Зузана Брабцова създава текстове, които дълго се помнят ТАВАНИ“ (издание

Зузана Брабцова основава текстове, които дълго се помнят
„ ТАВАНИ “ (издание на Персей, превод Деница Проданова) носи на Зузана Брабцова най-важната премия на чешката литературна сцена, „ Магнезия Литера “. Неочаквано се оказва и върхова точка в кариерата ѝ. Няколко години по-късно, едвам на 56, писателката напуща света ни.
А книгата е отдадена навръх времето – на слабостите, които дишат в душата на всеки от нас… Именно протичащото време е като лупа, усилва ги до безспир, прави ни пионки в живота и вселената.
Една жена на междинна възраст е изправена пред мъчителна равносметка. Пристрастена към хапчетата, тя се озовава в най-голямата пражка психиатрична клиника. Оттам стартира пътуването ѝ във вътрешността – към мъчителните мемоари. Към неизживените провали. И към всичко това, което подценяваме ден след ден, с цел да скрием най-важното – личното си злощастие.
Смисълът се разпада по страниците на „ ТАВАНИ “ – и думите заживяват собствен личен живот. Създават облици фантастични и гротескови, от време на време плашещи, едно съновидение, в което най-ужасното се оказваме самите ние.
Ако имате храброст да последвате Ема Черна, ще научите много… ще се запознаете с Рибката и ще разберете по какъв начин падащите снежинки също прогарят дупки в кожата… като пламъчето на цигара, изгасне ли то, приключил е и човешкият живот.
Философията на „ Замъкът “ от Кафка и поривът към независимост на „ Полет над кукувиче гнездо “ на Кен Киси са се отпечатали по страниците на „ ТАВАНИ “. Така се е родила тази книга, фина и изплетена от страхове, само че водеща към избавление.
Сравнително късият книжовен път на Зузана Брабцова е изпълнен с триумфи. Привлича вниманието към себе си, казвайки постоянно най-важното – истината. Голям скандал към личността ѝ основава публикуването на определяния като „ лесбийски разказ “ „ Годината на перлите “ през 2000 година Тогава Брабцова взема решение да се отдръпна и издава идната си творба 12 години по-късно. Това е точно „ ТАВАНИ “, която затвърждава още един път славата ѝ на сполучлив публицист!
Книгите на Зузана Брабцова обаче са надалеч от плиткото, плоското… Основна тематика в тях по предписание е гибелта и раздялата, болката, която носим в себе си.
Уникална в това отношение е и „ ТАВАНИ “. Тя преплита в себе си изкуство, вяра и философия. Образите, които писателката разказва, са тъмни и наситени, запаметяващи се. Допълнителна стойност придава това, че книгата на процедура е и автобиографична.
Иначе като алена линия през целия разказ минава чувството за една картина – „ Градината на земните удоволствия “ от Йеронимус Бош. Така авторката стоварва в типичния си жанр истината върху всички ни… Че сме пропити от прегрешението. И предлага да влезем в чистилището. Да разбием всички тавани.
През чистилището на Зузана Брабцова (думи за размисъл от „ ТАВАНИ “):
„ Паднахме чак на дъното, на най-дълбокото дъно, до което може да стигне човешкото създание, провалихме се като майки, съпруги, дъщери, любовници… “
„ Поне за момент да не съм, най-малко за мъничък, доброжелателен момент. “
„ И по какъв начин по този начин никой не ни учи да умираме? Защо и ние не четем на глас на умиращите справочник? “
„ Срамната орис е лакирана с тиня. “
„ За какво най-вече жадувам, като се махна отсам? За тишина. Пълна. “
„ От детето, което беше, тук остана единствено ромолене, полет и шепа пера. “
„ Или всичко това още въобще не се е случило, или пък занапред следва да се случи. “