Зорница Христова: как се пише за деца
Зорница Христова приключва британска лингвистика в СУ " Св. Климент Охридски " и специализира постколониална литература в Оксфорд. Превежда създатели като Джулиан Барнс, Джон Ървинг, Джон Ланчестър, Том Улф, Джумпа Лахири, Тони Джуд, Дон ДеЛило и други Създател на издателство " Точица ". Сред авторските ѝ издания са креативната игра " Направи си самичък приказка ", книгите " Сладоледена изразителност ", " Ваканция в Средните епохи " (в съавторство с Иво Чолаков), " Вкусна география ", " Когато желая да мълча ", " Блок No4 " и др.
Участва в програмата на Софийски интернационален книжовен фестивал.
- Зорница, по какъв начин се написа за деца? Достатъчно ли е, че пазиш още детство в шепите и си прям или се желае доста повече?
- Опитвам се да обръщам внимание какво чуват децата, когато приказвам с тях, какво ги разсмива, от какво им доскучава. Какви истории те самите измислят. Правили сме над 50 работилници за писане на приказки, забавно ми е да проследявам реакциите. Вечер, когато чета на дребната си щерка, също ми е любопитно какво ѝ досадява и какво ѝ харесва толкоз, че не желае да свършва. Разбира се, човек написа и по този начин, че детето в него да е предостатъчно.
- Сред изданията Ви е и книгата „ Бедността. Пътеводител за деца “. Колко небогати са децата през днешния ден и на какво?
- Има същински небогати деца, в дословния смисъл на думата, оня, дето го мислим за демоде. Има и деца, които не са чак останали без храна и заслон, само че са подигравани от съучениците си, задето нямат техните движимости. Затова мисля, че книгата на Хенрика Кшивонос и Ханна-Гил Пьонтек споделя нещо значимо - не се срамувайте от това, то не е ваша виновност.
Иначе, в случай че би трябвало да приказвам на едро, днешните деца са небогати на вяра. Те живеят измежду едни доста скептични възрастни, които им повтарят, че от това няма смисъл, от другото няма смисъл...
- Как нахлуха толкоз доста мечки в издателство „ Точица “?
- Ох, мечките... Започнахме почтено, Нева Мичева ни предложи да издадем в неин превод " Чутовното настъпление на мечките в Сицилия " - боготворя Дино Будзати, имам вяра на усета на Нева, книгата е прелестна. Междувременно петнайсетина картини с мечки на Кирил Златков зимуваха у дома и без да желая, се трансфораха в книга. Мислехме да няма повече. После другарка ми се обади да видя книгата на Мария Налбантова; като чух, че е за мечки, мигновено формулирах отвод, само че като видях за каква превъзходна работа иде тирада, замълчах. А Мария имаше още две оферти, и те мечешки! Последната е на нашия другар, огромният латвийски публицист Юрис Звиргдинш. Познаваме се отпреди да я има " Точица ", страховит облик, най-хубавите латвийски книги са негови. И Юрис ми вика: " Написах книга особено за вас! За българските мечки! " Но към този момент разгласявам мечи мораториум. Приемам за коне, за кокошки, за бръмбари... следващата година ще имаме за слон. Безработен.
- Как би трябвало да се приказва с децата на значими тематики?
- Искрено, просто и без преструвки. И в случай че може - смешно.
- Четящи деца – допустима ли е задачата и по какъв начин се реализира?
- Много обичам да чета на глас, да имам до мен гушнато дете и да си преработвам гласа. Също обичам на мен да ми четат, като се уморя.
Приятно ми е, когато детето единствено си вземе книга нанякъде, когато си хареса някоя и не си я дава. Ния не даваше да продаваме " Колко ягоди порастват по морето " - искаше да си е неин целият тираж. Сега виждам, че варди " Балконът " - популярност Богу, единствено своята численост.
Иначе децата четат повече, в сравнение с отчитаме - тъй като рядко отчитаме четенето в интернет. А ние самите го вършим.
- От книгите, през илюстрациите, скиците и градинката пред блока – какъв брой е значимо да се живее красиво?
Колкото е значимо да се живее щастливо. Не че не можем да живеем грозно и нещастно - само че за какво?
- Как се разпределят музите във вашето семейство? Визирам и изключителните ви дъщери. Кой на кого е муза? Има ли график или цикличност?
- Сложно! Имаме един-единствен компютър. Ха си станал да си направиш сандвич, ха някоя муза ти е заела мястото.
Участва в програмата на Софийски интернационален книжовен фестивал.
- Зорница, по какъв начин се написа за деца? Достатъчно ли е, че пазиш още детство в шепите и си прям или се желае доста повече?
- Опитвам се да обръщам внимание какво чуват децата, когато приказвам с тях, какво ги разсмива, от какво им доскучава. Какви истории те самите измислят. Правили сме над 50 работилници за писане на приказки, забавно ми е да проследявам реакциите. Вечер, когато чета на дребната си щерка, също ми е любопитно какво ѝ досадява и какво ѝ харесва толкоз, че не желае да свършва. Разбира се, човек написа и по този начин, че детето в него да е предостатъчно.
- Сред изданията Ви е и книгата „ Бедността. Пътеводител за деца “. Колко небогати са децата през днешния ден и на какво?
- Има същински небогати деца, в дословния смисъл на думата, оня, дето го мислим за демоде. Има и деца, които не са чак останали без храна и заслон, само че са подигравани от съучениците си, задето нямат техните движимости. Затова мисля, че книгата на Хенрика Кшивонос и Ханна-Гил Пьонтек споделя нещо значимо - не се срамувайте от това, то не е ваша виновност.
Иначе, в случай че би трябвало да приказвам на едро, днешните деца са небогати на вяра. Те живеят измежду едни доста скептични възрастни, които им повтарят, че от това няма смисъл, от другото няма смисъл...
- Как нахлуха толкоз доста мечки в издателство „ Точица “?
- Ох, мечките... Започнахме почтено, Нева Мичева ни предложи да издадем в неин превод " Чутовното настъпление на мечките в Сицилия " - боготворя Дино Будзати, имам вяра на усета на Нева, книгата е прелестна. Междувременно петнайсетина картини с мечки на Кирил Златков зимуваха у дома и без да желая, се трансфораха в книга. Мислехме да няма повече. После другарка ми се обади да видя книгата на Мария Налбантова; като чух, че е за мечки, мигновено формулирах отвод, само че като видях за каква превъзходна работа иде тирада, замълчах. А Мария имаше още две оферти, и те мечешки! Последната е на нашия другар, огромният латвийски публицист Юрис Звиргдинш. Познаваме се отпреди да я има " Точица ", страховит облик, най-хубавите латвийски книги са негови. И Юрис ми вика: " Написах книга особено за вас! За българските мечки! " Но към този момент разгласявам мечи мораториум. Приемам за коне, за кокошки, за бръмбари... следващата година ще имаме за слон. Безработен.
- Как би трябвало да се приказва с децата на значими тематики?
- Искрено, просто и без преструвки. И в случай че може - смешно.
- Четящи деца – допустима ли е задачата и по какъв начин се реализира?
- Много обичам да чета на глас, да имам до мен гушнато дете и да си преработвам гласа. Също обичам на мен да ми четат, като се уморя.
Приятно ми е, когато детето единствено си вземе книга нанякъде, когато си хареса някоя и не си я дава. Ния не даваше да продаваме " Колко ягоди порастват по морето " - искаше да си е неин целият тираж. Сега виждам, че варди " Балконът " - популярност Богу, единствено своята численост.
Иначе децата четат повече, в сравнение с отчитаме - тъй като рядко отчитаме четенето в интернет. А ние самите го вършим.
- От книгите, през илюстрациите, скиците и градинката пред блока – какъв брой е значимо да се живее красиво?
Колкото е значимо да се живее щастливо. Не че не можем да живеем грозно и нещастно - само че за какво?
- Как се разпределят музите във вашето семейство? Визирам и изключителните ви дъщери. Кой на кого е муза? Има ли график или цикличност?
- Сложно! Имаме един-единствен компютър. Ха си станал да си направиш сандвич, ха някоя муза ти е заела мястото.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ