Зоран Гаич е централен защитник, който се присъедини към Арда

Зоран Гаич: Нямам търпение да се върнем на нашия стадион

Зоран Гаич е централен бранител, който се причисли към Арда това лято. Преди това е играл 4 години в Чехия, където печели Купата на страната, Суперкупата, както и взима присъединяване в груповата фаза на Лига Европа. Гаич застана пред камерата на " Арда ТВ " и описа по какъв начин се е стигнало до трансфер в Арда , какво знае за българското състезание и какви са му първите усещания от клуба. До този миг, той има цялостен актив от 7 изиграни мача с фланелката на Арда.

Зоран здравей, ти към този момент си част Арда. Успя ли да свикнеш с атмосферата в тима?

- Да, от първия ден момчетата се държат доста добре с мен, доста са положителни, поддържат връзка си с мен, ние сме като едно семейство. Помагаме си взаимно и се усещам прелестно, което е хубаво за всеки чужденец.

Как ти се коства тимът?

- Много го одобрявам. Виждам, че има конкуренция, тъй като на всеки пост има най-малко по двама футболисти. По-различно е от упованията ми, само че това ми харесва.

Как се стигна до твоето привличане?

- Имах помощ от сътрудник. Tой ми предложи за този тим, описа ми доста позитивни неща за клуба и неговия упорит план. Предложиха ми оферта за тук, само че аз имах и други благоприятни условия. Арда ме желаеха, треньорът също имаше предпочитание да ме притегли, ползата беше огромен. Всички имаха предпочитание да мина в тима.

Предполагам знаеш, че Арда за първи път играе в елита на българския футбол. Това би трябвало да ви задължава и стимулира повече.

- Видях този факт, че за две години минаха в Първа лига. Първият ми контакт с тях беше, когато бяха във Втора лига, до момента в който бяха на плейофи. Те демонстрираха интерес към мен, само че не знаех нищо за тях. След един месец приказвах с сътрудника, научих за Арда и за техния упорит план. Това е добра опция за играчите да се изявят в Първа лига. Важно е за младите играчи да покажат своите качества в тази лига.

Какво знаеше за българското състезание преди да дойдеш, допускам имаш другари, които играят тук?

- Да, имам другари. Имах другар, който предходната година игра за ЦСКА, Секулич, допускам се сещате, доста си приказвах с него. Той е от моя град и сподели доста позитивни неща. Той игра в Слован (Братислава), където стилът на игра е сходен. Каза ми, че тук обичат да играят по-технично, за разлика от Чехия и Словакия, където обичат да са физически готови и да са добре тактически. Той ми описа за шампионата, че качеството на играчите е положително и че не е неприятна концепция да се пристигна тук. Както споделих от клуба имаха доста сериозен интерес. Имам единствено положителни усещания за тази българското състезание.

Кажи освен това за теб.

- През последните четири години и половина бях в Чехия. Първоначално започнах във втородивизионен тим в Сърбия. Там бях капитан, само че се появиха финансови проблеми и бях освободен. Преместих се в Чехия в Бохемианс Прага. Бях там две години без да знам доста за лигата. Оказа се доста тежко, доста тренировки и в началото беше мъчно за мен, само че аз се усъвършенствах, и прекосих към различен клуб. Преминах в Злин, където спечелихме купата на Чехия, играхме групови етапи на Лига Европа, спечелихме Суперкупата против Слован (Братислава).

Отборът изигра първия мач в елита пред лична аудитория, по какъв начин усети ти атмосферата на стадиона?

- Беше доста добра, усещаше се атмосферата още преди първия мач в хотела, имаше доста почитатели, само че валеше доста дъжд и мачът се анулира за другия ден. Бях доста изумен, че на такива атмосферни условия бяха пристигнали толкоз доста почитатели. След мача се усещаше добра атмосфера и поддръжка от почитателите, което на нас ни е нужно, с цел да покажем най-хубавото от себе си, и нямам самообладание да се върнем на нашия стадион. Знам, че може да играем там чак след 2 месеца. Затова играем в Пловдив и съм малко тъжен, само че се надявам на поддръжката на почитателите.

Какво би споделил на почитателите за край?

- Всичко наподобява добре, стартират да ни виждат. Няколко момчета от тима живеем в Кърджали и хората ни поздравяват, когато ни срещнат по улиците. Усещам положителни настроения и по този начин би трябвало да бъде.