Стратегии за отглеждане на щастливи, позитивни и отговорни деца
Знаете ли, че 95% от нашите поведенчески модели се образуват преди 6-годишна възраст? И че единствено 1 от 10 възрастни съумява в миналото да ги промени? Затова е толкоз значимо да стартираме да учим децата колкото може по-рано. Ето няколко тактики, които биха ви помогнали:
1. Ако изцапаш - чистиш. Дори и да е по-лесно и бързо вие да избършете/изперете/измиете, научете децата си, че в случай че оплескат нещата, ще би трябвало да си ги оправят сами. Създайте им табиет. Нека да прибират всичко, с което са се занимавали досега, преди да стартират нещо друго. Ако разлеят напитка или изцапат с храна, помолете ги да избършат. Дайте им късмет да се оправят сами.
2. Четете им книги, които ги въодушевяват да бъдат положителни. Те би трябвало да ги учат на полезности, обноски, признателност, отговорност, героите им да дават персонален образец и като цяло да вършат образователния развой занимателен.
3. Не обинявайте децата си за неточности или бели. Вината е повода за какво децата, когато пораснат, стартират да лъжат родителите си - просто се опасяват от следствията. По-продължителен положителен резултат би имало, в случай че им обясните, че трябва да одобряват това, което е станало, само че и да се поучат от грешките си.
4. Започнете рано с делегирането на подобаващи отговорности. Да ги оставите да правят някакви неща из къщи, значи да ги учите, че персоналният принос и помощта в фамилията са значими. Изберете неща, подобаващи за възрастта им. И дано да бъде занимателно, с цел да не се усещат като плебеи. В някои дни ще правят отговорностите си с наслада, в други - не толкоз. В тези моменти им дайте опция за избор - или да изпълнят сегашното си обвързване, или някое друго.
5. Не слагайте етикети на детето. Вместо да кажете " беше безконтролен ", кажете " да си виновен значи... " и назовете действието, което би трябвало да извършат. Например: " Да си виновен значи да си събереш играчките от пода. " Или: " Да си виновен значи да си миеш зъбите преди лягане. " Наричането на детето безконтролно има отрицателен отенък и съвсем постоянно противоположен резултат на това, което се пробвате да постигнете.
6. Не го притискайте да се извинява. Ако то не схваща изцяло какво е направило, принудата да се извини е безполезна. Някои деца по-трудно показват възприятията си и се оправят с страстите. Например: По-голямата сестра споделя или прави нещо, което наранява възприятията на по-малката. След като успокоите дребната, попитайте огромната какво се е случило, че е толкоз ядосана. Помогнете й да разбере какво усеща и по какъв начин да се оправи с тези страсти по друг метод идващия път. Обяснете й по какъв начин се усеща дребната сестра, когато тя реагира по този метод. Въпросът е детето да се извини, тъй като е осъзнало, че е наранило някого или нечии усеща, а не да го прави от боязън, че ще бъде осъдено.
Подобни текстове четете ан noviteroditeli.bg
1. Ако изцапаш - чистиш. Дори и да е по-лесно и бързо вие да избършете/изперете/измиете, научете децата си, че в случай че оплескат нещата, ще би трябвало да си ги оправят сами. Създайте им табиет. Нека да прибират всичко, с което са се занимавали досега, преди да стартират нещо друго. Ако разлеят напитка или изцапат с храна, помолете ги да избършат. Дайте им късмет да се оправят сами.
2. Четете им книги, които ги въодушевяват да бъдат положителни. Те би трябвало да ги учат на полезности, обноски, признателност, отговорност, героите им да дават персонален образец и като цяло да вършат образователния развой занимателен.
3. Не обинявайте децата си за неточности или бели. Вината е повода за какво децата, когато пораснат, стартират да лъжат родителите си - просто се опасяват от следствията. По-продължителен положителен резултат би имало, в случай че им обясните, че трябва да одобряват това, което е станало, само че и да се поучат от грешките си.
4. Започнете рано с делегирането на подобаващи отговорности. Да ги оставите да правят някакви неща из къщи, значи да ги учите, че персоналният принос и помощта в фамилията са значими. Изберете неща, подобаващи за възрастта им. И дано да бъде занимателно, с цел да не се усещат като плебеи. В някои дни ще правят отговорностите си с наслада, в други - не толкоз. В тези моменти им дайте опция за избор - или да изпълнят сегашното си обвързване, или някое друго.
5. Не слагайте етикети на детето. Вместо да кажете " беше безконтролен ", кажете " да си виновен значи... " и назовете действието, което би трябвало да извършат. Например: " Да си виновен значи да си събереш играчките от пода. " Или: " Да си виновен значи да си миеш зъбите преди лягане. " Наричането на детето безконтролно има отрицателен отенък и съвсем постоянно противоположен резултат на това, което се пробвате да постигнете.
6. Не го притискайте да се извинява. Ако то не схваща изцяло какво е направило, принудата да се извини е безполезна. Някои деца по-трудно показват възприятията си и се оправят с страстите. Например: По-голямата сестра споделя или прави нещо, което наранява възприятията на по-малката. След като успокоите дребната, попитайте огромната какво се е случило, че е толкоз ядосана. Помогнете й да разбере какво усеща и по какъв начин да се оправи с тези страсти по друг метод идващия път. Обяснете й по какъв начин се усеща дребната сестра, когато тя реагира по този метод. Въпросът е детето да се извини, тъй като е осъзнало, че е наранило някого или нечии усеща, а не да го прави от боязън, че ще бъде осъдено.
Подобни текстове четете ан noviteroditeli.bg
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ