НАП тихомълком е задължила компаниите масово да си сменят касовите апарати
© Юлия Лазарова
Всички над 400 хиляди касови апарати в комерсиалните обекти би трябвало да бъдат сменени до 31 декември 2018 година, а разноските на бизнеса за това ще са към 120 млн. лева Това се разбра на съвещание на парламентарната бюджетна комисия, която около промени в Закона за митниците трябваше да промени и членове от закона за Данък добавена стойност, осведоми Dnevnik.bg
Искането за замяна на фискалните устройства е на Националната организация за приходите, която открила, че сред 30 и 70% от оборотите не се регистрират.
Самата смяна обаче към този момент е реалност и е направена посредством промени в Наредба Н-18 от 2006 година за вписване и отчитане на продажби в комерсиалните обекти посредством фискални устройства, подписана от министъра на финансите Владислав Горанов в края на 2017 година
„Финансовият министър знае ли за тези планове? Има ли цялостна оценка на въздействието?“, изумена попита ръководителят на комисията Менда Стоянова (ГЕРБ), допълва „Сега“. „Всички желаеме да се борим против сивата стопанска система, само че сходни ограничения са шокиращи и не е допустимо да се извършат в границите на няколко месеца“, съобщи депутатът от Българска социалистическа партия Румен Гечев. Йордан Апостолов от „Обединени патриоти“ се възмути, че единствено преди няколко месеца земеделците, които се занимават с растениевъдство, са били принудени да се снабдят с електронни фискални устройства, с цел да си получат дотацията. „Сега още веднъж ли ще желаете от тях да купуват касови апарати“, попита той.
Засяга всички, резултатът е неразбираем
От обясненията в бюджетна комисия стана ясно, че смяната визира 400 хиляди устройства – т.е. всички, като Национална агенция за приходите правят оценка разноските за бизнеса общо на към 120 млн. лева, само че при 300 лева междинна цена на уред. Някои устройства обаче костват доста повече, други са на цени от към 150 лева В същото време упованията на приходната организация са резултатът за бюджета под формата на 10% повече Данък добавена стойност да е 150 млн. лева годишно.
Въвеждането на QR код на касовите бележки се прави като тип мярка против сивата стопанска система, само че съгласно множеството счетоводители и данъчни специалисти тя е със противоречив резултат. Най-много да помогне на тези, които желаят да вземат участие в томболата на Национална агенция за приходите с касови бележки, което е по-скоро популизъм.
В претекстовете към измененията в наредбата, които бяха оповестени през лятото на уеб страницата на Министерството на финансите, се посочваше, че се вкарва и условие всички касови апарати да подават данни към Национална агенция за приходите за всяка отпечатана касова записка в действително време. Идеята е данъчните да разполагат с информация за осъществяваните продажби, които са регистрирани и регистрирани посредством фискалното устройство. В същото време още през 2012 година всички касови апарати бяха вързани онлайн с Национална агенция за приходите и тогава съвсем всички търговци ги смениха.
Производители на фискални устройства обаче настояват, че сега касовите апарати не се регистрират в действително време към данъчните, а подават систематизирана информация един път дневно. Някои търговци подават данни към Национална агенция за приходите даже един път на две седмици. Затова и концепцията в този момент е тази информация да се подава в действително време – т.е. сега, в който дадена продажба се „чукне“ на апарата, добавя електронното издание на Капитал.
Всички над 400 хиляди касови апарати в комерсиалните обекти би трябвало да бъдат сменени до 31 декември 2018 година, а разноските на бизнеса за това ще са към 120 млн. лева Това се разбра на съвещание на парламентарната бюджетна комисия, която около промени в Закона за митниците трябваше да промени и членове от закона за Данък добавена стойност, осведоми Dnevnik.bg
Искането за замяна на фискалните устройства е на Националната организация за приходите, която открила, че сред 30 и 70% от оборотите не се регистрират.
Самата смяна обаче към този момент е реалност и е направена посредством промени в Наредба Н-18 от 2006 година за вписване и отчитане на продажби в комерсиалните обекти посредством фискални устройства, подписана от министъра на финансите Владислав Горанов в края на 2017 година
„Финансовият министър знае ли за тези планове? Има ли цялостна оценка на въздействието?“, изумена попита ръководителят на комисията Менда Стоянова (ГЕРБ), допълва „Сега“. „Всички желаеме да се борим против сивата стопанска система, само че сходни ограничения са шокиращи и не е допустимо да се извършат в границите на няколко месеца“, съобщи депутатът от Българска социалистическа партия Румен Гечев. Йордан Апостолов от „Обединени патриоти“ се възмути, че единствено преди няколко месеца земеделците, които се занимават с растениевъдство, са били принудени да се снабдят с електронни фискални устройства, с цел да си получат дотацията. „Сега още веднъж ли ще желаете от тях да купуват касови апарати“, попита той.
Засяга всички, резултатът е неразбираем
От обясненията в бюджетна комисия стана ясно, че смяната визира 400 хиляди устройства – т.е. всички, като Национална агенция за приходите правят оценка разноските за бизнеса общо на към 120 млн. лева, само че при 300 лева междинна цена на уред. Някои устройства обаче костват доста повече, други са на цени от към 150 лева В същото време упованията на приходната организация са резултатът за бюджета под формата на 10% повече Данък добавена стойност да е 150 млн. лева годишно.
Въвеждането на QR код на касовите бележки се прави като тип мярка против сивата стопанска система, само че съгласно множеството счетоводители и данъчни специалисти тя е със противоречив резултат. Най-много да помогне на тези, които желаят да вземат участие в томболата на Национална агенция за приходите с касови бележки, което е по-скоро популизъм.
В претекстовете към измененията в наредбата, които бяха оповестени през лятото на уеб страницата на Министерството на финансите, се посочваше, че се вкарва и условие всички касови апарати да подават данни към Национална агенция за приходите за всяка отпечатана касова записка в действително време. Идеята е данъчните да разполагат с информация за осъществяваните продажби, които са регистрирани и регистрирани посредством фискалното устройство. В същото време още през 2012 година всички касови апарати бяха вързани онлайн с Национална агенция за приходите и тогава съвсем всички търговци ги смениха.
Производители на фискални устройства обаче настояват, че сега касовите апарати не се регистрират в действително време към данъчните, а подават систематизирана информация един път дневно. Някои търговци подават данни към Национална агенция за приходите даже един път на две седмици. Затова и концепцията в този момент е тази информация да се подава в действително време – т.е. сега, в който дадена продажба се „чукне“ на апарата, добавя електронното издание на Капитал.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ