БГ милионерът бие богатите сърби, румънци и македонци
Знаете ли по кое време е имало максимален спад на неравенствата в приходите по света? Това се случва в средата на предишния век, като този развой продължава съвсем до 80-те години. Интересното е, че този спад съответствува като интервал с два паралелно разрастващи се процеса - мощни профсъюзи и огромни държавни разноски.
Към днешна дата нито един от тях не е налице – и по света, и у нас. Вероятно не е случайност, че страната ни изпитва все по-големи проблеми с разпределението на добавената стойност сред обособените групи в обществото, а знаците, измерващи доходните неравенства всяка година ни отреждат най-лошото място във всички ранглисти.
В този смисъл, негативната връзка сред равнището на покритие с групови контракти и растежът на неравенствата от дълго време е потвърдена и в научната литература. Колкото повече хора се сдружават групово и пазят правата си по този метод, толкоз е по-малко неравенството в съответното общество.
В момента доста хора в България настояват, че неравенствата намалявали, тъй като приходите нарастват номинално. Вярата в сходни изказвания приказва за неведение и непознаване на същината на казуса.
Никога не е ставало въпрос за номиналната стойност на избран знак, а по тази причина по какъв начин тази номинална стойност се разпределя сред хората. За страдание, у нас това систематизиране е все по-несправедливо от позиция на това
В момента доста хора в България настояват, че неравенствата намалявали, тъй като приходите нарастват номинално. Вярата в сходни изказвания приказва за неведение и непознаване на същината на казуса. Никога не е ставало въпрос за номиналната стойност на избран знак, а по тази причина по какъв начин тази номинална стойност се разпределя сред хората.
За страдание, у нас това систематизиране е все по-несправедливо от позиция на това кой основава Брутният вътрешен продукт и кой „ бере плодове на икономическия напредък “.
Всъщност, все по-необходимо е неравенствата в приходите в България да бъдат редуцирани в публично допустими правила. Към днешна дата това не е по този начин, изхождайки от многочислените статистически знаци, които мерят този развой.
Правителствата на България през последното десетилетие трябваше да преборят тези трендове на неравномерно систематизиране на частния приход и потреблението посредством отплата с по-високи обществени разноски.
Вместо това преразпределителната роля на страната в стопанската система, измерена като дял от Брутният вътрешен продукт, понижава. Фискалната политика е този, която трябваше да има коригиращ резултат върху пропуските на пазарната система.
В доста от случаите тези пропуски имат обществен темперамент и заради тази причина акцентът би трябвало всяка година да пада върху възстановяване на функциониращата система на обществени прехвърляния и обществено подкрепяне. Вместо това, всяка година се опитваме счетоводно да изкараме бюджета на уравновесено салдо или на остатък и да редуцираме разноски.
Изразходването на обществените активи би трябвало да се прави за понижаване на неравенствата и постигането на по-добра обществена правдивост сред обособените прослойки. В България, за жалост, управляваме държавния бюджет като бюджет на корпорация и търсим пазарно пояснение на неща, които нямат пазарен темперамент.
Много постоянно се съпоставяме с останалите страни-членки в Европейски Съюз по отношение на всевъзможни знаци. За всички е ясно, че без значение кой количествен знак използваме за измерването на доходното неравноправие в България, страната ни ще заема последното място в Европейски Съюз.
Но дано един път да се съпоставим със страни, които са близки до нас като географски ширини, страни от Балканския полуостров със сходно на нашето икономическо развиване и нрав. Нека вземем Северна Македония, Сърбия и Румъния. На Графика 1 е показана каква част от общия народен приход в стопанската система остава в ръцете на 1% от най-богатите хора в съответните страни.
Както се вижда от графиката, през последните 15 година в България е налице развой по консолидация на от ден на ден средства в ръцете на все по-малко хора, изключително когато приказваме за 1% от най-богатите българи.
Например, през 2005 година топ 1% на най-богатите хора у нас са имали ок. 11,2% от общия народен приход, което съотнесено към размера на Брутният вътрешен продукт на България през 2005 година, съставлява ок. 4,7 милиарда лева по настоящи цени. За съпоставяне, през 2020 година топ 1% на най-богатите българи са имали към този момент 18,3% от националният приход, което съотносимо към размера на Брутният вътрешен продукт през 2020 година, значи почти 22 милиарда лева
Налице е както номинален растеж от над 5 пъти, по този начин и растеж от 7,1 прочие п. като съответствие /синята линия на Графика 1/.
На графиката ясно се вижда, че в края на интервала България излиза на челно място по консолидация на народен приход в ръцете на топ 1% от най-богатите хора. За съпоставяне, най-богатите 1% в Северна Македония, Сърбия или Румъния имат релативно по-малко средства от размера на техните стопански системи по отношение на най-богатият 1% в България.
С две думи, богаташите в България са по-богати от богаташите в другите три страни.
Но въпреки всичко става въпрос единствено за 1% от хората или ок. 70 000 души при почти 7 млн. население. Нека разтеглим малко обсега и погледнем какво се случва с топ 10% на най-богатите хора в тези страни през годините /Графика 2/.
Видно от графиката, и при най-богатите 10% нещата са сходни, даже по-притеснителни. През 2005 година най-богатите 10% от българите са имали ок. 34,6% от националния приход, до момента в който през 2020 година те към този момент имат 43,6%. Това значи, че в случай че преди 15 година са имали не повече от 10 милиарда лева, то сега са над 50 милиарда лева Нещо повече, най-богатите 10% в останалите страни още веднъж имат доста по-малко дял от техния народен приход и в края на интервала България заема челното място. Дори в Северна Македония и Сърбия наклонността е тъкмо противоположната. Всъщност, и на Графика 1 и на Графика 2, синята рецесия, която изобразява България, заема челно място в края на интервала и нейната динамичност е най-голяма като отрицателно развиване.
Нека оставим в този момент малко встрани най-богатите 1% и най-богатите 10% от хората и да погледнем какво се случва с най-бедните 50%. Когато е налице свръхконцентрация на капитали в ръцете на малко на брой, разумно е това да води до загуба на богатство във всички останали публични групи /Графика 3/.
Тук нещата са тъкмо противоположните на предните графики. България първоначално е в най-благоприятна обстановка - 50% от най-бедните българи са имали 19,6% от националния приход, до момента в който най-бедните 50% в останалите страни, са имали много по-малко. В края на интервала нещата се обръщат и към този момент най-бедните българи държат едвам 16,4% от създавания народен приход.
За сметка на това този дял се е нараснал и в Северна Македония, и в Сърбия, а в Румъния е претърпял не доста огромен спад от едвам 1,8 прочие п. При България този спад е от цели 3,2 прочие п. С две думи, сега най-бедните българи са доста по-бедни от най-бедните северномакедонци или от най-бедните сърби, когато приказваме за тяхното място в разпределянето на добавената стойност.
С цялата конвенционалност на сходни съпоставения, те са значими, с цел да ни дадат общата картина на нещата. Икономическият напредък и постигането на по-високи номинални стойности на Брутният вътрешен продукт не би трябвало да са самоцел. Ако това не води до възстановяване на благосъстоянието на всички, а единствено на част от малцинството, то несъмнено имаме проблем. Знаете ли да вземем за пример, че с цел да дефинират размера на стопанската система на Римската империя и разпределението на приходите, историците Валтер Шиедел и Стивън Фрисен съпоставят антични книги и хроники, научни оценки, имперски едикти и закони, както и наличните древен пасажи.
Авторите пресмятат, че топ 1% от римското общество през Античността е направлявало 16% от националния приход. За съпоставяне, топ 1% от българското общество управлява през 2020 година малко над 18% от националния приход. Излиза че въпреки и на по-високо равнище на еволюция и софтуерно развиване, нашето общество е една концепция по-неравно по отношение на обществата през Античността, в случай че отстраняваме всички странични детайли като войни, епидемии, иго и така нататък
В последна сметка, растежът на неравенствата в едно общество по никакъв метод не може да подтиква позитивното стопански и публично развиване на една нация. Нобелови лауреати по стопанска система като Пол Кругман (2009) и Джоузеф Стиглиц (2012) потвърждават, че понижението на неравенствата спомага дейно за повишаването на икономическия напредък и повишение на коефициента на раждаемост.
Следователно, налице са, както стопански, по този начин и обществени претекстове да подхващаме съответни стопански политики за редуцирането на тези неравенства. В България половината от националният приход е консолидиран в ръцете на ок. 10% от популацията. Подобна централизация на запаси в ръцете на все по-малко и по-малко хора вреди и на икономическия напредък, защото сходна среда подкопава и конкурентоспособността.
В умозаключение, неравенствата би трябвало да бъдат дефинирани първо като проблем, а по-късно да бъдат обект на характерна икономическа политика за тяхното понижение чрез детайлите на държавните разноски и данъчната политика. Трябва да стартираме да назоваваме проблемите с същинските им имена: Това не е пазарна стопанска система, а липса на емпатия и възприятие за обществена правдивост.
Д-р Любослав Костов, шеф на Института за обществени и синдикални изследвания
Към днешна дата нито един от тях не е налице – и по света, и у нас. Вероятно не е случайност, че страната ни изпитва все по-големи проблеми с разпределението на добавената стойност сред обособените групи в обществото, а знаците, измерващи доходните неравенства всяка година ни отреждат най-лошото място във всички ранглисти.
В този смисъл, негативната връзка сред равнището на покритие с групови контракти и растежът на неравенствата от дълго време е потвърдена и в научната литература. Колкото повече хора се сдружават групово и пазят правата си по този метод, толкоз е по-малко неравенството в съответното общество.
В момента доста хора в България настояват, че неравенствата намалявали, тъй като приходите нарастват номинално. Вярата в сходни изказвания приказва за неведение и непознаване на същината на казуса.
Никога не е ставало въпрос за номиналната стойност на избран знак, а по тази причина по какъв начин тази номинална стойност се разпределя сред хората. За страдание, у нас това систематизиране е все по-несправедливо от позиция на това
В момента доста хора в България настояват, че неравенствата намалявали, тъй като приходите нарастват номинално. Вярата в сходни изказвания приказва за неведение и непознаване на същината на казуса. Никога не е ставало въпрос за номиналната стойност на избран знак, а по тази причина по какъв начин тази номинална стойност се разпределя сред хората.
За страдание, у нас това систематизиране е все по-несправедливо от позиция на това кой основава Брутният вътрешен продукт и кой „ бере плодове на икономическия напредък “.
Всъщност, все по-необходимо е неравенствата в приходите в България да бъдат редуцирани в публично допустими правила. Към днешна дата това не е по този начин, изхождайки от многочислените статистически знаци, които мерят този развой.
Правителствата на България през последното десетилетие трябваше да преборят тези трендове на неравномерно систематизиране на частния приход и потреблението посредством отплата с по-високи обществени разноски.
Вместо това преразпределителната роля на страната в стопанската система, измерена като дял от Брутният вътрешен продукт, понижава. Фискалната политика е този, която трябваше да има коригиращ резултат върху пропуските на пазарната система.
В доста от случаите тези пропуски имат обществен темперамент и заради тази причина акцентът би трябвало всяка година да пада върху възстановяване на функциониращата система на обществени прехвърляния и обществено подкрепяне. Вместо това, всяка година се опитваме счетоводно да изкараме бюджета на уравновесено салдо или на остатък и да редуцираме разноски.
Изразходването на обществените активи би трябвало да се прави за понижаване на неравенствата и постигането на по-добра обществена правдивост сред обособените прослойки. В България, за жалост, управляваме държавния бюджет като бюджет на корпорация и търсим пазарно пояснение на неща, които нямат пазарен темперамент.
Много постоянно се съпоставяме с останалите страни-членки в Европейски Съюз по отношение на всевъзможни знаци. За всички е ясно, че без значение кой количествен знак използваме за измерването на доходното неравноправие в България, страната ни ще заема последното място в Европейски Съюз.
Но дано един път да се съпоставим със страни, които са близки до нас като географски ширини, страни от Балканския полуостров със сходно на нашето икономическо развиване и нрав. Нека вземем Северна Македония, Сърбия и Румъния. На Графика 1 е показана каква част от общия народен приход в стопанската система остава в ръцете на 1% от най-богатите хора в съответните страни.
Както се вижда от графиката, през последните 15 година в България е налице развой по консолидация на от ден на ден средства в ръцете на все по-малко хора, изключително когато приказваме за 1% от най-богатите българи.
Например, през 2005 година топ 1% на най-богатите хора у нас са имали ок. 11,2% от общия народен приход, което съотнесено към размера на Брутният вътрешен продукт на България през 2005 година, съставлява ок. 4,7 милиарда лева по настоящи цени. За съпоставяне, през 2020 година топ 1% на най-богатите българи са имали към този момент 18,3% от националният приход, което съотносимо към размера на Брутният вътрешен продукт през 2020 година, значи почти 22 милиарда лева
Налице е както номинален растеж от над 5 пъти, по този начин и растеж от 7,1 прочие п. като съответствие /синята линия на Графика 1/.
На графиката ясно се вижда, че в края на интервала България излиза на челно място по консолидация на народен приход в ръцете на топ 1% от най-богатите хора. За съпоставяне, най-богатите 1% в Северна Македония, Сърбия или Румъния имат релативно по-малко средства от размера на техните стопански системи по отношение на най-богатият 1% в България.
С две думи, богаташите в България са по-богати от богаташите в другите три страни.
Но въпреки всичко става въпрос единствено за 1% от хората или ок. 70 000 души при почти 7 млн. население. Нека разтеглим малко обсега и погледнем какво се случва с топ 10% на най-богатите хора в тези страни през годините /Графика 2/.
Видно от графиката, и при най-богатите 10% нещата са сходни, даже по-притеснителни. През 2005 година най-богатите 10% от българите са имали ок. 34,6% от националния приход, до момента в който през 2020 година те към този момент имат 43,6%. Това значи, че в случай че преди 15 година са имали не повече от 10 милиарда лева, то сега са над 50 милиарда лева Нещо повече, най-богатите 10% в останалите страни още веднъж имат доста по-малко дял от техния народен приход и в края на интервала България заема челното място. Дори в Северна Македония и Сърбия наклонността е тъкмо противоположната. Всъщност, и на Графика 1 и на Графика 2, синята рецесия, която изобразява България, заема челно място в края на интервала и нейната динамичност е най-голяма като отрицателно развиване.
Нека оставим в този момент малко встрани най-богатите 1% и най-богатите 10% от хората и да погледнем какво се случва с най-бедните 50%. Когато е налице свръхконцентрация на капитали в ръцете на малко на брой, разумно е това да води до загуба на богатство във всички останали публични групи /Графика 3/.
Тук нещата са тъкмо противоположните на предните графики. България първоначално е в най-благоприятна обстановка - 50% от най-бедните българи са имали 19,6% от националния приход, до момента в който най-бедните 50% в останалите страни, са имали много по-малко. В края на интервала нещата се обръщат и към този момент най-бедните българи държат едвам 16,4% от създавания народен приход.
За сметка на това този дял се е нараснал и в Северна Македония, и в Сърбия, а в Румъния е претърпял не доста огромен спад от едвам 1,8 прочие п. При България този спад е от цели 3,2 прочие п. С две думи, сега най-бедните българи са доста по-бедни от най-бедните северномакедонци или от най-бедните сърби, когато приказваме за тяхното място в разпределянето на добавената стойност.
С цялата конвенционалност на сходни съпоставения, те са значими, с цел да ни дадат общата картина на нещата. Икономическият напредък и постигането на по-високи номинални стойности на Брутният вътрешен продукт не би трябвало да са самоцел. Ако това не води до възстановяване на благосъстоянието на всички, а единствено на част от малцинството, то несъмнено имаме проблем. Знаете ли да вземем за пример, че с цел да дефинират размера на стопанската система на Римската империя и разпределението на приходите, историците Валтер Шиедел и Стивън Фрисен съпоставят антични книги и хроники, научни оценки, имперски едикти и закони, както и наличните древен пасажи.
Авторите пресмятат, че топ 1% от римското общество през Античността е направлявало 16% от националния приход. За съпоставяне, топ 1% от българското общество управлява през 2020 година малко над 18% от националния приход. Излиза че въпреки и на по-високо равнище на еволюция и софтуерно развиване, нашето общество е една концепция по-неравно по отношение на обществата през Античността, в случай че отстраняваме всички странични детайли като войни, епидемии, иго и така нататък
В последна сметка, растежът на неравенствата в едно общество по никакъв метод не може да подтиква позитивното стопански и публично развиване на една нация. Нобелови лауреати по стопанска система като Пол Кругман (2009) и Джоузеф Стиглиц (2012) потвърждават, че понижението на неравенствата спомага дейно за повишаването на икономическия напредък и повишение на коефициента на раждаемост.
Следователно, налице са, както стопански, по този начин и обществени претекстове да подхващаме съответни стопански политики за редуцирането на тези неравенства. В България половината от националният приход е консолидиран в ръцете на ок. 10% от популацията. Подобна централизация на запаси в ръцете на все по-малко и по-малко хора вреди и на икономическия напредък, защото сходна среда подкопава и конкурентоспособността.
В умозаключение, неравенствата би трябвало да бъдат дефинирани първо като проблем, а по-късно да бъдат обект на характерна икономическа политика за тяхното понижение чрез детайлите на държавните разноски и данъчната политика. Трябва да стартираме да назоваваме проблемите с същинските им имена: Това не е пазарна стопанска система, а липса на емпатия и възприятие за обществена правдивост.
Д-р Любослав Костов, шеф на Института за обществени и синдикални изследвания
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ