Ъ – за какво е нужна най-странната буква в руския език?
Знаехте ли, че използването на „ Ъ “ в съветския се разграничава от тази в българския език?
Тази писмен знак в съветския не се произнася и има единствено „ техническа “ функционалност, само че по мистериозен метод наличието ѝ в една дума провокира избрани асоциации у руснаците и даже доверие!
При проучването на съветски език чужденецът се сблъсква с доста компликации. Една от тях е добре познатата на множеството славяни кирилица. В нея има повече букви, в сравнение с в латиницата, а и те наподобяват доста по-различно.
Освен това има две букви, които, за разлика от българския, в съветския не се произнасят – Ъ и Ь, корав и мек знак надлежно. Думите в никакъв случай не стартират с тях (както и с буквата Ы), те имат единствено „ техническа “ функционалност – показват по какъв начин да се произнася думата. Като начало ще стартираме с твърдия знак („ ер огромен “), който в актуалния български може и да не се употребява в краесловие, само че пък сигурно е значима гласна писмен знак. Не по този начин стоят обаче нещата с съветския.
Как се написа „ Ъ “…
Първото издание на „ Коммерсант “ от 23 юли 1909 годинаРуска национална библиотека (CC BY-SA 4.0)
Изненадващо е, само че ако руснак прочете фразата: по какъв начин се написа „ Ъ “, то не пораждат никакви недоразумения. В последна сметка „ Ъ “ е одобрена марка и лого на издателския дом „ КомерсантЪ “.
Ако напишете в съветския google Ъ, то първият резултат ще покаже не лингвистична информация или речник, а „ КомерсантЪ “, който включва бизнес вестник, няколко списания и радиостанция.
Редакторът на отдела по просвета на вестника, Сергей Ходнев, не си спомня друга обява в международната процедура, която да е разпознавана единствено по една писмен знак. Съкращения – да, само че единствено една писмен знак, и то такава, която дори не се произнася, не!
Думата „ коммерсант “ на съветски език не се написа с корав знак в края. Откъде тогава се взима тази писмен знак в името на вестника?
Наследството на царска Русия
Буквата преди революцията от 1917 година се назовава „ Еръ “, като един от случаите на използването ѝ е в края на думата след съгласна. Най-често буквата обозначавала това, че понятието, глаголът или даже семейството принадлежат към мъжки пол: „ Санкт Петербургъ “, „ понялъ “, „ Д. Суифтъ “. Също по този начин тя се среща постоянно на табелите в комерсиалните магазини, във семействата на търговците или имената на магазините: „ Грамофони на А. Бухардъ “, „ Салонъ “, а също и в печата: „ журналъ “, „ алманахъ “.
Обложката на „ Дамско списание “Пьотр Шаликов/Университетска типография, 1827 година
След революцията от 1917 година е осъществена правописна промяна и буквата „ Еръ “ в края на думите бива отстранена, съвсем както се случва в България след промените от 1945 година. Това доста улеснява процеса на премахване на неграмотността в Русия, а също по този начин икономисва към 4% от пространството в печатните текстове.
„ В края на 1980-те години бащите-основатели на вестник „ КоммерсантЪ “ смятат за психически значимо превъзмогването на пропастта от постсъветската перестройка до предреволюционната действителност “, декларира Сергей Ходнев пред Russia Beyond. Искаше ни се да забравим руския опит и плануваната стопанска система, само че не и търговията, която съществуваше преди революцията от 1917 година. Всъщност, вестник „ КоммерсантЪ “, в действителност съществува преди революцията, когато също написа по бизнес въпроси.
„ Ъ “ като знак за авторитет
Sputnik
Предреволюционният правопис също се харесва на основателите на актуалната верига магазини „ МясновЪ “ – умерено можем да си представим месарски магазин с това име в предреволюционните търговски редове. Този образец надалеч не е единственият през днешния ден.
Добавянето на „ Ъ “ в края на думата носи семантична отпратка към капитализма на царските времена и затова към положителното обслужване и битката за клиенти. Всъщност поради дефицита в руско време измежду магазините конкуренция няма.
Съвременната функционалност на „ Ъ “
Legion Media
Наред със смисъла си в края на думата, твърдият знак постоянно е изпълнявал и друга функционалност – разграничителна. „ Ъ “ се слага сред префикса и корена, в случай че префиксът приключва на съгласна и коренът стартира на гласна. Например, както преди революцията, думите „ сэкономить “ и „ двухаршинный “ се пишат „ съэкономить “ и „ двухъаршинный “.
След революцията тази функционалност също би трябвало да бъде отстранена, а като разделител да се употребява апостроф (например, да се написа – „ об’езд “, „ об’явление “). Тази концепция обаче не съумява да се наложи.
Сега „ ъ “ към момента се слага сред корена и префикса, само че единствено когато коренът стартира с 4 гласни: Е, Ё, Ю, Я. В взаимозависимост от това какво стои пред тези букви, те се произнасят или с „ Й “ първоначално, или без. Например думата „ подъезд “ без корав знак ще се чете подезд, само че тук ясно разбираме, че би трябвало да произнасяме „ подЙезд “.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Тази писмен знак в съветския не се произнася и има единствено „ техническа “ функционалност, само че по мистериозен метод наличието ѝ в една дума провокира избрани асоциации у руснаците и даже доверие!
При проучването на съветски език чужденецът се сблъсква с доста компликации. Една от тях е добре познатата на множеството славяни кирилица. В нея има повече букви, в сравнение с в латиницата, а и те наподобяват доста по-различно.
Освен това има две букви, които, за разлика от българския, в съветския не се произнасят – Ъ и Ь, корав и мек знак надлежно. Думите в никакъв случай не стартират с тях (както и с буквата Ы), те имат единствено „ техническа “ функционалност – показват по какъв начин да се произнася думата. Като начало ще стартираме с твърдия знак („ ер огромен “), който в актуалния български може и да не се употребява в краесловие, само че пък сигурно е значима гласна писмен знак. Не по този начин стоят обаче нещата с съветския.
Как се написа „ Ъ “…
Първото издание на „ Коммерсант “ от 23 юли 1909 годинаРуска национална библиотека (CC BY-SA 4.0)
Изненадващо е, само че ако руснак прочете фразата: по какъв начин се написа „ Ъ “, то не пораждат никакви недоразумения. В последна сметка „ Ъ “ е одобрена марка и лого на издателския дом „ КомерсантЪ “.
Ако напишете в съветския google Ъ, то първият резултат ще покаже не лингвистична информация или речник, а „ КомерсантЪ “, който включва бизнес вестник, няколко списания и радиостанция.
Редакторът на отдела по просвета на вестника, Сергей Ходнев, не си спомня друга обява в международната процедура, която да е разпознавана единствено по една писмен знак. Съкращения – да, само че единствено една писмен знак, и то такава, която дори не се произнася, не!
Думата „ коммерсант “ на съветски език не се написа с корав знак в края. Откъде тогава се взима тази писмен знак в името на вестника?
Наследството на царска Русия
Буквата преди революцията от 1917 година се назовава „ Еръ “, като един от случаите на използването ѝ е в края на думата след съгласна. Най-често буквата обозначавала това, че понятието, глаголът или даже семейството принадлежат към мъжки пол: „ Санкт Петербургъ “, „ понялъ “, „ Д. Суифтъ “. Също по този начин тя се среща постоянно на табелите в комерсиалните магазини, във семействата на търговците или имената на магазините: „ Грамофони на А. Бухардъ “, „ Салонъ “, а също и в печата: „ журналъ “, „ алманахъ “.
Обложката на „ Дамско списание “Пьотр Шаликов/Университетска типография, 1827 година
След революцията от 1917 година е осъществена правописна промяна и буквата „ Еръ “ в края на думите бива отстранена, съвсем както се случва в България след промените от 1945 година. Това доста улеснява процеса на премахване на неграмотността в Русия, а също по този начин икономисва към 4% от пространството в печатните текстове.
„ В края на 1980-те години бащите-основатели на вестник „ КоммерсантЪ “ смятат за психически значимо превъзмогването на пропастта от постсъветската перестройка до предреволюционната действителност “, декларира Сергей Ходнев пред Russia Beyond. Искаше ни се да забравим руския опит и плануваната стопанска система, само че не и търговията, която съществуваше преди революцията от 1917 година. Всъщност, вестник „ КоммерсантЪ “, в действителност съществува преди революцията, когато също написа по бизнес въпроси.
„ Ъ “ като знак за авторитет
Sputnik
Предреволюционният правопис също се харесва на основателите на актуалната верига магазини „ МясновЪ “ – умерено можем да си представим месарски магазин с това име в предреволюционните търговски редове. Този образец надалеч не е единственият през днешния ден.
Добавянето на „ Ъ “ в края на думата носи семантична отпратка към капитализма на царските времена и затова към положителното обслужване и битката за клиенти. Всъщност поради дефицита в руско време измежду магазините конкуренция няма.
Съвременната функционалност на „ Ъ “
Legion Media
Наред със смисъла си в края на думата, твърдият знак постоянно е изпълнявал и друга функционалност – разграничителна. „ Ъ “ се слага сред префикса и корена, в случай че префиксът приключва на съгласна и коренът стартира на гласна. Например, както преди революцията, думите „ сэкономить “ и „ двухаршинный “ се пишат „ съэкономить “ и „ двухъаршинный “.
След революцията тази функционалност също би трябвало да бъде отстранена, а като разделител да се употребява апостроф (например, да се написа – „ об’езд “, „ об’явление “). Тази концепция обаче не съумява да се наложи.
Сега „ ъ “ към момента се слага сред корена и префикса, само че единствено когато коренът стартира с 4 гласни: Е, Ё, Ю, Я. В взаимозависимост от това какво стои пред тези букви, те се произнасят или с „ Й “ първоначално, или без. Например думата „ подъезд “ без корав знак ще се чете подезд, само че тук ясно разбираме, че би трябвало да произнасяме „ подЙезд “.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ