Знам, знам, писали сме за Италия много пъти, а за

Знам, знам, писали сме за Италия доста пъти, а за Болоня – напълно скоро. И какво от това? За мен Италия е признание, всякога. Тази седмица, в която претърпях едни от най-красивите си моменти, беше доста значима за мен, и освен поради тях. Случайно или не, Господ ме запрати там тъкмо сред две големи несгоди, сред две големи загуби, които претърпях. Щастието да бъда на такова място ми оказа помощ да стартира да вдишвам още веднъж след първата и да имам сили да посрещна втората. Колкото и да си трагичен, хубостта лекува. Не времето, хубостта.

Това е разказът ми, най-вече в облици, за една незабравима седмица, в която бях на посетители на нашето италианско момиче Елена Миланова. С нея не спряхме да приказваме, даже с цел да си поемем мирис, не спряхме да пътуваме, да готвим, да споделяме хрумвания и музи. Да бъдем приятелки.Болоня остава в загатна ми с арките си, които обилно рамкираха градския пейзаж и синьото небе, което остана равнодушно към мрачните прогнози за целия район. Червени къщи, километри покрити тротоари, наклонени средновековни кули, вековни академични здания, в които още се организират лекции – това е Болоня за един ден. Плюс обяд в изключително уютна изложба за бързо хранене под формата на локална паста със сос болонезе, несъмнено, и панини. Кратко, само че извънредно съдържателно посещаване в магазинче за всякакви хитрички съоръжения със закачливи надписи. Масирано нахлуване над магазинче за френски макарони, които сами по себе си са друга тематика...