Конфискуването на автомобили задава повече въпроси, отколкото отговори
Звучи добре на доктрина, само че на процедура се оказва много... необичайно използвано
Новите промени в Наказателния кодекс, които влизат в действие от през днешния ден по отношение на шофирането в нетрезво положение, подбудиха редица разумни въпроси. Социалните мрежи и обществото като цяло завряха от мнения по тематиката, а към този момент от чисто правна позиция, съответни отговори няма – просто тъй като няма и изясненост.
Промените гласят, че лидер, арестуван да кара автомобила си с централизация на алкохол в кръвта, по-висока от 1.20 промила, се санкционира, като МПС-то се конфискува в интерес на страната. Същото важи за хванатите да карат под въздействието на опиати. Засега единственото ясно е, че в случай че лидерът не е притежател на автомобила, който ръководи, той ще би трябвало да заплати на страната сума, равна на цената на транспортното средство.
На доктрина това звучи отлично – наказването е задоволително строго, с цел да стресне, най-малко малко, серийните извършители, които по брой по никакъв начин не са малко у нас . Всъщност обаче се оказва, че в този тип, новото законодателство е по-скоро объркващо и евентуално ще докара до затруднение в процеса на работа както на Министерство на вътрешните работи, по този начин и на Прокуратурата.
На първо място с новите промени се стига до обстановка, в която ще би трябвало да се търси експертното мнение на оценители за цената на колите. Това значи, че каузи от този темперамент към този момент ще се бавят по-дълго, поради изчакването на мнението на специалистите. В този смисъл се забавя работата и на прокуратурата, и на съда, а вариантите за адвокатско „ лавиране ” стават още по-големи.
Н яма и изясненост какво ще се случва с иззетите коли. Така да вземем за пример първият въпрос, който изниква е къде ще бъдат складирани те до привършване на делото, по което те ще се водят и материално доказателство, и един тип противоречива благосъстоятелност сред страната и нарушителя. Към момента паркингите, където краткотрайно се задържат коли, които са били употребявани по време на осъществено закононарушение, са прекомерно дребни, с цел да поберат и спомагателната вълна от евентуално иззети коли. Съдилищата също нямат отредени паркинги за сходна активност.
Важен въпрос е и, несъмнено, какво се случва, в случай че колата е фамилна – т.е. по силата на закона, добита по време на брака и надлежно поравно разпределена като благосъстоятелност сред мъжа и дамата. В подобен случай, в случай че се води на името на единия, а другия наруши закона и се окаже в такава обстановка, няма по какъв начин да заплати цялата стойност на автомобила. Аналогично е и с другата опция – в случай че лидерът се води притежател на фамилната кола, тя няма по какъв начин да бъде иззета, защото се води в съсобственост сред мъжа и дамата.
Друг проблем изниква когато автомобилът се води на юридическо лице – т.е. е фирмен. Тогава няма директен частен притежател, а цяло сдружение. В подобен случай, в случай че даден чиновник наруши закона и се стигне до глоба, остава неразбираемо дали автомобилът ще бъде иззет, или служителят ще би трябвало да заплати глоба. Това отваря и врата оценката на транспортните средства съзнателно да се занижава.
Промените не конкретизират и какво се случва при положение, че някой даде автомобила си на другар, който пък реши да го кара пийнал или надрусан. Резонен въпрос да вземем за пример е дали притежателят носи наказателна отговорност, че е дал достъп до транспортното средство на нарушителя?
Ами в случай че автомобилът, чийто водач и притежател е пийнал, е участник в ПТП? Какво ще се случи с колата следователно и има ли смисъл страната да конфискува скрап?
Интересен е и казусът, при който човек кара скъпа кола, предоставена му от другар . Ако лидерът направи нарушаване, ще би трябвало да заплати много солидна сума, евентуално непропорционална на финансовото му положение.
Нещо повече – ами в случай че притежател на скъпа кола има персонален водач, който направи нарушаване?
Добре е ясно още, че апаратите за премерване на количеството алкохол в кръвта са относително точни. Но за тези за опиати обаче е социална загадка, че от време на време бъркат и могат да покажат съществуване на опиат, който след това се оказва, че в действителност е бил медикамент, изписан по лекарско наставление. Но за доказването на това нормално са нужни месеци. В подобен случай, при доказване, че водачът не е бил надрусан, кой ще заплати обезценка за иззетия автомобил, стоял с месеци на паркинг и отвън придвижване? А в случай че лидер реши, че е редно да заведе дело против страната?
А в действителност какво ще прави страната с толкоз доста коли? Всеки ден в полицейската хроника има минимум 3 разказани случая единствено в Бургаска област на водачи, хванати да карат колите си с над 1.20 промила алкохол в кръвта или надрусани.
Годишно, в най-хубавия случай, това значи повече от 900 иззети леки коли , които нито има къде да бъдат складирани, нито има изясненост защо евентуално биха били употребявани. Неслучайно в мрежата се появиха и оферти да бъде открита „ Държавна автокъща ” – този бизнес евентуално ще бъде проспериращ, изключително поради обстоятелството, че иззетите коли няма да се оценят (най-вероятно) на пазарната им цена и надлежно ще се продават на по-ниска от нея.
В същото време по 900 автомобила на година по-малко може би ще има резултат върху замърсяването на въздуха, само че това е напълно друга тематика.
Иначе още веднъж – на доктрина новите промени звучат добре. Със сигурност, най-малко за някои хора, по-сериозна опасност е да останеш без автомобил, в сравнение с да платиш санкция или да се разминеш с условна присъда. Практиката обаче ще покаже по какъв начин тъкмо ще бъдат прилагани новите промени в Наказателния кодекс. Засега даже и юристите се чудят по какъв начин тъкмо ще се случва целия развой.
Точно поради това на следващия ден от Бургаска окръжна прокуратура са оповестили брифинг, на който ще бъде изработен опит да се отговори на тези и още значими въпроси. Очаквайте детайлности!
Новите промени в Наказателния кодекс, които влизат в действие от през днешния ден по отношение на шофирането в нетрезво положение, подбудиха редица разумни въпроси. Социалните мрежи и обществото като цяло завряха от мнения по тематиката, а към този момент от чисто правна позиция, съответни отговори няма – просто тъй като няма и изясненост.
Промените гласят, че лидер, арестуван да кара автомобила си с централизация на алкохол в кръвта, по-висока от 1.20 промила, се санкционира, като МПС-то се конфискува в интерес на страната. Същото важи за хванатите да карат под въздействието на опиати. Засега единственото ясно е, че в случай че лидерът не е притежател на автомобила, който ръководи, той ще би трябвало да заплати на страната сума, равна на цената на транспортното средство.
На доктрина това звучи отлично – наказването е задоволително строго, с цел да стресне, най-малко малко, серийните извършители, които по брой по никакъв начин не са малко у нас . Всъщност обаче се оказва, че в този тип, новото законодателство е по-скоро объркващо и евентуално ще докара до затруднение в процеса на работа както на Министерство на вътрешните работи, по този начин и на Прокуратурата.
На първо място с новите промени се стига до обстановка, в която ще би трябвало да се търси експертното мнение на оценители за цената на колите. Това значи, че каузи от този темперамент към този момент ще се бавят по-дълго, поради изчакването на мнението на специалистите. В този смисъл се забавя работата и на прокуратурата, и на съда, а вариантите за адвокатско „ лавиране ” стават още по-големи.
Н яма и изясненост какво ще се случва с иззетите коли. Така да вземем за пример първият въпрос, който изниква е къде ще бъдат складирани те до привършване на делото, по което те ще се водят и материално доказателство, и един тип противоречива благосъстоятелност сред страната и нарушителя. Към момента паркингите, където краткотрайно се задържат коли, които са били употребявани по време на осъществено закононарушение, са прекомерно дребни, с цел да поберат и спомагателната вълна от евентуално иззети коли. Съдилищата също нямат отредени паркинги за сходна активност.
Важен въпрос е и, несъмнено, какво се случва, в случай че колата е фамилна – т.е. по силата на закона, добита по време на брака и надлежно поравно разпределена като благосъстоятелност сред мъжа и дамата. В подобен случай, в случай че се води на името на единия, а другия наруши закона и се окаже в такава обстановка, няма по какъв начин да заплати цялата стойност на автомобила. Аналогично е и с другата опция – в случай че лидерът се води притежател на фамилната кола, тя няма по какъв начин да бъде иззета, защото се води в съсобственост сред мъжа и дамата.
Друг проблем изниква когато автомобилът се води на юридическо лице – т.е. е фирмен. Тогава няма директен частен притежател, а цяло сдружение. В подобен случай, в случай че даден чиновник наруши закона и се стигне до глоба, остава неразбираемо дали автомобилът ще бъде иззет, или служителят ще би трябвало да заплати глоба. Това отваря и врата оценката на транспортните средства съзнателно да се занижава.
Промените не конкретизират и какво се случва при положение, че някой даде автомобила си на другар, който пък реши да го кара пийнал или надрусан. Резонен въпрос да вземем за пример е дали притежателят носи наказателна отговорност, че е дал достъп до транспортното средство на нарушителя?
Ами в случай че автомобилът, чийто водач и притежател е пийнал, е участник в ПТП? Какво ще се случи с колата следователно и има ли смисъл страната да конфискува скрап?
Интересен е и казусът, при който човек кара скъпа кола, предоставена му от другар . Ако лидерът направи нарушаване, ще би трябвало да заплати много солидна сума, евентуално непропорционална на финансовото му положение.
Нещо повече – ами в случай че притежател на скъпа кола има персонален водач, който направи нарушаване?
Добре е ясно още, че апаратите за премерване на количеството алкохол в кръвта са относително точни. Но за тези за опиати обаче е социална загадка, че от време на време бъркат и могат да покажат съществуване на опиат, който след това се оказва, че в действителност е бил медикамент, изписан по лекарско наставление. Но за доказването на това нормално са нужни месеци. В подобен случай, при доказване, че водачът не е бил надрусан, кой ще заплати обезценка за иззетия автомобил, стоял с месеци на паркинг и отвън придвижване? А в случай че лидер реши, че е редно да заведе дело против страната?
А в действителност какво ще прави страната с толкоз доста коли? Всеки ден в полицейската хроника има минимум 3 разказани случая единствено в Бургаска област на водачи, хванати да карат колите си с над 1.20 промила алкохол в кръвта или надрусани.
Годишно, в най-хубавия случай, това значи повече от 900 иззети леки коли , които нито има къде да бъдат складирани, нито има изясненост защо евентуално биха били употребявани. Неслучайно в мрежата се появиха и оферти да бъде открита „ Държавна автокъща ” – този бизнес евентуално ще бъде проспериращ, изключително поради обстоятелството, че иззетите коли няма да се оценят (най-вероятно) на пазарната им цена и надлежно ще се продават на по-ниска от нея.
В същото време по 900 автомобила на година по-малко може би ще има резултат върху замърсяването на въздуха, само че това е напълно друга тематика.
Иначе още веднъж – на доктрина новите промени звучат добре. Със сигурност, най-малко за някои хора, по-сериозна опасност е да останеш без автомобил, в сравнение с да платиш санкция или да се разминеш с условна присъда. Практиката обаче ще покаже по какъв начин тъкмо ще бъдат прилагани новите промени в Наказателния кодекс. Засега даже и юристите се чудят по какъв начин тъкмо ще се случва целия развой.
Точно поради това на следващия ден от Бургаска окръжна прокуратура са оповестили брифинг, на който ще бъде изработен опит да се отговори на тези и още значими въпроси. Очаквайте детайлности!
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ