Знам, че ви е писнало, но това е положението –

Знам, че ви е писнало, само че това е ситуацията – за корупция ще си приказваме. Вземам образец от Валери Симеонов – поименно ще е. Той към този момент си сподели за Хекимян и Венелин Петков, само че това е прекомерно малко, прекомерно постно. Не му отива на величествения обсег – въпреки всичко корупцията си е увреждане, а господин Симеонов подкарва уврежданията още от децата. И тъй като публицистите сме мисирки, какво ми остава като представител на породата, с изключение на да избулюкам и аз, въодушевен от светлия образец, няколко корумпирани.
1. Гласоподавателите. Толкова са корумпирани, че дори не знаят за кой да гласоподават. И даже не се научават!
2. Бабичките. Те подкукуросват всички други гласоподаватели и в действителност са носители на корупционната болест! Освен че повреждат стопанската система, като единствено се стискат за всичко, с това притискане принуждават другите да компенсират и за тях в корупцията!
3. Журналистите. Обърках се, мисирките желаех да кажа. Те са постоянно лакоми за ярма – гълтат ли гълтат, колкото ще да им сипеш!
4. Катаджиите. Не аз, господин Симеонов сподели, че вземат по 20 лв.!
А кои не са корумпираните – и на тях ще се спра, тъй като у нас и по света не е единствено зло, положителното постоянно побеждава!
а) Политиците – депутати, министри, министър председател. Те са най-достойни и неща като това 5 години да не видиш, че ги няма над половин милиард лв. в държавната хазна от хазарта, се дължи единствено и само на обстоятелството, че нашите политици нямат пари да си купят очила! А нямат, тъй като са почтени – в случай че не бяха, щяха да си купят и кой знае какво още щеше да се случи с този запустял държавен бюджет.
б) Всички в правосъдната система. Ама безусловно всички, стига сте повдигали по този начин вежди. Тази система е безусловно самостоятелна, безусловно служеща на обществото, в това число на извънредно неблагодарната му част, която май си е и корумпирана. Аз даже бих споделил непосредствено корумпирана, само че не и държавното обвиняване, не и правораздаването – тъй като те работят единствено и само с доказателства, по процедура и дори да е кристално ясно кой какъв е – ей по този начин морално ясно, в никакъв случай няма да нарушат, дори да си помислят да нарушат, буквата на закона, духа на нормата и линията на правдивостта.
в) Държавните служители. За разлика от другите неопетнени, те въпреки всичко съгрешават малко – с по някой и различен болничен, НО изрично не толкоз, колкото останалите от частния бранш. Работещите в частния бранш единствено гледат по какъв начин да изкръшкат, тъй като завиждат на работещите в държавния бранш и си мислят, че те нищо не работят, а не виждат себе си какъв брой не работят. Разбрахте ли в този момент – в случай че не сте, най-малко разберете в кой бранш работите, че да не разбирате!
За по-паметливите, почнали с вяра да четат, с цел да прочетат всякакви имена на, казано политически, " корумпета ", пристигна моментът на Великото Откровение – няма имена. Нали не съм политик, не съм и работещ в правосъдната система – по какъв начин да кажа непосредствено? Кой ще ми повярва на мен, журналиста?
Текстът би трябвало да е комичен. Авторът обаче не се смееше доста, до момента в който го пишеше!
Автор: Ивайло Ачев