Къде са били океаните на Марс?
Знаем, че Марс е имал течна вода на повърхността си преди милиони години. Доказателствата за това са големи; както марсоходът Curiosity, по този начин и Perseverance са кацнали в кратери, които преди са били езера. Има и ясни доказателства за речни канали, издълбани в марсианските скали. И в този момент на Марс има вода, въпреки и затворена като лед на полюсите и под повърхността на междинните ширини.
Това значи, че в предишното Марс е имал прилична атмосфера – другояче водата щеше да изкипи, защото водата се трансформира в пара при по-ниски температури, когато въздухът е по-разреден – и е бил по-топъл от през днешния ден. От това умозаключение бяха повдигнати два огромни въпроса: Ако е имало вода в предишното, имало ли е океани на повърхността на Марс и какво се е случило с планетата, с цел да провокира такава голяма смяна?
Имало е доста проучвания на концепцията за океани на античния Марс, за големи стоящи водни тела. Голяма част от това идва от доказателства за брегови линии, места, където геологията демонстрира, къдe океан граничи със суша. Най-големият фокус на това е в равнините, заобикалящи северния полюс на планетата, това, което се назовава басейн Бореалис – безусловно, северният басейн. Тази необятна област с по-ниска междинна надморска височина може да е резултат от голямо влияние малко след образуването на Марс и е необикновено плоска.
Ако водата е съществувала в задоволително количество преди милиони години, тази област би могла към момента да бъде цялостна с нея: северен марсиански океан. Интересно е, че в някои региони, където се слива с по-висока земя на по-ниски географски ширини, минералните отлагания наподобяват на това, което е останало след цунамито на Земята, което допуска, че е имало доста стояща вода в басейна, когато друго, по-късно влияние е основало голямо цунами. Това е спекулативно, само че дава някаква визия какво би могло да провокира изгубването на голям океан на Марс преди 3 или повече милиарда години.
Въпросът е какъв брой положителни са всички тези доказателствата? Картографирането на палеобрежните линии – термин, който значи „ антична брегова линия “ – е проблематично. Например, един опит да се прегледа това употребява дихотомията сред гладките черти на басейна и границата им с по-грубата земя с кратери към тях. Друго проучване обгръща по-малък равен низинен район в по-големия басейн Бореалис, наименуван Vastitas Borealis, където също има черти, сходни на бреговата линия.
И това е казусът в резюме: Къде е бреговата линия? В нов документ планетарните учени разгледаха топологичните данни за Марс, поставяйки тези хипотетични брегови линии в подтекст с това, което в този момент знаем за надморската височина на сушата, и откриха, че те не работят. По-старите хрумвания се основаваха на данни с по-ниска разграничителна дарба от ранните задачи до Марс, само че в този момент имаме карти с висока разграничителна дарба, които са доста по-подробни за по-големи райони.
Разглеждайки новите данни, учените откриват, че старите догатки за палеобрегови линии са надалеч от мястото, където в действителност биха били съгласно по-добри наблюдения, от време на време даже на стотици километри. И още по-лошо, страничното изместване на водното тяло води до доста разнообразни височини за това къде би била бреговата линия, а това не е физически допустимо – не може да има бряг, който да е на километър под морското ниво в една точка и на километър над него при друга точка.
Това не значи, че Марс не е имал океани! Просто тези по-стари модели за мястото, на океаните, не съответстват със актуалните данни. В най-новото проучване се споделя в умозаключение че, „ въпреки тези резултати да не изключват съществуването на океани, се нуждаем от по-убедителни доказателства в поддръжка на такова пояснение “.
В последна сметка към момента е открит въпроса дали античен Марс е бил затрупан с океани и в случай че те въобще са съществували, по какъв начин са изчезнали изцяло?
