Йосиф Бродски предвижда вируса
Знаменитото стихотворение на Йосиф Бродски „ Не излизай от стаята “ тази година чества празник – то датира от 1970-а. В чест и в памет на огромния съветски стихотворец през днешния ден Иван Ланджев превежда творбата, която като че ли пророкура изключителната обстановка в света, предизвикана от ковид. Ето и коментарът на Ланджев по тематиката.
„ Тълкуват „ Не излизай от стаята “ по доста и разнообразни способи. Най-първосигналният: като подигравка против руската система, която прави индивида интроверт по насила. В властнически режим имаш два еднообразно неприятни избора – в случай че си навън, приказваш скрито. А в случай че искаш да приказваш намерено, първо се скриваш някъде. Ясно е, че житейската конфигурация на поета по нужда презира сходно състояние. Но Бродски като цяло не се е занимавал изключително с властта – и тъкмо това е карало властта да се занимава с него. Другите известни тълкувания стъпват на вътрешния свят на създателя – нещо съкровено и постоянно, за разлика от властническия режим. Уповават се на скептицизма на Бродски, на склонноста му да се хвърля в метафизичното, с цел да изговаря от-хвърлеността ни, да смесва битовото с възвишеното... Навикът му да ни подсеща, че сме сами. Ще споделя какво мисля и аз. Според мен Бродски тук (освен всичко останало) си приказва с други двама велики самотници – Рилке и Паскал. В „ Книга на облиците “ Рилке стартира по този начин: „ Какъвто да си, бягай вечерта/ от стаята, която те гнети;/ на открито те чакат хиляди неща,/ какъвто да си ти. “ (превод Стоян Бакърджиев). А в 139-и откъс от „ Мисли “ Паскал пък пишеше „... стигнах до извода, че цялото злощастие на хората се дължи единствено на едно – неспособността да останат умерено в стаята си. “ Бродски чете и двамата. И клони към Паскал. Не знам дали в тия странни дни избрах преднамерено да преведа това стихотворение или то единствено ме подсети, до момента в който и аз не излизам от стаята – съвсем като всички. Но знам, че зазвучава по необикновен метод половин век по-късно. И посред празните улици и площади последната му дума кънти. „ Вируса “!
По време на тествания всички думи стартират да тежат повече, тъй като се замисляме за същинските им смисли (а сякаш би трябвало да е постоянно така). И ето, до момента в който приключвам тази записка с пожелателното „ Бъдете здрави! “, то не звучи като простащина. Нали? “
Не излизай от стаята...
Йосиф Бродски
Не излизай от стаята, не ги правѝ тия нелепости.
Защо ти е Слънце, щом пушиш Шипка – вманиачен ли си?
Навън е безсмислено всичко и насладата ни е непозната.
До тоалетната и назад – по-далеч няма потребност.
Не излизай от стаята, не викай таксита. Това е.
Пространството почва от коридора – да знаеш –
и свършва със водомера. А в случай че някоя се затича
да те целува, гонѝ я напряко. Недей я съблича.
Не излизай от стаята. Все едно си настинал.
От тия стени и от стола какво по-забавно има?
Защо да излизаш оттова, дето отново ще се върнеш
и отново ще си бъдеш същия, единствено че по-изгърбен?
Не излизай от стаята. Потанцувай, учѝ босанова.
С палтото на голо и чехли на необут крайник – готово!
В антрето от зеле и вакса за ски не се диша.
Ти доста букви изписа. Още една е непотребна.
Не излизай от стаята. Нека единствено тя да е трогната
от това по какъв начин изглеждаш. И въобще тайно,
ерго сум – знае го формата от самата субстанция.
Не излизай от стаята! Навън да не ти е Франция?
Не ставай малоумен! Не бъди като другите хора.
Не излизай от стаята! Сливай се с интериора,
с тапетите. Тресни вратата, барикадирай се
от хроноса, космоса, ероса, расата, вируса.
„ Тълкуват „ Не излизай от стаята “ по доста и разнообразни способи. Най-първосигналният: като подигравка против руската система, която прави индивида интроверт по насила. В властнически режим имаш два еднообразно неприятни избора – в случай че си навън, приказваш скрито. А в случай че искаш да приказваш намерено, първо се скриваш някъде. Ясно е, че житейската конфигурация на поета по нужда презира сходно състояние. Но Бродски като цяло не се е занимавал изключително с властта – и тъкмо това е карало властта да се занимава с него. Другите известни тълкувания стъпват на вътрешния свят на създателя – нещо съкровено и постоянно, за разлика от властническия режим. Уповават се на скептицизма на Бродски, на склонноста му да се хвърля в метафизичното, с цел да изговаря от-хвърлеността ни, да смесва битовото с възвишеното... Навикът му да ни подсеща, че сме сами. Ще споделя какво мисля и аз. Според мен Бродски тук (освен всичко останало) си приказва с други двама велики самотници – Рилке и Паскал. В „ Книга на облиците “ Рилке стартира по този начин: „ Какъвто да си, бягай вечерта/ от стаята, която те гнети;/ на открито те чакат хиляди неща,/ какъвто да си ти. “ (превод Стоян Бакърджиев). А в 139-и откъс от „ Мисли “ Паскал пък пишеше „... стигнах до извода, че цялото злощастие на хората се дължи единствено на едно – неспособността да останат умерено в стаята си. “ Бродски чете и двамата. И клони към Паскал. Не знам дали в тия странни дни избрах преднамерено да преведа това стихотворение или то единствено ме подсети, до момента в който и аз не излизам от стаята – съвсем като всички. Но знам, че зазвучава по необикновен метод половин век по-късно. И посред празните улици и площади последната му дума кънти. „ Вируса “!
По време на тествания всички думи стартират да тежат повече, тъй като се замисляме за същинските им смисли (а сякаш би трябвало да е постоянно така). И ето, до момента в който приключвам тази записка с пожелателното „ Бъдете здрави! “, то не звучи като простащина. Нали? “
Не излизай от стаята...
Йосиф Бродски
Не излизай от стаята, не ги правѝ тия нелепости.
Защо ти е Слънце, щом пушиш Шипка – вманиачен ли си?
Навън е безсмислено всичко и насладата ни е непозната.
До тоалетната и назад – по-далеч няма потребност.
Не излизай от стаята, не викай таксита. Това е.
Пространството почва от коридора – да знаеш –
и свършва със водомера. А в случай че някоя се затича
да те целува, гонѝ я напряко. Недей я съблича.
Не излизай от стаята. Все едно си настинал.
От тия стени и от стола какво по-забавно има?
Защо да излизаш оттова, дето отново ще се върнеш
и отново ще си бъдеш същия, единствено че по-изгърбен?
Не излизай от стаята. Потанцувай, учѝ босанова.
С палтото на голо и чехли на необут крайник – готово!
В антрето от зеле и вакса за ски не се диша.
Ти доста букви изписа. Още една е непотребна.
Не излизай от стаята. Нека единствено тя да е трогната
от това по какъв начин изглеждаш. И въобще тайно,
ерго сум – знае го формата от самата субстанция.
Не излизай от стаята! Навън да не ти е Франция?
Не ставай малоумен! Не бъди като другите хора.
Не излизай от стаята! Сливай се с интериора,
с тапетите. Тресни вратата, барикадирай се
от хроноса, космоса, ероса, расата, вируса.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ