Кой и кога може да откаже да свидетелства по граждански дела
Знам, че по наказателни права има разнообразни разновидности, в които може да се откаже да се свидетелства. Възможно ли е това и по цивилен каузи?
Н.Щ., София
В настоящия Граждански процесуален кодекс (ГПК) категорично е записано, че очевидецът по едно гражданско дело е " задължен да се яви пред съда, с цел да даде показания ". На процедура свидетелските показания са една от най-важната част от всяко дело, изключително в наказателните такива. Те обаче имат своята значителност и в гражданските каузи. Неслучайно Граждански процесуален кодекс споделя, че сидетелски показания се позволяват във всички случаи. Все отново кодексът прави изключения, като показва, че те не се позволяват за определяне на правни покупко-продажби, за действителността на които закон изисква писмен акт, както и за оборване наличието на формален документ. Те не се позволяват и за определяне на условия, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за определяне на контракти на стойност, по-голяма от 5000 лева, в случай че са подписани сред съпрузи или родственици по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен в това число. Пак не може да има показания за погасяване на открити с писмен акт парични отговорности, за установяване на писмени споразумения, в които страната, която желае очевидците, е взела участие, както и за тяхното изменение или анулация, за опровергаване на наличието на произлязъл от страната частен документ. В част от тези случаи свидетелски показания се позволяват, само че единствено при категорично единодушие на страните. Пак изключение от недопустимостта има и в случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се позволяват, в случай че бъде потвърдено, че документът е изгубен или погубен не по виновност на страната. Във всички останали случаи се позволяват свидетелски показания.
Веднага по-късно Граждански процесуален кодекс разпорежда, че никой няма право да се отхвърля от свидетелстване. В чл.166 на кодекса обаче следват изключенията, които на процедура дават отговор и на поставените въпроси. От въпросната наредба излиза наяве, че може да откажат да свидетелстват пълномощниците на страните по същото дело и лицата, които са били посредници по същия спор. Могат да откажат да сторят същото и роднините на страните по права линия, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен, брачният партньор и някогашният брачен партньор, както и лицето, с което страна е във фактическо съпружеско общуване. Не могат да откажат да свидетелстват, само че пък могат да откажат да дадат отговор на избран въпрос, като посочат повода за това, лицата, които със своите отговори биха предизвикали на себе си или на горепосочените родственици непосредствена щета, оскверняване или наказателно гонене. Натъртено е, че свидетелите по делото не могат да бъдат пълномощници на страните по същото дело.
Иначе очевидец, който отхвърля да даде показания или да отговори на обособени въпроси, е задължен да уточни аргументите за това документално и да ги удостовери преди съвещанието, на което ще бъде разпитван, или устно пред съда. Граждански процесуален кодекс разпорежда и че очевидец, който не е извършил задължението си да се яви пред съда и да даде показания и по този начин е забавил доказването, възстановява на страните разноските, направени в резултат на неизпълнението му. Освен това той изгубва право да желае заплащане.
Ако призованият в съда очевидец не се яви без уважителни аргументи, то съдът му постанова санкция и постановява насилственото му довеждане за идващото съвещание. И ако свидетелят откаже да даде показания без уважителни аргументи, то съдът отново може да му наложи глоба. Последната в тези случаи е в размер от 50 до 300 лева Ако пък нарушаванията затрудняват хода на производството или са осъществени наново, то санкцията е в размер от 100 до 1200 лева
Н.Щ., София
В настоящия Граждански процесуален кодекс (ГПК) категорично е записано, че очевидецът по едно гражданско дело е " задължен да се яви пред съда, с цел да даде показания ". На процедура свидетелските показания са една от най-важната част от всяко дело, изключително в наказателните такива. Те обаче имат своята значителност и в гражданските каузи. Неслучайно Граждански процесуален кодекс споделя, че сидетелски показания се позволяват във всички случаи. Все отново кодексът прави изключения, като показва, че те не се позволяват за определяне на правни покупко-продажби, за действителността на които закон изисква писмен акт, както и за оборване наличието на формален документ. Те не се позволяват и за определяне на условия, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за определяне на контракти на стойност, по-голяма от 5000 лева, в случай че са подписани сред съпрузи или родственици по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен в това число. Пак не може да има показания за погасяване на открити с писмен акт парични отговорности, за установяване на писмени споразумения, в които страната, която желае очевидците, е взела участие, както и за тяхното изменение или анулация, за опровергаване на наличието на произлязъл от страната частен документ. В част от тези случаи свидетелски показания се позволяват, само че единствено при категорично единодушие на страните. Пак изключение от недопустимостта има и в случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се позволяват, в случай че бъде потвърдено, че документът е изгубен или погубен не по виновност на страната. Във всички останали случаи се позволяват свидетелски показания.
Веднага по-късно Граждански процесуален кодекс разпорежда, че никой няма право да се отхвърля от свидетелстване. В чл.166 на кодекса обаче следват изключенията, които на процедура дават отговор и на поставените въпроси. От въпросната наредба излиза наяве, че може да откажат да свидетелстват пълномощниците на страните по същото дело и лицата, които са били посредници по същия спор. Могат да откажат да сторят същото и роднините на страните по права линия, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен, брачният партньор и някогашният брачен партньор, както и лицето, с което страна е във фактическо съпружеско общуване. Не могат да откажат да свидетелстват, само че пък могат да откажат да дадат отговор на избран въпрос, като посочат повода за това, лицата, които със своите отговори биха предизвикали на себе си или на горепосочените родственици непосредствена щета, оскверняване или наказателно гонене. Натъртено е, че свидетелите по делото не могат да бъдат пълномощници на страните по същото дело.
Иначе очевидец, който отхвърля да даде показания или да отговори на обособени въпроси, е задължен да уточни аргументите за това документално и да ги удостовери преди съвещанието, на което ще бъде разпитван, или устно пред съда. Граждански процесуален кодекс разпорежда и че очевидец, който не е извършил задължението си да се яви пред съда и да даде показания и по този начин е забавил доказването, възстановява на страните разноските, направени в резултат на неизпълнението му. Освен това той изгубва право да желае заплащане.
Ако призованият в съда очевидец не се яви без уважителни аргументи, то съдът му постанова санкция и постановява насилственото му довеждане за идващото съвещание. И ако свидетелят откаже да даде показания без уважителни аргументи, то съдът отново може да му наложи глоба. Последната в тези случаи е в размер от 50 до 300 лева Ако пък нарушаванията затрудняват хода на производството или са осъществени наново, то санкцията е в размер от 100 до 1200 лева
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ