„Знаеш ли, че може да идеш в затвора?“ – това

„ Знаеш ли, че може да идеш в пандиза? “ – това е имитация, която Сандра Бълок изрича на български в паметния холивудски филм „ Нежна полиция “.

Понякога, когато арестува нарушители или разпитва обвинени, и нашата „ нежна полиция “ употребява сходни реплики. Тук обаче не е Холивуд. И техният свят до неотдавна беше територия, непокътната единствено за мощния пол . Защото се желаят и мощ, и воля, и стоманени нерви. Не да понесеш непоносимото, а да живееш с него .

„ Била съм на игрища. Видяла съм по какъв начин реагират футболните почитатели, хулиганите. Била съм на случаи с домашно принуждение, на самоубийства, на обири, на грабежи “, споделя Нина Петкова от отдел „ Икономическа полиция “ в Столична дирекция на вътрешните работи.

Трудно е да влезеш при околните с изречението: „ Моите съболезнования “, това е нещо, с което не се привиква, споделя друга от героините в тази история. И прибавя: „ Преди доста време попитах един мой някогашен шеф: „ Аз по кое време ще привикна, когато влизам в стаята с тази имитация? “. А той сподели: „ Ако свикнеш, към този момент не си ми нужна “.

Някои са знаели призванието си от деца.

„ Професията одобрявам, полицейската. И след това – обичам конете безумно. Любовта към животните ме докара тук “, признава Теодора Шяинкова от бранш „ Масови мероприятия “ в Столична дирекция на вътрешните работи.

Други са се озовали на подобаващото място в подобаващото време . Както става по филмите.

„ Като факсимиле ще прозвучи, че това е детска фантазия. А и това не е филм. Филмът е доста друг “, споделя Цветелина Кирилова от бранш „ Масови мероприятия “ в Столична дирекция на вътрешните работи.

Униформата им отива . А те си наподобяват не тъй като я носят, а тъй като са я избрали. Предпочели са револвер и значка вместо блестяща рокля и токчета. Красотата несъмнено е можела да им отвори и други порти – към блестящи подиуми и фешън сцени. Но те са избрали друго.

„ Има една фраза и тя в Министерство на вътрешните работи е доста публикувана – споделя Нина. – Че тук няма мъже и дами, всички сме чиновници. Много е хубаво. Тя и е обичана. Защото тя надскача предразсъдъците, клишетата и условията за половете “.

Тя е трето потомство служител на реда. Първият еднообразен във семейството е дядо ѝ, който работел в комендатурата. И тъкмо той положил началото на традицията най-малко един от фамилията да живее под пагон. Баща ѝ служил над 30 години в пожарната и не очаквал, че красивата щерка ще тръгне по техния път.

„ Учех политология. Имах един сътрудник, който беше полицейски контрольор в дежурна част в полицията в Пловдив. Той доста вълнуващо ми разказваше неща от неговата специалност и един ден му споделих: „ Абе, знаеш ли какво, аз ще стана служител на реда! “. А той отговори: „ Да бе, те всички по този начин споделят “, спомня си Нина.

Семейството ѝ схваща ден преди тя да се яви на физическия изпит.

„ Много старания поставих тогава – признава тя. – За мен беше рисково, тъй като физическата подготовка не беше мой приоритет. И аз не съм била усърдна в това да затрупвам нормативи. Но тогава това беше моя съществена цел. И аз се постарах да ги извърша “.

„ Станах редови служител на реда, еднообразен. Работила съм в охранителна полиция може би към пет години. Там са били най-екстремните ми обстановки , тъй като в никакъв случай не знаеш какво може да те чака в идващия ти патрулиращ ден “, спомня си през днешния ден чаровната полицайка.

Патрулът обаче е единствено краткотрайна спирка за амбициозната тъмнокоса хубавица. Докато търси мястото си в системата, минава през работа Контрол на общоопасните средства (звено в МВР) и престъпна полиция . Така става действен служащ в отдела, който проверява крупни афери и банкови измами.

Като действен служащ употребява информатори, проучва документи и разпитва обвинени. Мнозина при първите срещи не я одобряват на съществено . Нина признава, че усеща леки предубеждения, неглижиращо държание, като че ли няма да свърши работата както би трябвало. „ Аз в никакъв случай не съм отчитала тези разлики сред хората. За мен е било значимо да стане ясно, че качествата на положителния чиновник не зависят от физиката и визията “, споделя тя.

Понякога ѝ е мъчно. „ При мен са идвали хора, с изключение на с психическа контузия, с физическа такава. Хора, разболели се след машинация. Тогава ти няма по какъв начин да не им влезеш в персоналната история и да не се постараеш – освен да окажеш помощ на тях, а и да върнеш реда на нещата “, споделя Нина.

И след 13 години в системата се старае да е във форма. Поне един път месечно тренира, с цел да не губи тренинг в стрелбата.

„ Те попадат непрекъснато в рискови обстановки – споделя зам.-директорът на Столична дирекция на вътрешните работи Антон Златанов. – Не е елементарно да си служител на реда, още по-трудно е да си жена служител на реда. Тъй като те са постоянно подценявани. Има остарели клишета в обществото, че това е мъжка специалност. Но в действителност има много моменти и много обстановки, в които една жена, задоволително готова, задоволително стимулирана и задоволително оправна, може да свърши по-добре избран вид задания “.

И тя е почнала от първото ходило в системата. Минала е през деловодството, уличните патрули и издирването. За да стигне до отдел „ Убийства “ в столичната дирекция на полицията.

Признава, че на друго място евентуално щеше да ѝ е по-лесно, само че „ просто тази работа е моята работа. И аз я обичам. Харесва ми да пристигам на работа, да мисля за работата си. И ми дава всичко, от което нуждая се. Професионална задоволеност на 100% “.

Неволно и сама дефинира себе си като сянката в нашия роман. Защото е действен служащ и от анонимността зависи животът ѝ .

Тя не може да застане пред източниците си по публични способи и по формален път и да им каже коя е. „ В бранш „ Убийства “ работим с цялата палитра от престъпния контингент. Служебните ни отговорности от време на време изискват да контактуваме с тях. Налага ни се и да придобиваме информация, която е скъпа за нас. И не всеки път заставаме със званието си пред тях “, споделя тя.

Автокрадците, обирджиите и дилърите на дрога, с които се среща под прикритие, не знаят коя е в действителност.

Според нея е факсимиле, че красивите дами не са изключително умни, само че оказва помощ , тъй като хората подценяват страната насреща, споделят повече, дават повече, без да знаят.

И за нея, и за сътрудниците от отдела ѝ от време на време дните, нощите и седмиците се сливат . Защото работят по знаковите убийства в София – като стрелбата по Петър Христов, покушението над данъчния шеф Иво Стаменов, касапницата в Нови Искър и убийството на предприемача Александър Антов. Но най-трудно е когато се случва закононарушение с дете .

„ Това постоянно е мъчно. И не от това, че съм жена или че съм майка. Това за всеки човек е мъчно. Тогава е мъчно да преодоляваш страстите си, тъй като те напират. Ние въпреки всичко сме хора “, споделя нашата анонимна героиня.

С времето се научава да се оправя с това. „ Гледам да не го одобрявам прекомерно персонално. Няма по какъв начин да избегнеш, всеки случай за теб да остане просто случай, да не те грабне, да не влезе в тебе. Но въпреки всичко това е професионализмът. Оставяш го като нещо отвън тебе, не го носиш в себе си непрекъснато “.

Миговете на пробив са най-голямата ѝ премия. Казва, че тогава дъхът ѝ стопира. Моментът, в който е причинителя и чака да си признае, моментът, в който усеща, че нещата ще се случат. Това е адреналинът в нейната работа. „ Може би това е от най-хубавите моменти и те ме държат тук (...) когато усещаш, че твоята душeвност е победила над неговата “.

Това са моментите, които ще помни постоянно. И в отдели като нейния знаят какъв брой здрава душeвност и стоманени нерви са нужни, с цел да пречупиш обвинен, да изтръгнеш самопризнание, да направиш пробив в следствие. Нещо, в което видимо нежните нежни създания са незаменими .

„ Жените се оправят по-добре от време на време в придобиването на информация. В разпитването на човек, който не желае да проговори. Една жена от време на време може да извлече повече информация, по-добре да разпита “, споделя Златанов.

Отдавна в системата са се преборили с предразсъдъка, че нежния пол не може да прояви мощ и неотстъпчивост. Напротив. Но въпреки всичко дамите, даже и в униформи, са дами.

Не патрулът, нито работата като полицейски контрольор и действен служащ са вдъхновявали Теодора като първата ѝ обич под пагон – конете.

„ Те не са толкоз доверчиви същества. Да изградиш връзката не е толкоз елементарно, само че пък като има неизменност, всичко става “, споделя тя.

В момента Теди е и един от отговорниците за фейсбук страницата на столичната полиция , в която преди към месец се появиха фотосите на униформена полицайка с токчета и къса пола. Фотосите стремително станаха шлагер и напряко взривиха мрежата.

„ Искаме да сме по-достъпни и концепцията е повече хора да ни извърнат внимание, с цел да може въпреки всичко да сме им в помощ “, изяснява тя.

Теди е и шпионин в групата, която работи против хилиганството и екстремизма по стадионите и спортните зали. Там, където експанзията избухва постоянно и да се овладее е извънредно мъчно.

И в случай че някой твърди, че измежду димките, пиратките и бомбичките няма място за дами, а още по-малко за красиви дами, хора като шампионката Цветелина Кирилова ще го опровергаят.

„ На мен ми е обичаната дума някой да ми каже какво не мога “, споделя тя.

Цветелина е от най-новите попълнения в отдела за битка с безредиците . Признава, че откакто завършва спортната ѝ кариера, е била на кръстопът.

„ То просто се случи. Просто си влязох в коловоза на полицейския живот “, признава шампионката.

В началото ѝ било мъчно, „ тъй като е доста характерно. Всяка обстановка е доста друга. Както и всяко едно съревнование единствено по себе си (...) Никога не знаеш какво ще се случи “.

Решила е, че ще продължи да върви на стадиона, само че в напълно друга роля.

„ Когато бях състезател, всичко беше фокусирано върху мен самата, тук мен ме няма “, споделя Цвети. Сега се концентрира върху желанията на хората, придвижванията им по време на спортното мероприятие, когато са в еуфория.

Изнася и лекции в столичните учебни заведения за футболното безчинство и агитките.

А по какъв начин звучи рецептата полицайките за триумф в мъжкия свят? Вижте във видеото: -->