Кристо полетя към звездата на жена си
Звезда със комплицирани за неизкушения от астрономията координати RD 9H 39 MD J5 FD подарява Кристо на жена си Жан-Клод за рождения й ден през 1980 година. „ Вече съм спокойна. Сега знам тъкмо къде ще се срещнем с Христо в едно бъдеще време “, усмихва се тогава червенокосата дама. Сега дъщерята на един от най-прочутите френски генерали и наследникът на две възрожденски семейства сигурно са дружно на небесното тяло, към което той пое на 31 май, макар че имаше доста проекти за бъдещето – естествено от името на двамата. Но защото пътищата Господне в действителност са неведоми, родените в една и съща година, на една и съща дата в един и същи час в Габрово и Казабланка съпрузи към този момент летят в дует някъде дружно из космоса – като в картина на Шагал - очаквайки идващото си редом прераждане. А до момента в който това се случи, екипът на Кристо и Жан-Клод ще опакова Триумфалната арка в Париж през 2021-а. Така историята на двамата ще приключи там, където стартира през 60-те. Тогава Явашев изкарва парите си като махленски художник в Монмартър. Толкова е добър на портретите, че по-възрастен сътрудник му дава страхотна концепция: да отиде в най-скъпия фризьорски салон в Париж, посещаван от каймака на хайлайфа, и да покаже творенията си. Христо отива и се озовава очи в очи с бъдещата си тъща, Пресилда де Гийебон, която го вика вкъщи й, с цел да му театралничи. А когато се изправя очи в очи и с бъдещата си брачна половинка, тя взема решение, че е педераст. „ Видя ми се прекомерно кокалест, тъничък като вретено – с прекомерно дълги и тесни ръце. Освен това е художник “, ще го опише Жан-Клод на другарка. А той ще назова „ проституция “ портретите от онази ера. И тъй като Жан-Клод го гледа „ от горната страна “, той небрежно омайва сестра й, само че без да се отхвърля от в началото набелязната цел: „ Тя имаше доста изтънчен френски тип и изглеждаше прелестно в синята си рокля “. И внезапно най-изненадващо „ задачата “ приема поканата на емигранта за спектакъл. След това събитията се случват с стремглава експедитивност – Жан-Клод се омъжва за годеника си, само че е бременна от българина. Месец по-късно горкият брачен партньор получава къса записка: „ Твоят ключ не става за моята ключалка “ и това е предизвестеният край на обречения брак. „ За мен животът закупи смисъл, едвам откакто се срещнах с Кристо. Тогава разбрах, че преходното е най-стойностното. “, безапелационна е Жан-Клод. А обстоятелството, че са се появили на този свят едновременно, разяснява по този начин: „ Никога не си разменяме дарове на рождения ден. За всеки от нас няма по-голям подарък от това, че другият съществува – и че сме се срещнали. Да, несъмнено, че доста се караме и спорим съвсем непрестанно. Но това също е част от всекидневните ни доказателства в любовта ни един към различен. Ние сме като едно движещо се тяло, на което Кристо е моторът, а аз съм педалът на газта “.
„ Аз съм художник, който е изцяло несъизмерим, изцяло безконтролен и изцяло свободен “, показа Кристо на 22 май в последното си изявление, обещано пред CNN. “Страхувам се от пандемията – вирусът е незабележим зложелател, който може да пристигна когато и да е. Не обичам да вървя по лечебни заведения. Сега съм пандизчия в дома си, само че в тук е всичко, което ми е належащо - ателието, марката, историята, плановете. Живеем и работим тук от 1964 година. Често се разхождам на покрива - виждам Ню Йорк, който в миналото ме одобри, и виждам, че той е изцяло необикновен, натоварен, халюцинационен “. Догодина Париж ще наподобява по същия метод - поради Триумфалната арка, опакована с 25 000 квадратни метра плат в сребърно и синьо, държан крепко от 7000 метра алено въже. „ Никога не съм вярвал, че толкоз бързо ще получим позволение – за по-малко от година. Бях изумен от късото време. Бернар Блистен, шефът на „ Помпиду “, ми сподели: „ Много желаеме да имаме нещо от вас “. А аз му отговорих: „ Няма да направя нищо друго в Париж, с изключение на да амбалирам Триумфалната арка “. Очакваният бюджет е сред 13 и 15 милиона евро. Но както постоянно споделя Жан-Клод, ще коства толкоз, колкото ще коства.
Не е въпрос на самообладание, а на пристрастеност
Биографичната книга за Кристо и Жан-Клод, написана от остарелия им другар - историка изкуствовед Бърт Уернов, стартира с изречението „ Не е въпрос на самообладание, а на пристрастеност “. Той им я сервира за 65-я им рожден ден след 15-годишен труд, основан върху изявленията и срещи с техни близки в България и Мароко. „ Страстта е всичко, което влагаме във всеки план - всичко, което имаме, плюс всичко, което можем да вземем назаем. Но на всяко питане и всяка концепция, постоянно отговаряме с „ Не “. Защото концепциите идват единствено от нас – от сърцата ни “, споделя Жан-Клод през 2000 година от Виена за „ Стандарт “. Пак тогава на въпроса дали мислят за гастрол в България, Кристо реагира витиевато: „ Няма избрана рецепта, по която поражда съответен план – той постоянно стартира от главите ни. За нас най-важни са междучовешките връзки. Нямаме нужните другарски връзки с България – а когато те липсват, не виждам почва за връзка “. „ Кристо има двама братя, които живеят в тази страна, само че за нас е по-добре да ни посещават в Ню Йорк или Флорида “, прибавя жена му.
Запитан от къде идва пристрастеността към пакетиране и покриване, Явашев дава отговор: „ До 21-та си година живях в България, където трябваше да изучавам всички наложителни тогава системи – ленинизъм, марксизъм, диалетктика. Мисля, че малко или доста, те напълно умишлено са ме подтикнали към това, с което започнах да се занимавам по-късно. Всичките ми планове се организира от една компания, което не е нито фондация, нито благотворително сдружение, а естествена компания, която заплаща налози. Жан-Клод е президент и финансов консултант, а аз съм чиновник. Ще ви дам дребен образец. За да се случат „ Чадърите “ в Япония, трябваше да вземем земя чартърен.
Понякога ставаше по този начин, че за идващите 2 метра – или даже за няколко сантиметра земя, трябваше да се пазарим със идващ притежател. Борехме се за територия с дължина 19 километра. “ Ходят 69 пъти до Япония – живеят там доста преди да вдигнат чадърите, с цел да се слеят с атмосферата, със слънцето, с дъжда, с вятъра и изключително със светлината, с която е обвързвано всичкое което вършат. Жан-Клод продължава: „ Когато ме питат по какъв начин успяхме да убедим всичките 459 производители на ориз и притежатели на плантации – най-младият на 64, най-възрастният на 95 – да ни дадат чартърен земята си, давам отговор: Беше доста просто. Само трябваше да изпия 6000 чаши зелен чай по време на договарянията. В един миг станах специалист на тематика „ Как се сади ориз “.
Кристо пък споделя по какъв начин несъзнателно са подтиквани популацията на рибите. „ За оградените острови “ до Маями трябваше да наемем водно пространство – островите не бяха покрити, а обрамчени в розов пропиленов материал. Губернаторът на Флорида разпореди на биолог експерт да откри по какъв начин ще се промени държанието на водните жители, в случай че въпросният материал бъде разпрострян за 14 дни върху повърхността на водата. Резултите демонстрираха, че платнището способства техните инстинкти за размножаване да се засилят “.
Експедициите на съпрузите в действителност са изумителни. Юрген Нефе, арт редакторът на фамозното списание „ Шпигел “, споделя за свое странствуване с Кристо и Жан-Клод, до момента в който те търсят място за реализиране на идващия си план. „ Всеки, който счита, че животът е труднопостижимо изкуство, а бракът – битка, в която няма спечелили, би трябвало да преживее пътешестване с най-упоритата и утвърдила се двойка на тази планета. Те са общителни жители на света и непоправими педанти, които възнамеряват ръка за ръка и карат всички да немеят. Пазарят се и упорстват, уполити до последния подробност – и непостоянни като дребни деца. Понякога даже убийствено нервни и в идващия миг още веднъж благи и чаровни. Главното в същността и природата им е да вършат хората щастливи с безумието си и с моментните си обекти от плат или желязо – без значение на каква цена. През годините любовта им един към различен освен не е отслабнала, а таман противоположното – тя пораства с всеки минал ден. Перфектно партньорство, градено с доста деликатност и самообладание. И в случай че е правилно, че методът, по който хората пътешестват, издава тяхната същина, то тогава Явашеви принадлежват към групата на чергарите от страната на Незнайните, която е плод на личните им фантазии. Винаги се изисква полуда, с цел да се осмелиш да мечтаеш и да се стремиш към фантазията. Онази полуда, която кара адреналина ти да надбягва времето. Лудост да обичаш, да предизвикваш или просто да го правиш “.
А с цел да преценяват тъкмо къде ще слагат всеки от 1760-те жълти чадъри в Калифорния, Кристо и Жан-Клод извървяват 270 километра за 3 седмици по неравномерен планински терен. Принципно не са фаталисти, макар че един от чадърите в Калифорния убива жена поради мощна стихия, а по същото време в Япония токов удар убива служащ от демонтажа.
„ Аз съм художник, който е изцяло несъизмерим, изцяло безконтролен и изцяло свободен “, показа Кристо на 22 май в последното си изявление, обещано пред CNN. “Страхувам се от пандемията – вирусът е незабележим зложелател, който може да пристигна когато и да е. Не обичам да вървя по лечебни заведения. Сега съм пандизчия в дома си, само че в тук е всичко, което ми е належащо - ателието, марката, историята, плановете. Живеем и работим тук от 1964 година. Често се разхождам на покрива - виждам Ню Йорк, който в миналото ме одобри, и виждам, че той е изцяло необикновен, натоварен, халюцинационен “. Догодина Париж ще наподобява по същия метод - поради Триумфалната арка, опакована с 25 000 квадратни метра плат в сребърно и синьо, държан крепко от 7000 метра алено въже. „ Никога не съм вярвал, че толкоз бързо ще получим позволение – за по-малко от година. Бях изумен от късото време. Бернар Блистен, шефът на „ Помпиду “, ми сподели: „ Много желаеме да имаме нещо от вас “. А аз му отговорих: „ Няма да направя нищо друго в Париж, с изключение на да амбалирам Триумфалната арка “. Очакваният бюджет е сред 13 и 15 милиона евро. Но както постоянно споделя Жан-Клод, ще коства толкоз, колкото ще коства.
Не е въпрос на самообладание, а на пристрастеност
Биографичната книга за Кристо и Жан-Клод, написана от остарелия им другар - историка изкуствовед Бърт Уернов, стартира с изречението „ Не е въпрос на самообладание, а на пристрастеност “. Той им я сервира за 65-я им рожден ден след 15-годишен труд, основан върху изявленията и срещи с техни близки в България и Мароко. „ Страстта е всичко, което влагаме във всеки план - всичко, което имаме, плюс всичко, което можем да вземем назаем. Но на всяко питане и всяка концепция, постоянно отговаряме с „ Не “. Защото концепциите идват единствено от нас – от сърцата ни “, споделя Жан-Клод през 2000 година от Виена за „ Стандарт “. Пак тогава на въпроса дали мислят за гастрол в България, Кристо реагира витиевато: „ Няма избрана рецепта, по която поражда съответен план – той постоянно стартира от главите ни. За нас най-важни са междучовешките връзки. Нямаме нужните другарски връзки с България – а когато те липсват, не виждам почва за връзка “. „ Кристо има двама братя, които живеят в тази страна, само че за нас е по-добре да ни посещават в Ню Йорк или Флорида “, прибавя жена му.
Запитан от къде идва пристрастеността към пакетиране и покриване, Явашев дава отговор: „ До 21-та си година живях в България, където трябваше да изучавам всички наложителни тогава системи – ленинизъм, марксизъм, диалетктика. Мисля, че малко или доста, те напълно умишлено са ме подтикнали към това, с което започнах да се занимавам по-късно. Всичките ми планове се организира от една компания, което не е нито фондация, нито благотворително сдружение, а естествена компания, която заплаща налози. Жан-Клод е президент и финансов консултант, а аз съм чиновник. Ще ви дам дребен образец. За да се случат „ Чадърите “ в Япония, трябваше да вземем земя чартърен.
Понякога ставаше по този начин, че за идващите 2 метра – или даже за няколко сантиметра земя, трябваше да се пазарим със идващ притежател. Борехме се за територия с дължина 19 километра. “ Ходят 69 пъти до Япония – живеят там доста преди да вдигнат чадърите, с цел да се слеят с атмосферата, със слънцето, с дъжда, с вятъра и изключително със светлината, с която е обвързвано всичкое което вършат. Жан-Клод продължава: „ Когато ме питат по какъв начин успяхме да убедим всичките 459 производители на ориз и притежатели на плантации – най-младият на 64, най-възрастният на 95 – да ни дадат чартърен земята си, давам отговор: Беше доста просто. Само трябваше да изпия 6000 чаши зелен чай по време на договарянията. В един миг станах специалист на тематика „ Как се сади ориз “.
Кристо пък споделя по какъв начин несъзнателно са подтиквани популацията на рибите. „ За оградените острови “ до Маями трябваше да наемем водно пространство – островите не бяха покрити, а обрамчени в розов пропиленов материал. Губернаторът на Флорида разпореди на биолог експерт да откри по какъв начин ще се промени държанието на водните жители, в случай че въпросният материал бъде разпрострян за 14 дни върху повърхността на водата. Резултите демонстрираха, че платнището способства техните инстинкти за размножаване да се засилят “.
Експедициите на съпрузите в действителност са изумителни. Юрген Нефе, арт редакторът на фамозното списание „ Шпигел “, споделя за свое странствуване с Кристо и Жан-Клод, до момента в който те търсят място за реализиране на идващия си план. „ Всеки, който счита, че животът е труднопостижимо изкуство, а бракът – битка, в която няма спечелили, би трябвало да преживее пътешестване с най-упоритата и утвърдила се двойка на тази планета. Те са общителни жители на света и непоправими педанти, които възнамеряват ръка за ръка и карат всички да немеят. Пазарят се и упорстват, уполити до последния подробност – и непостоянни като дребни деца. Понякога даже убийствено нервни и в идващия миг още веднъж благи и чаровни. Главното в същността и природата им е да вършат хората щастливи с безумието си и с моментните си обекти от плат или желязо – без значение на каква цена. През годините любовта им един към различен освен не е отслабнала, а таман противоположното – тя пораства с всеки минал ден. Перфектно партньорство, градено с доста деликатност и самообладание. И в случай че е правилно, че методът, по който хората пътешестват, издава тяхната същина, то тогава Явашеви принадлежват към групата на чергарите от страната на Незнайните, която е плод на личните им фантазии. Винаги се изисква полуда, с цел да се осмелиш да мечтаеш и да се стремиш към фантазията. Онази полуда, която кара адреналина ти да надбягва времето. Лудост да обичаш, да предизвикваш или просто да го правиш “.
А с цел да преценяват тъкмо къде ще слагат всеки от 1760-те жълти чадъри в Калифорния, Кристо и Жан-Клод извървяват 270 километра за 3 седмици по неравномерен планински терен. Принципно не са фаталисти, макар че един от чадърите в Калифорния убива жена поради мощна стихия, а по същото време в Япония токов удар убива служащ от демонтажа.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ