Знаем много добре от митологията, че Дионис е древногръцкият бог

Знаем доста добре от митологията, че Дионис е древногръцкият господ на виното, наследник на Зевс и смъртната госпожица Семела. Той е майтапчия, заобиколен от сатири и менади, скитат се по човешките земи. Цялата му свита е леко опиянена, отзивчива и Дионис е доста уважаван от елементарните хора, тъй като постоянно е в тяхна помощ и ги учи по какъв начин да вършат виното – божествения елексир.

Култът към Дионис по нашите земи, по- тъкмо Тракия, е доста, доста остарял. Археологическите находки са недвусмислени, че Дионис е едно от най- почитаните божества, несъмнено, под друго име - Загрей.

Докато се ровех за Дионис, Тракия и виното се натъкнах на една прелюбопитна легенда, която потвърждава тази връзка и изяснява, за какво в Тракия се е правело едно от най- хубавите виновност в античния свят. На едни места срещнах Бакхус в основната роля, на други - Дионис.

Казват, че на Дионис му омръзналo от Гърция, хората там станали неблагодарни и не почитали към този момент боговете. Решил да се отдръпна в слънчева Тракия, дружно със свитата си, и да се откри там. Взел най- хубавата си лозова пръчка, като подарък за локалните хора. Тръгнал той по опечените камънаци на Гърция посока Тракия. По пътя обаче лозовото стръкче почнало да повяхва, той ускорил ход, само че тя напълно щяла да почине. Намерил по пътя Дионис кокалче от врабче и пъхнал пръчката в него, да я резервира от жаркото слънце. Вървял той, само че отново почнала да увяхва пръчката. Той видял настрана от пътя кокал на лъв и пъхнал пръчката в него, както била във врабчевото кокалче. Почти стъпил в Тракия, само че още път му оставало, а лозовата пръчка, въпреки да се чувствала добре в обвивката си, още веднъж почнала да вехне. Тогава Дионис видял кокал от магаре и поставил в него пръчката, както била в другите два кокала. И тя оживяла.

Срещнал се с траките Дионис, те го уважили, построили му светилища, устроили празници в негова чест ( така наречен " розалии " ) и богът усетил, че е вкъщи си. В компенсация той им посочил по какъв начин да се грижат за лозата, да я режат, да берат плода й и да вършат сладкото тракийско вино.

То обаче било друго от другите виновност. Който отпиел от тракийско вино, първоначално ставал приказлив като врабче и се превръщал душата на компанията. После ставал безстрашен като лъв и никой не можел да спре гордостта му. Но най-после, в случай че прекалял с омайното вино, се въргалял в праха безславно като магаре.

Как ви работи на вас виното и кои са границите, които не трябва да се пристъпяте, това си знаете вие, само че съм сигурна, че ще откриете доста истина в тази легенда. А че виното по нашите земи е едно от най- хубавите в света, това никой не може да отхвърли.