Знаят ли българите що е то право? Какви са основните

Кристияна Любенова: Когато знаеш какви са правата ти, не си беззащитен

Знаят ли българите що е то право? Какви са главните им права? А главните им отговорности като жители на България? На пръв взор обикновени въпроси, с обикновени отговори - досега, в който би трябвало да дадем отговорите. Какво се крие зад въпросите на правото - отговорите търсим в диалог с Кристияна Любенова, един от членовете на Академията за гражданско обучение, с която Actualno.com стартира просветително партньорство за правата и отговорностите ни като български жители.
Защо създадохте и стартирахте самодейността Академия за гражданско обучение?
Основателите на Академията сме все младежи, приключили гимназията относително скоро и заради това към момента си спомняме и познаваме добре гимназиалния живот. Спомняме си и объркването, в което всички изпадахме, навършвайки пълноправие и придобивайки изборното право, както и други значително неразбираеми за нас права и отговорности. С други думи, животът ни хвърли в дълбокото, а учебното заведение не ни беше помогнало задоволително за това да се оправим.
Учебната стратегия е извънредно натоварена и постоянно в час не остава време за задълбочено разискване на тематиките, свързани с правото. От друга страна, има и значими тематики, които въобще не са застъпени в учебно заведение. Поради това и ни хрумна, че можем да вложим правните си знания в една добра идея и със лични сили да организираме курс по гражданско обучение за възпитаници.
От тази година година, със съдействието на Академията, в Actualno.com започва рубриката " Прав(о) или не ". Какво ще предложи тя на читателите?
В " Прав(о) или не " ще бъдат поместени видеоклипове, в които студенти по право ще показват по допустимо най-интересен и неангажиращ метод значими тематики за страната и правото, закононарушенията, правата и отговорностите на жителите и други. Увлекателно разказани и подправени с всевъзможни уточнения и занимателни изображения, видеоклиповете са най-много ориентирани към младото потомство, само че са на практика потребни за всеки един жител. Рубриката ще разреши правните познания да доближат до по-широк кръг от хора заради това, че през днешния ден всички първо се обръщат към интернет, когато желаят да си изяснят някой въпрос.
Видеоклиповете варират в границите на 5 до 10 минути и информацията в тях е оптимално синтезирана. Именно това е скъпото в рубриката, защото в интернет мъчно се намира къса и ясна правна информация, подобаваща за непрофесионалисти – ненатоварена с юридическа терминология и изчистена от доктринерните разногласия за същността на понятията.
Според Вас дали българите са наясно що е то право?
Според мен тук не би трябвало да приказваме дали съответно българите са наясно що е право. Да, несъмнено има българи, които не са наясно нито що е правото като просвета, нито какви са техните лични права. Това обаче не е само проблем на българите. Всяко едно общество има жители, които не са в задоволителна степен образовани, а и заинтригувани по тези тематики. И тук идва ролята освен на страната, само че и на правно образованата част от обществото да популяризира знанията и да поддържа изявеността на гражданското общество.
Основните познания за правото дават сигурност на индивида в обществото. Когато един човек знае какви са правата му, както и гаранциите за отбраната им, то той към този момент не се усеща безсилен пред силата на държавния уред, нито пред несправедливостите в гражданските връзки. А придобиването на самостоятелна убеденост и сигурност е първата стъпка към построяването на мощно гражданско общество, което е фактор в държавното ръководство.
Пропускаме ли около правата какви са отговорностите ни, откакто по Конституция имаме такива?
Струва ми се даже, че повече си знаем отговорностите, в сравнение с правата. Наясно сме кое държание е незаконно, само че малко знаем за събитията, при които отпада наказателната отговорност. Наясно сме, че би трябвало да плащаме налози, само че за данъчните облекчения знаем ли? Има и още образци в тази тенденция. И въпреки всичко, това, че знаем отговорностите си, не всеки път значи, че ги изпълняваме. Понякога като че ли знанието даже се употребява за избягването им. Оттук идва и значимостта на гражданското обучение. То е освен теоретично познание за правата и отговорностите, а и схващане за това по какъв начин действа страната, по какъв начин изпълняването на отговорностите в действителност е в интерес на обществото и по какъв начин ние, като част от това общество, също се облагодетелстваме.
Задълженията ни са многочислени - не са поместени единствено в Конституцията, само че и в още стотици нормативни актове и по тази причина би било хубаво хората да не гледат на тях с смут и неуважение. Според мен здравото общество се крепи най-много върху възпитанието в съблюдаване на разпоредбите и извършване на отговорностите и по тази причина и с сътрудниците от университета се опитваме да приказваме и за етиката в държанието на жителя. Също за смисъла на правата и отговорностите, а от там и за смисъла на правото като цяло.
Имате и друга самодейност - уроците пред възпитаници, разкажете малко повече за нея?
В рамките на Академия за гражданско обучение пред възпитаници в гимназиален стадий на образование (по-конкретно XI и XII клас) изнасяме уроци на тематики, свързани с страната и правото – главните човешки права и свободи, свободата на словото, закононарушенията, наказванията и доста други. Всичко това се случва на наличен език и гратис.
Наскоро Академията се организира за втора поредна образователна година в София, а упоритостите ни са в идващите месеци да проведем цялостни курсове по гражданско обучение и в още няколко по-малки града из България. Първият подобен град е Гоце Делчев, където преди броени дни се организира и последният урок от курса там.
Всички уроци се водят от млади, стимулирани студенти по право и обгръщат въпроси, значими за всеки един жител, които в огромната си част не са залегнали в наложителната образователна стратегия. Една от главните цели на Академията е да предизвика учениците да разсъждават и показват позицията си, както и да се получи полемика, в границите на която те да придобият скъпи познания с оглед израстването им като дейни жители.
Откакто планът сполучливо се реализира обаче осъзнахме, че ние също сме необикновено облагодетелствани от срещите ни с учениците. Интересът в очите им и умните въпроси, които всякога задават, са доста вдъхновяващи и ни стимулират да продължаваме да гоним задачите на плана с още повече старания. Всеки един от младите лектори в Академията чака с неспокойствие полемиките и постоянно се приготвя задълбочено в материята, която ще показва. Трябва да призная, че даже сме обсъждали това, че малко ни е боязън от въпросите на учениците, защото те са толкоз будни и разсъждаващи, че от време на време могат да надминат и академичната ни подготовка. Засега обаче опитът демонстрира, че екипите ни са готови в задоволителна степен и срещите са потребни на гимназистите, а в края на лекцията постоянно се получава и забавна и предизвикваща мисълта полемика.
Как виждате правния бранш в България – дали е перспективен или има " пренаселване " от адвокати?
Едно от преимуществата на правната просвета като филантропична такава е, че дава познания, които могат да бъдат потребни в доста необятен кръг от специалности и действия. Юристите не стават единствено съдии, прокурори, юристи, нотариуси или правосъдни реализатори. Юридическото обучение отваря вратите към доста разнородни действия и специалности – погледнете какъв брой адвокати са сполучливи като политици, дейци в неправителствената сфера, бизнес съветници, чиновници в администрацията и така нататък Освен това, с цел да бъде един правист настина добър в това, което прави, той следва да се специализира в съответна област на правото. Например, наказателното право действа по доста друг метод от фамилното или пък комерсиалното право. Това, което се пробвам да кажа, е, че не всички адвокати се занимават с идентични браншове на правото – има такива браншове, в които има дефицит на специалисти и в които един преди малко приключил правист може да се осъществя.
В реалност обаче съществува и проблем с " пренаселването " с адвокати, защото е реалност, че прекомерно огромният годишен банкет на студенти по право не дава отговор на публичните потребности. Това занапред ще стартира да бъде усещано. В България има девет юридически факултета, които всяка година одобряват нови студенти в компетентност " Право ", а в последните 10 години броят на признатите студенти се е нараснал.
Тук идва на дневен ред и един различен проблем, обвързван с " пренаселването " – то е придружено и от също толкоз страшния проблем за рухването на качеството на подготовката на юристите. Големият брой места за компетентност " Право " в университетите в България на глава от популацията води и до рухване на критериите за оценка на кандидат-студентите. Местата към този момент са повече от същински стимулираните и знаещи гимназисти. С течение на времето минималните балове за класиране стават все по-ниски и по-ниски. Разбираемо е, че ниското равнище на студентите води и до рухване равнището на самата академична подготовка в университетите.
Поради всичко казано, явно е, че това не е просто проблем на правния бранш, а се трансформира в публичен проблем. Оттук следва и нуждата от интензивно гражданско общество, което да се бори с проблемите и да се стреми към трайното определяне на правдивост. Ето, че нещата са взаимосвързани, тъй като мощното гражданско общество, както към този момент казахме, се гради с гражданско обучение.
Интервю на Ивайло Ачев

Етикети:

Предишна Случайна вест Следваща

ОЩЕ ОТ Интервю

Томас Енгер: Хората са запленени от скандинавския метод на живот

Кметът на Габрово: През 2017-та реализирахме обекти за 30 млн. лева

Иван Костов: АЕЦ " Белене " е губещ план

Кметът на най-голямото село в България: Тук получаваш удобствата на огромния град

Кметът на Левски: Договорът за саниране е доста съществено заработен подарък Интервю Още

коментара 0 Коментара Кафене добави коментар добави коментар Име: Всички Мъж Жена Защита: Избери типаж

Избери страст

Стари аватари

Вашият коментар Затвори Коментирай
Екипът на actualno.com ви благодари, че употребявате кирилица за вашите мнения. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и персонални нападки, или обиди на расова, полова, етническа или верска основа, той ще бъде заличен от модератора на уеб страницата.
Най-стари Най-нови Най- Най-

НАЙ-СПОДЕЛЯНИ

Почина раненият при гърмежа до метростанц...
Мъжът, за който бе обявено, че е получил съществени пострадвания след гърмеж покрай метростанция " Ворбю " в Стокхолм, е умрял, съобщи...
Бойко Борисов от Истанбул: Много е мъчно... Путин поздрави руснаците за Рождество Хрис... Саудитска Арабия: курс към рискована промя... Патриарх Неофит ще приказва с Вартоломей за... НАЙ-ЧЕТЕНИ

Издирваният Росен Ангелов се е самоубил
Издирваният за шесторното ликвидиране в Нови Искър Росен Ангелов се е самоубил, съобщи БГНЕС. По първични данни Ангелов се е самоуби...
Младен Маринов: За момента не можем да каж... Дневен хороскоп за 8 януари Седмичен хороскоп за 8-14 януари Нашият народ постоянно, където е влизал, е по... НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Отношенията с Турция: Не би трябвало да забра...
" Нещо да сте чували за участие на Турция в Европейски Съюз? Аз не съм. Ние приказваме за разговора. Ние до момента сме се стремили да имаме положителни връзки,...
Глобиха Цацаров с 300 лева, не подал имотна... Патриархът и министър председателят възпламениха свещи на в... Железният храм на цариградските българи се... Новините: Най-важното за деня, 7 януари