Минка от Добрич, която вдъхнови Йовковата Българка
Знаете ли коя е Минка Сарийска? Вероятно не сте чували за нея. Името ѝ го няма в учебниците по история, въпреки да е оставила трайна диря.
Минка Сарийска е дамата, въодушевила Йордан Йовков да напише описа си „ Българка “, само че създателят посочва своята героиня Шина. Разказът му е оповестен във вестник „ Военни вести “ единствено месец след подвига на смелата добруджанка. Самият Йовков е боен сътрудник и отразява боевете на българските войски против настъпващите румънци, руснаци и сърби.
В тридневните боеве край Добрич от 5 до 7 септември 1916 година, влезнали в историята ни като Добричка епопея, локалното население схваща, че врагът е многочислен и напира към града. „ Тогава и остарели, и млади, и дами, и деца, всички се втурнаха да оказват помощ, кой с каквото може “. Така Йовков разказва ентусиазма на жителите на Добрич. А когато се понася мълвата, че „ от непрекъснатата пукотевица топовете и картечниците така се нагорещили, че в случай че не се охладят… “, хората напущат убежището на града и потеглят към полето с каци, менци с кобилици, стомни. Една от първите, метнали кобилица на рамо, е Шина. Неин първообраз е Минка, наречена от добруджанци с почтителното „ баба Минка “. По мемоари на съвременниците ѝ ходела до окопите с препасана през кръста ловджийска пушка и с кобилица на рамо. Била от хората, за които се споделя, че „ не цепят басма никому “. Карала се на дамите да не седят в къщи да плетат, а да отидат да оказват помощ на войничетата. Въвеждала ред на чешмите и всички се съобразявали с нея. Не прощавала и на румънските служители и стражари, когато минели край нея.
Признателността си към тази смела жена жителите на Добрич показват с улица на нейно име. Уличката е дълга не повече от 50 метра и няма даже табела с наименованието. Пресечна е на улица „ Страцин “, а другият ѝ край стига до жилищен блок, само че той е на адрес „ Христо Смирненски “. Къщата на Минка не е била на това място. Тя е живяла в региона на църквата „ Света Троица “. Преди години наследниците ѝ продали къщата и на нейно място новите притежатели са построили друга.
Минка Сарийска е дамата, въодушевила Йордан Йовков да напише описа си „ Българка “, само че създателят посочва своята героиня Шина. Разказът му е оповестен във вестник „ Военни вести “ единствено месец след подвига на смелата добруджанка. Самият Йовков е боен сътрудник и отразява боевете на българските войски против настъпващите румънци, руснаци и сърби.
В тридневните боеве край Добрич от 5 до 7 септември 1916 година, влезнали в историята ни като Добричка епопея, локалното население схваща, че врагът е многочислен и напира към града. „ Тогава и остарели, и млади, и дами, и деца, всички се втурнаха да оказват помощ, кой с каквото може “. Така Йовков разказва ентусиазма на жителите на Добрич. А когато се понася мълвата, че „ от непрекъснатата пукотевица топовете и картечниците така се нагорещили, че в случай че не се охладят… “, хората напущат убежището на града и потеглят към полето с каци, менци с кобилици, стомни. Една от първите, метнали кобилица на рамо, е Шина. Неин първообраз е Минка, наречена от добруджанци с почтителното „ баба Минка “. По мемоари на съвременниците ѝ ходела до окопите с препасана през кръста ловджийска пушка и с кобилица на рамо. Била от хората, за които се споделя, че „ не цепят басма никому “. Карала се на дамите да не седят в къщи да плетат, а да отидат да оказват помощ на войничетата. Въвеждала ред на чешмите и всички се съобразявали с нея. Не прощавала и на румънските служители и стражари, когато минели край нея.
Признателността си към тази смела жена жителите на Добрич показват с улица на нейно име. Уличката е дълга не повече от 50 метра и няма даже табела с наименованието. Пресечна е на улица „ Страцин “, а другият ѝ край стига до жилищен блок, само че той е на адрес „ Христо Смирненски “. Къщата на Минка не е била на това място. Тя е живяла в региона на църквата „ Света Троица “. Преди години наследниците ѝ продали къщата и на нейно място новите притежатели са построили друга.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ