5 качества на емоционално незрелите хора
„ Зрелостта стартира тогава, когато усетим, че сме загрижени повече за другите, в сравнение с за себе си. “ (Алберт Айнщайн)
Има разнообразни отзиви по въпроса по кое време някой демонстрира зрялост и по кое време незрялост. Хората не обичат да им лепят етикети. В взаимозависимост от обстановката човек демонстрира едни или други свои качества. Емоционална незрялост значи да се вкопчваме в желанията или фантазиите си от детството. Желания и мечти, свързани с визията, че светът се върти към нас или, с други думи, че действителността е длъжна да се нагажда към нашите упования. И назад, прочувствената зрялост може да се преглежда като положение на мощ и сдържаност, което води до реалистични и уравновесени дейности. Но зрелостта и незрелостта си проличават най-много в държанието. Изброените по-долу качества са присъщи за прочувствено незрелите.
1. Егоцентризъм
Голяма част от процеса на съзряване се състои в това да разберем, че светът не се върти към личната ни личност. Разбира се, едно бебе още не го знае. Затова се буди измежду нощ с плач, настоявайки да бъде нахранено, без да го е грижа, че прекъсва съня на родителите си. С годините детето научава, че не всеки път може да получи това, което желае, и че споделя тази планета с други хора, които също имат своите потребности. Съзряването значи да разчупим оковите на Аз-а. Означава да се извиним с вярата, че е допустимо да водим живот като този на бебетата. А точно, че е задоволително да помолим, с цел да ни се извърши някоя волност. Ако се откажем от този модел, ще забележим, че животът ни е приготвил доста завършения и изненади, провокации, които си заслужава да посрещнем. Не е нужно постоянно да става на нашето. В най-хубавия случай ще се научим, че от време на време би трябвало да преглъщаме егото си и да слагаме на напред във времето ползите на другите, като обаче резервираме здравословно равновесие.
2. Недоразвито възприятие за дълг
Сигурен знак за незрялост е неохотата, с която изпълняваме отговорностите си. На детето му е мъчно да се откаже от нещо в дадения миг, с цел да реализира по-важна цел в дълготраен проект. Ако му дадем лакомство и му обещаем, че ще получи още едно, стига да не го изяде незабавно, желанието му да излапа лакомството, което държи в ръката си, единствено ще се усили. В процеса на съзряването детето ще разбере, че от време на време е належащо да се жертваш и да отстъпваш, в случай че искаш да се добереш до задачата си. Ще разбере също, че да извършваш дълга си или да поставяш потребностите на различен човек над личните си не накърнява свободата ти, а е причина, с цел да се ориентираш по-добре за в бъдеще.
3. Безотговорност
Децата възприемат себе си като създания, които би трябвало да бъдат направлявани и не могат да работят на своя воля. Това значително е правилно. Тепърва им следва да намерят мястото си в обществото и да доближат прочувствена зрялост. В ранните си години те считат, че една неточност не значи безусловно виновност. Ето за какво за тях не е толкоз значимо каква беля са създали, а какво наказване ще получат и какви други неприятни последици ще има простъпката им. Съзряването допуска да излезем от това положение на сладка безнаказаност. Предполага също последователно да осъзнаем, че самите ние сме единствените виновни за дейностите или бездействията си. Да се научим да признаваме грешките си и да си вземаме поука от тях. Да знаем по какъв начин да изгладим виновността си и да се простим.
