в Израел и Ливан, в Египет и Тунис милиони туристи се любуват там на своята лятна отмора. В същото време всеки ден във водата се разиграват драми с бежанци. А зад кулисите бушува спор сред крайбрежните страни за газовите залежи в източната част на Средиземно море.
Районът постоянно е бил политическо полесражение. От едната страна са Турция и нейното „ протеже “ Северен Кипър. От другата – Кипър и Гърция. Става въпрос за пари – и двата лагера претендират за благосъстоятелност върху залежите на петрол и газ. В същото време става дума и за въздействие и авторитет. Конфликтът тлее, откогато Турция нахлу в Кипър през 1974 година и островът е на практика разграничен на две: гръцкия юг - член на Европейски Съюз, и северът, който е приет само от Турция.
Турското държавно управление не разрешава Кипър да изследва петролните и газовите запаси, до момента в който няма решение, какво ще бъде присъединяване на северната част на островната страна. Кипърските гърци упорстват икономическите въпроси да бъдат част от договарянията за обединяване. Това, обаче, може да стане факт, единствено в случай че Турция се отдръпна изцяло от района.
В момента съществува действителна заплаха договарянията да ескалират. Външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу предизвести Кипър да не подхваща никакви стъпки в източната част на Средиземно море. „ Ако подценен предизвестието, ще получат отговарящ отговор, както в предишното “, съобщи той, намеквайки за военната намеса през 1974 година. Успоредно с това Турция разшири обсега на личните си изследвания за находища на природен газ край крайбрежията на Кипър. На запад от острова турски транспортен съд в продължение на седмици търси находища. В залива на пристанищния град Фамагуста различен транспортен съд „ Явуз “ ще стартира проучвателно сондиране. Ето за какво Европейски Съюз приготвя наказателни ограничения против Турция. Наблюдатели предизвестяват за „ газова война “ сред Турция, Гърция и Кипър.
Това не е единственият спор за газовите залежи в Средиземно море. Ливан и Израел също се конкурират за залежите към техните крайбрежия. Спорът е изключително рисков заради обстоятелството, че двете страни от 70 години се намират в положение на война. Още по-забележително е, че държавните управления в Йерусалим и Бейрут са декларирали кардиналното си предпочитание за делимитиране на морската си граница в Средиземно море. Става въпрос за един огромен триъгълник с размер от към 860 квадратни километра, който е част от газовото находище, към което имат искания и Израел, и Ливан. Първоначално бе декларирано предпочитание държавни представители на Израел и Ливан да проведат през юни първата си среща във военна база на Организация на обединените нации в Южен Ливан с посредничеството на Съединени американски щати.
Въпреки това досега диалози не са водени, защото Бейрут ненадейно разгласи, че ще се разяснява по едно и също време морската и сухопътната граница сред двете страни. Израел отхвърли, като упрекна, че по този метод се цели неуспех на договарянията, още преди да са почнали. Спорът за северната част на морска граница сред Израел и Ливан евентуално ще продължи дълго.
Междувременно Израел и Египет се споразумяха Йерусалим да получи отплата в размер на 500 млн. $ за неизпълнени газови доставки. Първоначалният размер на компенсацията възлизаше на 1,8 милиарда $. През 2005 година двете прилежащи страни подписаха контракт за доставка. До този миг Израел внасяше 40% от нужния газ от Египет. Суровината трябваше да постъпва по водопровод, който минава през Синайския полуостров и свързва египетското пристанище ал-Ариш с израелския град Ашкелон.
В резултат на арабската пролет, свалянето на дългогодишния президент Хосни Мубарак през 2011 година и взривяването на газопровода, през 2012 година Кайро приключи контракта. Благодарение на личните си газови находища, Израел към този момент не зависи от доставките от Египет. Това е огромен стопански и геостратегически триумф за до неотдавна бедната на първични материали страна.
Управляващите в Кайро в този момент имат предпочитание да се откъснат от зависимостта си от вноса на петрол и газ. Египет има максимален късмет от средиземноморските страни да се трансформира в ресурсен колос заради следните аргументи: Преди няколко години покрай египетското крайбрежие бе намерено считаното за най-голямо в Средиземно море газово находище Зор. За разлика от останалите средиземноморски страни, собствеността на Египет върху залежите е безспорна. Като допълнение, Египет разполага с два завода за втечняване на природен газ, който може да бъде превозен с танкери до съответните консуматори.
Газовият спор в Средиземно море от дълго време стана тематика от дневния ред на Европейския съюз. Предстои на срещата в Брюксел външните министри да обсъдят спора сред Никозия и Анкара. Вариант за разрешаване на противоречивите въпроси би било основаването на комисия, която да посредничи сред страните. Кипърските турци са изпратили съответно предложение по този въпрос. Този съвет би следвало да включва представители от двете елементи на Кипър и да работи под директния надзор на Организация на обединените нации, а на Европейски Съюз да бъде възложен статут на наблюдаващ.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ