Стратегия за липсващите крокодилчета
Знаете го вица дето двама луди си приказват.
- Защо пляскаш с ръце?
- Гоня крокодили.
- Но тук няма крокодили.
- Ами, по какъв начин ще има, щом шляпам!
Така и аз не мога да схвана какви са тези безредици, какви са тези митинги срещу " Националната тактика за детето 2019-2030 ", откакто господин Борисов предходната седмица ясно даде да се разбере, че такава тактика няма ( " Как ще има, щом шляпам! " ). Въпреки това обаче план има и по закон би трябвало да има, както имаше тактика 2008-2018. Друг е въпросът що за тактики са това.
Десет години не е стратегически небосвод. Когато става дума за политики във връзка с децата, хоризонтът би трябвало да е най-малко две генерации, с цел да може политиката по отношение на първото да даде резултат и то да създаде второто съгласно стратегическия ни план. И в случай че приемем, че поколенията условно се сменят през 20 години, то една тактика за детето е редно да бъде с небосвод най-малко 50 години. Ще бъдем същински тарикати, в случай че знаем по какъв начин да постъпим през днешния ден с дребния Иванчо, с цел да може внукът му да бъде подобен, какъвто го желаеме, да радва дядо си, пък и обществото.
Хоризонтът обаче е най-малкият проблем на въпросната тактика. Документът е написан на език, от който изтръпвам. Зад звучащи като прецизни термини кухи думи и облите мандарински изречения прозира чиновническият гений да не се споделя нищо. От този текст може да произтече всичко, само че може да не произтече и нищо. И съм по-склонен да предположа, че няма да произтече нищо - той е бил основан от съзнателни служители някъде сред обедната отмора и края на присъствения ден с твърдата убеденост, че това е просто условност.
Най-сетне тактиката е ялова и поради това, че усърдно изяснява какво би трябвало да се реализира, само че и думичка не споделя по какъв начин то ще се случи. Виж, " да влезем в Европейски Съюз, с цел да се възползваме от предприсъединителните и структурните фондове " - това Е тактика. Но " Развитие на целенасочени ограничения за обществена поддръжка на фамилиите с деца, съгласно потребностите на фамилиите и рисковете за детето " (взимам го напосоки) - това НЕ Е тактика. Това са общи приказки.
Но и в общите приказки има моменти, които нервират хората. На първо място това е генералният звук на документа. Той е напълно в стила на мейнстрийма, на демократичните и културно марксистки парадигми. Мултикултурализмът е водеща полезност, развлечението - неотменимо право. Децата би трябвало: а) сами да взимат решения за себе си, пренебрегвайки престижа на родителите и б) да се усещат виновни само към страната и гражданското общество, само че не и към фамилията. Спокойно, деца! Очевидно страната и гражданското общество няма да са строги към вас и ще поощрят всичките ви лудории, стига те да ви създадат тъпи потребители, които гледат на кредитната карта като на един от физиологичните си органи.
Не на последно място Стратегията е непоправимо компрометирана от цялостното неявяване на финансова визия. Всъщност отсъствието е единствено в приходната част (бюджет, еврофондове, заинтригувани страни, донори и други - разбирай единствено бюджет), до момента в който в разходната визията е кристално ясна - тактиката ще се реализира посредством планове, те ще се заплащат от страната, а ще ги извършват всевъзможните Неправителствени организации, единствено от имената на които на човек може да му се догади. Тоест, страната ще скубе жителите, ще поставя на търговците нуклеарни нано-касови апарати, тъй че и стотинка да не се изгуби, с значимата задача да заплаща на Неправителствени организации да преливат от пусто в празно.
Отговорността не трябва да бъде отнемана от личността и прехвърляна на държавни и неправителствени организации, тъй като личността (родителите, децата) става мързелива, безотговорна и пасивна, човек става хладък - нито парещ, нито леден - и ще бъде изблюван (Апокалипсис 3:16).
Не бива болшинството положителни и виновни жители, съзнателни хора и морални родители да бъдат подлагани на тормоз поради малцинството нередовни. Това важи за всичко - поради десетина ислямисти преди 18 години и до ден сегашен целокупното човечество унизително си събува обувките на летищата, а " Световният скрит план " наподобява се кефи.
Такава тактика не трябва да отстоява финансовия интерес на неправителствения бранш, а престижа на родителите и престижа на учителите. И да направи по този начин, че родителите, възпитавайки децата, да бранят престижа на учителите, и учителите, обучавайки децата, да бранят престижа на родителите.
Голямото предизвикателство пред всяко законодателство е да заключи мъчно обобщими неща. В Стратегията за детето като че ли има единствено един тип дете - в най-хубавия случай оскъдно и болно, в всеобщия - жертва на физически и полови издевателства. Затова час по-скоро би трябвало да се включат Неправителствени организации. Истината обаче е, че децата са толкоз разнообразни между тях, колкото разнообразни са и възрастните. Има фамилии, които обезпечават на децата си учебен и образователен стандарт, какъвто страната не е и сънувала. Има и фамилии, които основават и отглеждат деца в изискванията на полусъзнателен алкохолизъм. Кои деца засяга тактиката? Защото в случай че мерят всички с един критерий, постоянно ще има незаслужено ощетени.
При неявяване на обща визия се получава по този начин, че през обществените институти ще плащаме на дадени човеци да имат деца, след това ще им ги лишаваме, тъй като от индивидите клин за зеле не става, и отново плащаме за тяхното настаняване в институции. Когато институциите изплюят новото потомство на улицата, за доста деца единственият източник на приходи е да раждат деца и цикълът се повтаря. Решете това уравнение, пък тогава имайте очи да наричате документа си " тактика ".
Тук важи същото като и за Истанбулската спогодба - едно читаво национално законодателство няма потребност от спомагателни наставления, конвенции и тактики. Ако държавните институции не могат да приложат законодателството и да се оправят с проблемите, ами са принудени да викат Неправителствени организации и да им заплащат - тогава институциите се нуждаят от съществено реформиране, започващо с уволнения на непригодни служители. Иначе помним една друга " тактика " и тя с небосвод 10 години - декадата на ромското включване. Така се включиха, че още не можем да ги изключим. Иначе НПО-тата изпълниха тумбаците и още мъркат предостатъчно.
Вредна ли е тактиката за детето? Сама по себе си не, само че разрешава да се правят нездравословни неща в нейните рамки, които на процедура са неограничени. Но в случай че някой желае да прави нездравословни неща, ще ги прави и без тактика. Стратегията е ненужна. Ако желаят в действителност да има тактика за децата, би трябвало да одобряват един нов и радикално друг документ, който да стартира на първо място с визия за духовно-нравственото образование. Но пък ние самите не сме наясно с полезностите си - къде ще вървим да ги преподаваме на децата! Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
- Защо пляскаш с ръце?
- Гоня крокодили.
- Но тук няма крокодили.
- Ами, по какъв начин ще има, щом шляпам!
Така и аз не мога да схвана какви са тези безредици, какви са тези митинги срещу " Националната тактика за детето 2019-2030 ", откакто господин Борисов предходната седмица ясно даде да се разбере, че такава тактика няма ( " Как ще има, щом шляпам! " ). Въпреки това обаче план има и по закон би трябвало да има, както имаше тактика 2008-2018. Друг е въпросът що за тактики са това.
Десет години не е стратегически небосвод. Когато става дума за политики във връзка с децата, хоризонтът би трябвало да е най-малко две генерации, с цел да може политиката по отношение на първото да даде резултат и то да създаде второто съгласно стратегическия ни план. И в случай че приемем, че поколенията условно се сменят през 20 години, то една тактика за детето е редно да бъде с небосвод най-малко 50 години. Ще бъдем същински тарикати, в случай че знаем по какъв начин да постъпим през днешния ден с дребния Иванчо, с цел да може внукът му да бъде подобен, какъвто го желаеме, да радва дядо си, пък и обществото.
Хоризонтът обаче е най-малкият проблем на въпросната тактика. Документът е написан на език, от който изтръпвам. Зад звучащи като прецизни термини кухи думи и облите мандарински изречения прозира чиновническият гений да не се споделя нищо. От този текст може да произтече всичко, само че може да не произтече и нищо. И съм по-склонен да предположа, че няма да произтече нищо - той е бил основан от съзнателни служители някъде сред обедната отмора и края на присъствения ден с твърдата убеденост, че това е просто условност.
Най-сетне тактиката е ялова и поради това, че усърдно изяснява какво би трябвало да се реализира, само че и думичка не споделя по какъв начин то ще се случи. Виж, " да влезем в Европейски Съюз, с цел да се възползваме от предприсъединителните и структурните фондове " - това Е тактика. Но " Развитие на целенасочени ограничения за обществена поддръжка на фамилиите с деца, съгласно потребностите на фамилиите и рисковете за детето " (взимам го напосоки) - това НЕ Е тактика. Това са общи приказки.
Но и в общите приказки има моменти, които нервират хората. На първо място това е генералният звук на документа. Той е напълно в стила на мейнстрийма, на демократичните и културно марксистки парадигми. Мултикултурализмът е водеща полезност, развлечението - неотменимо право. Децата би трябвало: а) сами да взимат решения за себе си, пренебрегвайки престижа на родителите и б) да се усещат виновни само към страната и гражданското общество, само че не и към фамилията. Спокойно, деца! Очевидно страната и гражданското общество няма да са строги към вас и ще поощрят всичките ви лудории, стига те да ви създадат тъпи потребители, които гледат на кредитната карта като на един от физиологичните си органи.
Не на последно място Стратегията е непоправимо компрометирана от цялостното неявяване на финансова визия. Всъщност отсъствието е единствено в приходната част (бюджет, еврофондове, заинтригувани страни, донори и други - разбирай единствено бюджет), до момента в който в разходната визията е кристално ясна - тактиката ще се реализира посредством планове, те ще се заплащат от страната, а ще ги извършват всевъзможните Неправителствени организации, единствено от имената на които на човек може да му се догади. Тоест, страната ще скубе жителите, ще поставя на търговците нуклеарни нано-касови апарати, тъй че и стотинка да не се изгуби, с значимата задача да заплаща на Неправителствени организации да преливат от пусто в празно.
Отговорността не трябва да бъде отнемана от личността и прехвърляна на държавни и неправителствени организации, тъй като личността (родителите, децата) става мързелива, безотговорна и пасивна, човек става хладък - нито парещ, нито леден - и ще бъде изблюван (Апокалипсис 3:16).
Не бива болшинството положителни и виновни жители, съзнателни хора и морални родители да бъдат подлагани на тормоз поради малцинството нередовни. Това важи за всичко - поради десетина ислямисти преди 18 години и до ден сегашен целокупното човечество унизително си събува обувките на летищата, а " Световният скрит план " наподобява се кефи.
Такава тактика не трябва да отстоява финансовия интерес на неправителствения бранш, а престижа на родителите и престижа на учителите. И да направи по този начин, че родителите, възпитавайки децата, да бранят престижа на учителите, и учителите, обучавайки децата, да бранят престижа на родителите.
Голямото предизвикателство пред всяко законодателство е да заключи мъчно обобщими неща. В Стратегията за детето като че ли има единствено един тип дете - в най-хубавия случай оскъдно и болно, в всеобщия - жертва на физически и полови издевателства. Затова час по-скоро би трябвало да се включат Неправителствени организации. Истината обаче е, че децата са толкоз разнообразни между тях, колкото разнообразни са и възрастните. Има фамилии, които обезпечават на децата си учебен и образователен стандарт, какъвто страната не е и сънувала. Има и фамилии, които основават и отглеждат деца в изискванията на полусъзнателен алкохолизъм. Кои деца засяга тактиката? Защото в случай че мерят всички с един критерий, постоянно ще има незаслужено ощетени.
При неявяване на обща визия се получава по този начин, че през обществените институти ще плащаме на дадени човеци да имат деца, след това ще им ги лишаваме, тъй като от индивидите клин за зеле не става, и отново плащаме за тяхното настаняване в институции. Когато институциите изплюят новото потомство на улицата, за доста деца единственият източник на приходи е да раждат деца и цикълът се повтаря. Решете това уравнение, пък тогава имайте очи да наричате документа си " тактика ".
Тук важи същото като и за Истанбулската спогодба - едно читаво национално законодателство няма потребност от спомагателни наставления, конвенции и тактики. Ако държавните институции не могат да приложат законодателството и да се оправят с проблемите, ами са принудени да викат Неправителствени организации и да им заплащат - тогава институциите се нуждаят от съществено реформиране, започващо с уволнения на непригодни служители. Иначе помним една друга " тактика " и тя с небосвод 10 години - декадата на ромското включване. Така се включиха, че още не можем да ги изключим. Иначе НПО-тата изпълниха тумбаците и още мъркат предостатъчно.
Вредна ли е тактиката за детето? Сама по себе си не, само че разрешава да се правят нездравословни неща в нейните рамки, които на процедура са неограничени. Но в случай че някой желае да прави нездравословни неща, ще ги прави и без тактика. Стратегията е ненужна. Ако желаят в действителност да има тактика за децата, би трябвало да одобряват един нов и радикално друг документ, който да стартира на първо място с визия за духовно-нравственото образование. Но пък ние самите не сме наясно с полезностите си - къде ще вървим да ги преподаваме на децата! Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ