Зоуи се затича по тясната лъкатушна пътека през потъналите в

Зоуи се затича по тясната лъкатушна пътека през потъналите в зеленина хълмове и спря едвам когато стигна до руините на каменната кула накрай скалите. Останала без мирис, опря ръце на кръста си, с цел да поуспокои бодежите в дробовете си, и се загледа в морето.
Слънцето таман изгряваше и въздухът бе още ветровит, въпреки към този момент да се усещаше топлината, която щеше да донесе денят. Миришеше на сол и на дивите цветя, с които бе изпъстрена тревата тъдява, а мирисът й напомни какъв брой пъти бе идвала тук с Джак. Това бе тайното им местенце за срещи, когато желаеха да се уединят, и Зоуи се надяваше да го завари до скалите. Само че на никое място не го видя и в гърдите й се надигна отчаяние.
Къде ли беше? Трябваше да поговори незабавно с него и го търси на всички места. Но не го откри нито в пансиона, нито във фермата или другаде.
– Джак? – извика Зоуи с цялостен глас и наостри слух, обаче не долови нищо с изключение на шума на вълните, които се разбиваха на плажа под нея.
Уморена, облегна тил на каменния дувар и се плъзна надолу. Беше толкоз объркана, щастлива и в същото време нещастна, че напряко щеше да се пръсне от напрежение, в случай че час по-скоро не намереше Джак и не му кажеше, че ще замине с него в Канада.
Отначало всичко изглеждаше като един от откачените му проекти. Джак Галахър бе цялостен с хрумвания, просто преливаше от тях – точно по тази причина и Зоуи толкоз го обичаше. Не витаеше обаче в облаците, а действаше пламенно, осъществяваше замисленото, и в този момент бе твърдо решен да се измъкне от Корнуол, където му беше отесняло, и най-накрая да види свят. Вече беше събрал нужните документи, както и задоволително пари за първо време. Скоро щеше да потегли, след по-малко от две седмици, и искаше Зоуи да тръгне с него.
Джак, намерения си тя и усети по какъв начин сърцето й се сви от блян, макар че се бяха видели едвам преди броени часове. Той беше огромната й обич и Зоуи бе решена да се бори за него, защото мъчно щеше да убеди татко си, че желанията й са съществени. Джордж Бивън нямаше високо мнение за Джак, в неговите очи едно фермерско момче не бе задоволително положително за щерка му. От самото начало бе срещу връзката им и Зоуи занапред изтръпваше при мисълта за разправията с него, въпреки че след няколко дни щеше да навърши осемнайсет и тогава можеше да прави каквото си пожелае. Майка й евентуално нямаше да я поддържа. Тя рядко опонираше на мъжа си, само че Зоуи се надяваше най-малко брат й да застане на нейна страна. Крис беше непосредствен другар на Джак и знаеше за възприятията й към него.
Само че нощес, когато потърси съвет от Крис, реакцията му беше напълно непредвидена. Вместо да я окуражи, я укори, че е егоистка и не се замисля какво ще аргументи заминаването й на фамилията. И сподели, че животът не всеки път се подрежда по този начин, както искаш. Зоуи ужасно се разочарова от думите му и преди да изхвърчи вбесена от стаята, му се разкрещя, че е страхливец и разрешава на татко им да го води за носа и да предопределя живота и на двама им. Едва откакто часове наред се въртя в леглото и умува над случилото се, Зоуи осъзна, че зад резервираната реакция на Крис сигурно се криеше нещо друго. Обикновено не се държеше по този начин и тя си даде обещание да поговори още един път с брат си и да разбере какво става с него. Първо обаче трябваше да откри Джак и да му заяви решението си. Независимо от позицията на Крис и идната бурна свада с татко й, тя при всички положения...
Зоуи подвигна глава, тъй като до ушите й долетя необикновен звук. Беше спокоен и едвам се чуваше от бученето на вълните, само че звучеше като врява от човешки гласове. Очевидно долу в залива имаше хора.
Обзета от любознание, тя се изправи и измина късото разстояние до ръба на скалите. Тук нямаше парапет, обезопасен беше единствено основният плаж насреща, тъй че Зоуи се наведе внимателно, с цел да види тясната, оградена от солидни скални парчета пясъчна линия. Приливът беше почнал и водата превземаше от ден на ден от плажа, не след дълго щеше да го залее целия и да се отдръпне чак когато настъпеше отливът.
По това време, малко преди морето да погълне брега, долу нормално нямаше жива душа. Сега обаче гъмжеше от хора, които, наподобява, бяха разкрили нещо покрай един от огромните валуни. Зоуи се помъчи да разграничи какво е, а когато мозъкът й най-сетне осмисли картината, си пое шумно мирис.
На пясъка лежеше неподвижно тяло със необичайно изкривени ръце и крайници. Около него се бяха скупчили десетина души. Сред тях имаше мъже в полицейски униформи, които се щураха напред-назад като мравки и си подвикваха нещо, което тя не можеше да разбере от мястото си. Ала си даваше сметка какво значи всичко това. Явно някой беше паднал от високо. Някой, обут в джинси. И облечен с мрачно кожено яке, което изглеждаше като якето на...
Сърцето й се качи ненадейно в гърлото и тя завчас се обърна, втурна се към тясната, стръмна пътечка, по която се стигаше до плажа. В края й в скалите бяха изсечени стъпала, които бяха толкоз гладки, че Зоуи се хлъзна на няколко пъти и едвам не падна. Най-сетне слезе на брега и хукна към хората, без в действителност да ги вижда, само че напредваше трудно постепенно, затъвайки в мокрия, леплив пясък. Тук шумът от прибоя беше по-силен, както и гласовете на притеклите се на помощ мъже.
– Джак! – извика Зоуи.
Викаше името му още веднъж и още веднъж, а стомахът й се беше свил при мисълта, че може би точно той лежи на плажа. Моля те, нека да е някой различен, проплака беззвучно и затича още по-бързо.
Виковете й очевидно стигнаха до хората, защото един от тях се отдели от групата и потегли към нея. Силуетът му й се стори прочут, а щом я приближи задоволително, позна походката и червеникавокестенявата коса...
– Джак! – Заля я вълна на облекчение и Зоуи се спусна към него, метна се на врата му. – Помислих, че си ти – промълви и зарови лице в ямката на шията му, вдъхна познатия мирис. Сърцето й полека-лека се успокои.
Джак я притисна компактно до себе си, но след миг-два я пусна и обърна глава към мястото, където бяха мъжете.
– Аз го открих – продума с пресипнал глас, а Зоуи наблюдава погледа му и преглътна.
– От скалите ли е паднал?
Джак кимна. Беше бледен като труп, лицето му бе като че ли вкаменено.
Зоуи инстинктивно пристъпи към него и постави длани на гърдите му. Искаше да го утеши и в същото време да потърси протекция. Джак беше единствено по тениска и тя отново се сети кое я беше уплашило толкоз.
– Горе на скалата си помислих, че си ти – сподели и по гърба й пробягаха тръпки. – Понеже якето му наподобява на твоето.
После проточи шия и се опита да види кой лежи на пясъка, само че хората й пречеха, и може би беше по-добре по този начин, тъй като до момента не беше виждала труп, а веднага като гледката беше раздрусала по този начин Джак, въобще не беше сигурна дали да се приближи до групата. Сигурно служителите на реда и без друго нямаше да я пуснат. Случилото се беше толкоз извънредно и нямаха потребност от зяпачи, които да...
– Наистина е моето яке, Зоуи.
Думите на Джак я накараха да вдигне ненадейно взор към него. Беше бледен още повече, устните му трепереха.
– Какво?
– Дадох му го да го облече. Вчера беше при мен, до късно, а нямаше връхна дреха, по тази причина му го дадох.
Зоуи поклати постепенно глава, към момента не проумявайки казаното.
– На кого си дал якето?
Господи, по какъв начин я погледна единствено... С празни очи.
– Толкова скърбя, Зоуи.
Изведнъж я полазиха ледени тръпки.
– Не!
Поклати глава, по-енергично отпреди, и се опита да го заобиколи, само че Джак я задържа.
– Зоуи, недей!
Тя се отскубна от ръцете му и се затича, подмина мъжа, който таман опъваше полицейската лента.
– Хей! – извика той подире й. Зоуи обаче не му обърна внимание, промъкна се около другите мъже, не разреши на никого да я спре. Докато не застана пред безжизненото тяло на пясъка.
Главата й като че ли се изпразни, не беше в положение да разсъждава. Някой извика, високо и пронизително, и едвам момент по-късно Зоуи осъзна, че е била тя. Извика отново и отново, викаше, до момента в който остана без въздух, неспособна да си поеме нов. Тогава краката й се подкосиха. Усети по какъв начин нечии ръце я подхванаха, но не съумяха да я задържат. Изплъзна им се, потъна в бездънен, дълбок мрак...