…не те обичам особено.Рядко се обръщам към теб с благодарност

…не те обичам изключително.

Рядко се обръщам към теб с признателност и заобикалям да те лаская доста. Когато те виждам, кардинално, те коря за всичко, което не одобрявам в теб. Обиждам те. Съжалявам за това. Днес изпитвам предпочитание, а може би и потребност, да ти споделя всичко позитивно, което изпитвам към теб. През всичките тези години, изминахме дълъг път дружно и през днешния ден, дръзвам да кажа, че съм въпреки всичко щастлива, че те имам.

Живеем в, посипан със стандарти, с модели, възприемани като верни и красиви – положителната вест е, че се доближаваш до този открит и изтънчен блян. Браво! Лошата вест е, че това достижение те изтезава много. В свят, където даже телата, отговарящи на откритите правила и усещания, са наказани на отрицание. Критикувани, обиждани… Никой няма монопол на комплексната действителност. А и никой не се и пробва да разбие тези комплекси, разпространяващи се епидемиологично и заразяващи модерно общество.

- Ау! Много си слаба! Храниш ли се?

- Леле! Колко са ти дребни гърдите. Никой не би желал да прави обич с теб!

- Погледни се! Вземи ограничения, започни диета…

- Непривлекателна си!

- Дръж се изправена!

- Кожата ти е мазна, нали?

- Нямаш размер в косите…

- Твърде си висока, стой да носиш токчета. Това по никакъв начин не е женствено.

А когато се осмелим да споделим своите лични комплекси и терзания, другите ни комплексират с нашите комплекси! От персонален опит знам.

- Ти пък за какви мазнини ми приказваш! Я се погледни, какъв брой си слаба.

- Ти нямаш право да се оплакваш. Виж си стройната фигура.

- Пфф, какъв ти е казусът!

В началото обръщах внимание на тези реторични въпроси, досега, когато осъзнах, че всеки има право на мнение за своето тяло още от раждането. Успоредно с това, осъзнавам, че по този начин или другояче –, благо мое тяло. И да те одобрявам и да не те обичам, няма изключително значение. Ти си аз, аз съм ти. Затова към този момент съм решена, отсега нататък да те одобрявам повече и да съм относително другарски настроена към теб. Знам, че ще имаме сложни моменти дружно. Знам, че ту ще ме радваш, ту ще ме натъжаваш… Но едно е значимо – да се крепим взаимно.

Сега желая да ти благодаря, че те има. Мерси, че ме носиш, че си мобилно, че предпазваш органите ми, че ми разрешаваш да чувствам. Мерси, че си живо и крепко. Мерси за всичко.

Е да, имаш целулит, тук там – паласки… Понякога ти се появяват пъпки по лицето, сенки под очите, окосмени са ти ръцете, мишниците и краката, но това е естествено за човек. От друга страна, знам, че те изтезавам, носейки грим, високи токчета, прилепнали по теб облекла и какво ли още не. След това ти върша фотоси, които обявявам в обществените ми профили, с цел да ти покажа, че “уж ” те обичам… Причинявам ти болежка, само че знам, че ти си единственият ми дом. Ти си универсалното ми транспортно средство и с теб би трябвало да живеем дружно все пак, което ми причиняваш, всичко, което са ти предизвикали без твое позволение, и за всичко това би трябвало да те обичам, без значение от аргументите, заради, които те ненавиждам. Затова дано се помирим.

От през днешния ден нататък ще се старая да те обичам от ден на ден и повече. Благодаря ти.