Не, ти не си слаб човек. Изолацията е тежка
Знаете по какъв начин в екшън филмите и филмите на ужасите основните герои постоянно са изправени пред алтернативата дали да останат някъде на безвредно място и да чакат спасението си или да излязат на открито и да се борят за него. Е, почти по този начин се усещаме и сега на свтовна пандемия, когато множеството от нас са затворени в домовете си.
Не желаем да стоим и да бездействаме, желае ни се да излезем на открито и да се борим, само че истината е, че този незабележим зложелател не може да бъде надвит като в холивудските продукции. И затова се постанова да останем у дома, с цел да спасим човешки животи.
Но изолацията, с изключение на доста нужна сега, е и извънредно тежко тестване. Не по-малко тежко от това да водиш борба някъде на открито, с зложелател, който можеш да видиш.
В момента нямаме лукса и правото да бъдем нападателни. Не можем да гръмнеме съперника, да го ударим, да го подчиним посредством мощ. Чувстваме пандемията толкоз подтискаща, тъй като мозъкът ни осъзнава, че имаме сериозен проблем, само че тялото ни не може да стори нищо по въпроса. Няма къде да избягаме.
Системата ни "бий се или бягай " се задейства, адреналинът в тялото ни се повишава, тялото ни желае да се движи, да се съпротивлява. То не желае да стои вътре и да чака казуса да отмине. Това е най-нормалната човешка реакция. Просто мозъкът ни е организиран по този начин.
Тази вътрешна война е смазваща за нашето потомство. До момента главната битка бе за запазването на психологичното здраве на хората, а в този момент то е оставено на назад във времето. СЗО оповестява, че психологичното здраве на 1 от 4 индивида ще пострада съществено поради изолацията и разрастващата се пандемия.
До момента всички ни споделяха да не оставаме задълго уединено със себе си, да оставим телефоните и преносимите компютри, да живеем в сегашното, да се социализираме, да се срещаме с хора, да прекарваме колкото се може повече време оттатък екраните на устройствата ни. Сега би трябвало да вършим тъкмо противоположното.
Istock
Затворени се вкъщи, а компания ни вършат всички тези джаджи, които преди този момент ни докарваха проблеми с душeвността. Да, факт е, че нашите дядовци прадядовци са водили същински борби и са се сражавали на фронта, а в този момент ние имаме опцията да спасим света като си седим на дивана. Не може да съпоставяме неналичието на някои артикули в магазина с кръвта и патроните. Но това не значи, че изолацията няма силата да навреди на хората.
Предците ни са водили борби с телата си. Ние водим борби с мозъка си. В подобен свят живеем в този момент. Но бойците въпреки всичко се готвят за война. Ние имаме нулева подготовка за това, което ни се случва сега. Физическата бутка е брутално нещо. Героично. Мъчително. Заслужаващо възторженостти. Да стоиш у дома и по този метод да водиш война с незабележим зложелател - това също е мъчно.
Istock
Напълно обикновено е да ти е мъчно сега. Да се страхуваш. Да си сърдит. Да си обезпокоен. Да не можеш да заспиш или пък да искаш единствено да спиш. Да не можеш да се храниш или пък да се опитваш "да изядеш " напрежението. Нормално е да си комплициран и нерешителен.
Ще имаш положителни дни. Ще имаш неприятни дни. Ще се чувстваш уединен. Ще намразиш обичаните си сериали, ще ти омръзне да четеш, ще ти омръзне да стоиш сред четири стени. Тези усеща са нашите бойни рани. Носи ги с горделивост. Казвай си "Исках да се предам, само че... "
Защото постоянно има "НО ". Винаги има нещо, което ни чака от противоположната страна на страха. Винаги има вяра. Поеми си надълбоко въздух и продължавай да дишаш, продължавай да живееш, въпреки и не тъкмо както ти се желае.
И това ще мине.
Прочетете още:
„ И това ще мине “: успокояваща мисъл за всяка зодия Живот в изолираност: кои са най-нездравословните привички и по какъв начин да ги заобикаляме Онази другата пандемия, за която не обичаме да приказваме Как да не си загубите мозъка по време на живот в изолация
Не желаем да стоим и да бездействаме, желае ни се да излезем на открито и да се борим, само че истината е, че този незабележим зложелател не може да бъде надвит като в холивудските продукции. И затова се постанова да останем у дома, с цел да спасим човешки животи.
Но изолацията, с изключение на доста нужна сега, е и извънредно тежко тестване. Не по-малко тежко от това да водиш борба някъде на открито, с зложелател, който можеш да видиш.
В момента нямаме лукса и правото да бъдем нападателни. Не можем да гръмнеме съперника, да го ударим, да го подчиним посредством мощ. Чувстваме пандемията толкоз подтискаща, тъй като мозъкът ни осъзнава, че имаме сериозен проблем, само че тялото ни не може да стори нищо по въпроса. Няма къде да избягаме.
Системата ни "бий се или бягай " се задейства, адреналинът в тялото ни се повишава, тялото ни желае да се движи, да се съпротивлява. То не желае да стои вътре и да чака казуса да отмине. Това е най-нормалната човешка реакция. Просто мозъкът ни е организиран по този начин.
Тази вътрешна война е смазваща за нашето потомство. До момента главната битка бе за запазването на психологичното здраве на хората, а в този момент то е оставено на назад във времето. СЗО оповестява, че психологичното здраве на 1 от 4 индивида ще пострада съществено поради изолацията и разрастващата се пандемия.
До момента всички ни споделяха да не оставаме задълго уединено със себе си, да оставим телефоните и преносимите компютри, да живеем в сегашното, да се социализираме, да се срещаме с хора, да прекарваме колкото се може повече време оттатък екраните на устройствата ни. Сега би трябвало да вършим тъкмо противоположното.
Istock Затворени се вкъщи, а компания ни вършат всички тези джаджи, които преди този момент ни докарваха проблеми с душeвността. Да, факт е, че нашите дядовци прадядовци са водили същински борби и са се сражавали на фронта, а в този момент ние имаме опцията да спасим света като си седим на дивана. Не може да съпоставяме неналичието на някои артикули в магазина с кръвта и патроните. Но това не значи, че изолацията няма силата да навреди на хората.
Предците ни са водили борби с телата си. Ние водим борби с мозъка си. В подобен свят живеем в този момент. Но бойците въпреки всичко се готвят за война. Ние имаме нулева подготовка за това, което ни се случва сега. Физическата бутка е брутално нещо. Героично. Мъчително. Заслужаващо възторженостти. Да стоиш у дома и по този метод да водиш война с незабележим зложелател - това също е мъчно.
Istock Напълно обикновено е да ти е мъчно сега. Да се страхуваш. Да си сърдит. Да си обезпокоен. Да не можеш да заспиш или пък да искаш единствено да спиш. Да не можеш да се храниш или пък да се опитваш "да изядеш " напрежението. Нормално е да си комплициран и нерешителен.
Ще имаш положителни дни. Ще имаш неприятни дни. Ще се чувстваш уединен. Ще намразиш обичаните си сериали, ще ти омръзне да четеш, ще ти омръзне да стоиш сред четири стени. Тези усеща са нашите бойни рани. Носи ги с горделивост. Казвай си "Исках да се предам, само че... "
Защото постоянно има "НО ". Винаги има нещо, което ни чака от противоположната страна на страха. Винаги има вяра. Поеми си надълбоко въздух и продължавай да дишаш, продължавай да живееш, въпреки и не тъкмо както ти се желае.
И това ще мине.
Прочетете още:
„ И това ще мине “: успокояваща мисъл за всяка зодия Живот в изолираност: кои са най-нездравословните привички и по какъв начин да ги заобикаляме Онази другата пандемия, за която не обичаме да приказваме Как да не си загубите мозъка по време на живот в изолация
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ