Какво се случва на българската индустриална сцена?
Знаете ли, че:
На минута в България се създават двa 100-литpoви бoйлepa в завода на „ Теси “ в Шумен;
На ден в България се създават към 4000 хладилни уреда в завода на „ Либхер “, 18 000 датчика в завода на „ Фесто “ в София, 120 000 манометри в завода на Ваттс Индъстрийс в Пловдив;
У нас има малко познати водачи на международно равнище, като „ Пентакс Медикъл “, който е най-големият европейски сервизен център за медицински ендоскопи, а българската компания „ БТЛ Индъстрийз “ е измежду трите най-големи производители на физиотерапевтични уреди в света;
Съществуващите компании у нас се уголемяват посредством вложения в областта на автоматизацията: „ Кока-Кола Хеленик Ботлинг Къмпани “ влага 40 млн. в нова бутилираща линия за PET бутилики, която е най-модерната във всички 28 страни, а „ Монделийз България “ влага в нова индустриална линия, която може да създава до 6 600 бонбона в минута и е най-бързата в света в своя клас.
Тази информация бе оповестена в Интер Експо Център, където през вчерашния ден се организира Robotics Strategy Forum, профилирано софтуерно събитие, проведено от Професионална асоциация по роботика и автоматизация (PARA) и Изпълнителна организация за поощряване дребните и междинни предприятия, с поддръжката на Българската стопанска камара, denkstatt Bulgaria, Фондация „ Америка за България “, Trakia Economic Zone, Българска стартъп асоциация (BESCO), Национална браншова организация ИКЕМ, DEV.BG. Спонсори на събитието бяха ФЕСТО, Ocado Technology и Uber.
Представителите на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация оповестиха, че следва основаването на експертен съвет, който да работи за рекомендации в разнообразни посоки, с цел да бъде направена пътна карта за развиването на робо бранша у нас.
В дискусионните панели участваха представители на държавната администрация, българската промишленост, просветителни институции, интернационалните стратегически вложители, консултанти, шефове на индустриални зони и започващи компании.
Панел „ Новата Индустрия на България “
Панелът се концентрира върху изгодите от автоматизацията, по-високата административна претовареност, до която води тя, както и нуждата от повече квалифицирани фрагменти. Обърнато беше внимание на въпроса по какъв начин фирмите могат да интегрират роботи и самостоятелни системи в активността си. Друг акцент беше иновационната екосистемата у нас от позиция на инфраструктура, интернационалните сътрудници, вложители и снабдители, както и равнището на българските инженерни гении.
В специфичен keynote Алекс Харви, общоприет управител автоматизация и вградени системи в Ocado Technology и водещ специалист по изкуствен интелект и роботика, обърна внимание на автоматизацията за e-commerce решения. Г-н Харви показа и разработките на локалния R&D център на компанията в София.
Консултантът по стабилно развиване Боян Рашев от denkstatt Bulgaria показа в лекция тезата, че автоматизацията е единственият път към стабилно развиване.
Панел „ Робо стартъпи “
Панелът се концентрира върху решенията на Биодит за биометрична отбрана в автомобилната промишленост, надзор на достъп и работното място и хотелски биометрични системи. Бяха показани още индустриалният кобот на „ Гига Аутомата “ и приложението му в МСП, както и триумфът зад рекордните продажби на българската компания „ Алтерко “ в Амазон.
Ключовите заключения за стартъпите, разрастващи профилиран хардуер, бяха за поддържане на положителни равнища на оборотен капитал, наемане на умел екип по продажби и основаване на лични разработки.
Виктор Манев, съосновател на „ Импетус Капитал “ показа: „ В България се стараем и намираме решения, които не са обичайни, като в огромните посоки. В момента има качествена смяна в България, защото навлизането на задгранични компании в последните години сътвориха условия доста българи да работят на положителни механически позиции на международно ниво, и да видят международни трендове. Това им оказва помощ да осъзнаят, че могат да създадат нещо друго. Вече имаме такива случаи в България. “
Панел „ Правен и HR “
Ключови въпроси бяха какъв вид отбрана е допустима за AI системите като артикул и може ли да има интелектуални права върху артикули, основани в следствие от активността на AI без човешка интервенция. Засегнати бяха кадровите и етични провокации пред бранша на peer-to-peer финансирането, в това число пред алготритмите за оценка на кредитополучателите. Акцент в панела беше подложен и върху разширението на български софтуерни компании като “Фадата”, „ Булпрос “ и „ Скейл Фокус “ в районите, съпроводено с компликации при намирането на фрагменти в софтуерния бранш у нас.
Панел “Подкрепа за нововъведения и бизнес развитие”
Ключовите наранени тематики в този панел бяха свързани със стартирането на Националния иновационен фонд, както и ваучерните схеми за ИКТ услуги за МСП, показани и създадени от ИАНМСП, в това число и интернационалните прояви, панаири и изложби, които Агенцията осъществя за българските предприятия. Над 450 компании могат да се възползват от ваучерната система на ИАНМСП, с общ бюджет от 10 млн. лева Стратегическата цел на Министерството на стопанската система е България да премине от групата на плахите иноватори в групата на умерените иноватори. Доц. доктор Тодор Ялъмов от СУ удостовери, че в университета приблизително 50-60% от фирмите влизат с съответни проблеми, по които студентите работят.
Панел “ Образование на бъдещето”
Ирина Илиева от Фондация „ Америка за България “ показа, че до този миг са вложени 113 млн. щатски $ в българското обучение. Ключово за младежите е да се научат да работят в екип и развият алгоритмичен метод на мислене, за идентифициране на проблем и стъпките за неговото решение. По думите на Ивелина Атанасова от „ Дигиталните деца “, изключително значимо е образованието да е ориентирано към света след 20 години.
Интегриране на външни лектори, хора от бизнеса и интернационалните институции, за показване на действителни специалности пред децата. Това са основните фактори за имплементация на STEM в образованието. Подобен план е присъединяване на ЧОУ „ Томъс Едисън “ в NASA Space Challenge, в Измир, който също беше показан в границите на панела.
На минута в България се създават двa 100-литpoви бoйлepa в завода на „ Теси “ в Шумен;
На ден в България се създават към 4000 хладилни уреда в завода на „ Либхер “, 18 000 датчика в завода на „ Фесто “ в София, 120 000 манометри в завода на Ваттс Индъстрийс в Пловдив;
У нас има малко познати водачи на международно равнище, като „ Пентакс Медикъл “, който е най-големият европейски сервизен център за медицински ендоскопи, а българската компания „ БТЛ Индъстрийз “ е измежду трите най-големи производители на физиотерапевтични уреди в света;
Съществуващите компании у нас се уголемяват посредством вложения в областта на автоматизацията: „ Кока-Кола Хеленик Ботлинг Къмпани “ влага 40 млн. в нова бутилираща линия за PET бутилики, която е най-модерната във всички 28 страни, а „ Монделийз България “ влага в нова индустриална линия, която може да създава до 6 600 бонбона в минута и е най-бързата в света в своя клас.
Тази информация бе оповестена в Интер Експо Център, където през вчерашния ден се организира Robotics Strategy Forum, профилирано софтуерно събитие, проведено от Професионална асоциация по роботика и автоматизация (PARA) и Изпълнителна организация за поощряване дребните и междинни предприятия, с поддръжката на Българската стопанска камара, denkstatt Bulgaria, Фондация „ Америка за България “, Trakia Economic Zone, Българска стартъп асоциация (BESCO), Национална браншова организация ИКЕМ, DEV.BG. Спонсори на събитието бяха ФЕСТО, Ocado Technology и Uber.
Представителите на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация оповестиха, че следва основаването на експертен съвет, който да работи за рекомендации в разнообразни посоки, с цел да бъде направена пътна карта за развиването на робо бранша у нас.
В дискусионните панели участваха представители на държавната администрация, българската промишленост, просветителни институции, интернационалните стратегически вложители, консултанти, шефове на индустриални зони и започващи компании.
Панел „ Новата Индустрия на България “
Панелът се концентрира върху изгодите от автоматизацията, по-високата административна претовареност, до която води тя, както и нуждата от повече квалифицирани фрагменти. Обърнато беше внимание на въпроса по какъв начин фирмите могат да интегрират роботи и самостоятелни системи в активността си. Друг акцент беше иновационната екосистемата у нас от позиция на инфраструктура, интернационалните сътрудници, вложители и снабдители, както и равнището на българските инженерни гении.
В специфичен keynote Алекс Харви, общоприет управител автоматизация и вградени системи в Ocado Technology и водещ специалист по изкуствен интелект и роботика, обърна внимание на автоматизацията за e-commerce решения. Г-н Харви показа и разработките на локалния R&D център на компанията в София.
Консултантът по стабилно развиване Боян Рашев от denkstatt Bulgaria показа в лекция тезата, че автоматизацията е единственият път към стабилно развиване.
Панел „ Робо стартъпи “
Панелът се концентрира върху решенията на Биодит за биометрична отбрана в автомобилната промишленост, надзор на достъп и работното място и хотелски биометрични системи. Бяха показани още индустриалният кобот на „ Гига Аутомата “ и приложението му в МСП, както и триумфът зад рекордните продажби на българската компания „ Алтерко “ в Амазон.
Ключовите заключения за стартъпите, разрастващи профилиран хардуер, бяха за поддържане на положителни равнища на оборотен капитал, наемане на умел екип по продажби и основаване на лични разработки.
Виктор Манев, съосновател на „ Импетус Капитал “ показа: „ В България се стараем и намираме решения, които не са обичайни, като в огромните посоки. В момента има качествена смяна в България, защото навлизането на задгранични компании в последните години сътвориха условия доста българи да работят на положителни механически позиции на международно ниво, и да видят международни трендове. Това им оказва помощ да осъзнаят, че могат да създадат нещо друго. Вече имаме такива случаи в България. “
Панел „ Правен и HR “
Ключови въпроси бяха какъв вид отбрана е допустима за AI системите като артикул и може ли да има интелектуални права върху артикули, основани в следствие от активността на AI без човешка интервенция. Засегнати бяха кадровите и етични провокации пред бранша на peer-to-peer финансирането, в това число пред алготритмите за оценка на кредитополучателите. Акцент в панела беше подложен и върху разширението на български софтуерни компании като “Фадата”, „ Булпрос “ и „ Скейл Фокус “ в районите, съпроводено с компликации при намирането на фрагменти в софтуерния бранш у нас.
Панел “Подкрепа за нововъведения и бизнес развитие”
Ключовите наранени тематики в този панел бяха свързани със стартирането на Националния иновационен фонд, както и ваучерните схеми за ИКТ услуги за МСП, показани и създадени от ИАНМСП, в това число и интернационалните прояви, панаири и изложби, които Агенцията осъществя за българските предприятия. Над 450 компании могат да се възползват от ваучерната система на ИАНМСП, с общ бюджет от 10 млн. лева Стратегическата цел на Министерството на стопанската система е България да премине от групата на плахите иноватори в групата на умерените иноватори. Доц. доктор Тодор Ялъмов от СУ удостовери, че в университета приблизително 50-60% от фирмите влизат с съответни проблеми, по които студентите работят.
Панел “ Образование на бъдещето”
Ирина Илиева от Фондация „ Америка за България “ показа, че до този миг са вложени 113 млн. щатски $ в българското обучение. Ключово за младежите е да се научат да работят в екип и развият алгоритмичен метод на мислене, за идентифициране на проблем и стъпките за неговото решение. По думите на Ивелина Атанасова от „ Дигиталните деца “, изключително значимо е образованието да е ориентирано към света след 20 години.
Интегриране на външни лектори, хора от бизнеса и интернационалните институции, за показване на действителни специалности пред децата. Това са основните фактори за имплементация на STEM в образованието. Подобен план е присъединяване на ЧОУ „ Томъс Едисън “ в NASA Space Challenge, в Измир, който също беше показан в границите на панела.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ