Златоград има свой шегаджийски речник на крилатите диалектни фрази, които

Златоград има собствен шегаджийски речник на крилатите диалектни изречения, които се използват от епохи в региона. Става дума за изразите, които са с преносно значение, само че се използват като устойчиви словосъчетания и имат тъкмо значение за локалните поданици. За гостите обаче би трябвало да бъдат усърдно превеждани, с цел да не се стига до конфузни обстановки.
Сигурно мнозина си спомнят паметния златоградски лаф на Виктор Калев в „ Шоуто на Слави “ отпреди няколко години. Комикът тогава сподели, че Хамлетовият въпрос „ Да бъдеш или да не бъдеш “ има превод на златоградски и той звучи по този начин: „ Дъ́ль – Ъ́ль “.
Изданието е дребно и прави усещане, че преводът е изработен като че ли от специалисти. Стилът е престорено доста висок. Точно в това се състои заниманието да го четеш.
Защото никой не си показва професор да слуша по какъв начин си приказват двама индивида в златоградската махала “ Х “ и да превежда на собствен сътрудник какво си споделят те. Преводът е като че ли предопределен от академик за академик.

" Една част от превода е мой, а другите още веднъж са си национално творчество, взела съм ги наготово. Те в действителност ме предизвикаха да направя останалите преводи на паметни изрази, крилати златоградски изречения. Това стана огромна тематика на диалог. Когато се събирахме със златоградчани по разнообразни мотиви, постоянно ме питаха: " А този записала ли си го? ". Самата подготовка беше прочувствена, забавлявахме се до момента в който го вършим ", съобщи зам.-кметът на Златоград Елмира Угорлиева. Книжките с диалектни изречения са две и са отпечатани в тираж от по 2000 броя.
ЕТО ГИ И САМИТЕ КРИЛАТИ ФРАЗИ С ПРЕВОД:
" Ам късните, майка, ве ще те би яли " ПРЕВОД: „ Хапнете,... макар че вие май сте яли вече”. Домакинът А, в устрема си да бъде гостолюбив, предлага на гостите си Б и В да се почерпят от предлаганата им манджа, само че имайки поради затрудненото си финансово положение, изказвайки " ве ще те би яли ", фино загатва на гостите си, че те най-вероятно са сити и не е належащо да се възползват от предлагането за почерпка, като по този метод домакинът осъществя по едно и също време общително държание и материални икономии.
“Вър съ рипкай " ПРЕВОД: (буквално)„ Надскочи се”; (по смисъл) „ Гледай си работата”. Лицето А отхвърля да извърши дадена услуга или не е склонен по даден въпрос с лицето Б и отразява вероятността да извърши мечтаното или да се съгласи с изказванието на лицето Б с невъзможното, а точно лицето Б самичък да надскочи себе си.
" Маю, ъль си е млекусу ут краваса ейсей люту ъль " ... ПРЕВОД: „ Майко, да не би нашата крава да е почнала да дава вкиснато мляко или...”. С провокиращото " ъль... " в края на съзнателно незавършеното изречение, лицето А подканва лицето Б да даде различно пояснение на казуса по отношение на незадоволителното качество на предоставения му млечен артикул. Като изрича невъзможното съмнение кравата да даде негодно за приложимост мляко, той фино загатва, че познанията му по отглеждане на животни не са за подценяване и показва своето неодобрение от качеството на продукта.
" Нимой мъ буботка на хавайа, от ятце бъхтам " ПРЕВОД: „ Не ме неистини, тъй като мога добре да се бия”. В израза една от десетте божи заповеди " Не неистини " е издигната до степен на ненарушимо житейско предписание. Прекрачването на тази морална преграда съставлява опасност за физическото оцеляване на индивида-нарушител, като императивният темперамент на повелята се укрепва от опасност за физическа разпра.
" Ам ейтва комуто сте го сипали, та е малко " ПРЕВОД: „ На който и да е тази порция, май няма да му стигне”. Лицето А установи незадоволителното количество храна в една от поднесените на масата порции и опасявайки се от съществуващата възможност да я получи, симулира загрижено държание, по отношение на останалите посетители и общително осведоми домакина, за поправяне на количеството храна и разпръскване на всевъзможни свои съмнения, по отношение на количествено ощетяване. Дори в случай, че количеството храна не бъде поправено, извършвайки дискретната забележка, лицето А уведомява за своето небезразличие и количествените си желания, душевен подготвяйки домакина за своя възможен избор на някоя от останалите порции.
" Му гу прави кайметь " ПРЕВОД: „ Не го прави на проблем”. Отрицателната парченце " му " показва апел да не се пресилва действителното значение на дадена обстановка до степен на " каяметь ". Самата дума " каяметь " носи библейския смисъл на " апокалипсис ". Трезвомислещото лице А обаче изрично десаркализира тази визия и отхвърля даже самата догадка, че обстановката може би фактически е усложнена до степен на " каяметь ".
" Юбре курорте! " ПРЕВОД: „ Ех, курорте!”. Възглас, изразяващ ескалиралия възторг, метафоризирайки удоволствието от претърпяното с опредметения облик на почивно-ваканционно населено място. Представа, хиперболизирана в съзнанието на редовия златоградчанин и осмисляща пътуването (на курорт) като висшо прекарване на отвореност към околния свят.
" Разградено пънгаджово " ПРЕВОД: „ Незаградена нива”. Незаградена равнища, чийто собственик е бил жигосан в две простички думи. Използва се като нарицателно за in-out място, в което всеки злоумишлен комшия и най-много неговите суб-биологични единици (хайванине) биха могли да преминат.
" Ъль ти пристигна на възбърце? " ПРЕВОД: „ Измори ли се?”. Лицето А отпраща питане към лицето Б, по отношение на затрудненото му състояние, саркастично карайки го да го съпостави със чудовищния надолнище и умопомрачително стръмния достоверен релеф на паметния златоградски квартал " Бърце ".
" Со вечер викъм дъ уградим ъднъ къща " ПРЕВОД: „ Тази вечер считам да се напием”. До болежка осведомен с логиката на психиката на злоупотребилия с алкохол златоградчанин, лицето А предявява желанието си за алкохолни подвизи, наблягайки на висшия, изпълнен с творчество и креативност, миг на неограничена власт и непреклонни упоритости, предстоящ след няколкото бързи ментета.
„ Де съ зъгуби в мъглътъ чърнъ? " ПРЕВОД: „ Къде се загуби в черната мъгла?” Посредством литературната фигура " мъглата черна ", типична за епохата на символизма, елементарният делнично-битов въпрос " къде се губиш ", надраства обикновения всекидневен жанр и се приближава до съвсем поетични върхове.
„ Осъмнах опулен” ПРЕВОД: „ Не мигнах цяла нощ”. В резултат на рискова обстановка, съпроводена с старания за разрешаване на витално значим проблем, повдигнат до степен на апокалипсис, лицето А, търсещо отговор на своя проблем, осведоми лицето Б, че цяла нощ не е склонил глава, в мисли за своята орис.
„ Айсе ти зарих огъньчекът” . ПРЕВОД: „ Сега към този момент ти зарових огъня”. Лицето А, намиращо се в положение на афект, насочва към Лицето Б закана за разпра като наставление против безумните дейности на Лицето Б. Със заканата за зариване на огъня, който в историята на човешката цивилизация постоянно е бил притежател на сакрална мощ, Лицето А заплашва Лицето Б, че минимум ще му наруши спокойствието като по този метод показва, че неговата правдивост ще спечелва.
„ Дъль…..ъль…” ПРЕВОД: „ Да бъдеш или да не бъдеш”. Само с две думички „ Дъль…..ъль…” златоградчани синтезират философския смисъл на разногласията на личността, познати още от древността, най-известният образец за които е фамозният Хамлетов монолог от нещастието на Шекспир- " Хамлет”.
„ Му съ буботка хавая” ПРЕВОД: „ Не се хаби напразно”. В устрема си да направи усещане Лицето А показва дейности, които в очите на близките наподобяват ненужни. В отговор на неговите „ напеналки” Лицето Б декларира, че е изцяло ненужно да се поставят толкоз старания за нещо напълно неефикасно.
„ Ни му му върви в края” . ПРЕВОД: „ Не му търси дъното”. На досадното подпитване на така наречен „ клепатчийки” (клюкарки), които неистово желаят да узнаят същинската причина за държанието на Лицето А, Лицето Б дава отговор, че не е належащо да се пита фино, фино, с цел да се разбере държанието на избран човек.
„ Му си я ушите” ПРЕВОД: „ Не си яж ушите” (буквален) „ Гледай си работата” (по смисъл). По сходство на „ Му си я дръбъть” (Не си яж дроба), Лицето А с безапелационен звук декларира, че това, което твърди Лицето Б е изцяло невероятно, по този начин както е невероятно човек да си изяде ушите, да вземем за пример.
„ Да не тъ е измамил враг” ПРЕВОД: „ Да не те измами враг”(буквално)или по смисъл „ Да не си посмял”. След многократни опити да бъде уверено Лицето Б, че мислите му са рискови, Лицето А му насочва предизвестие да не трансформира мислите си в действителност. В устрема да не навреди на първо място на себе си, Лицето А дава на Лицето Б, съвет, кондензиран със заряда на опасност, да не се оставя на врага да го подведе.
„ Мъри мойтъ сопа” . ПРЕВОД: „ Ех, моята пръчка” или „ Сега като заиграе пръчката”. В изблик на изтощение, откакто са изчерпани всички останали възпитателни способи за усмиряване на опърничавото дете, бабата, с цел да не прибегне към по-сериозни ограничения, употребявайки силови похвати, заканително се обръща към него със опасността, че в случай че не престане ще се наложи да го понатупа с пръчка.
„ Мъль хас?” . ПРЕВОД: „ Наистина ли?”. Лицето А задава въпрос на Лицето Б, сюрпризиран от информацията, която получава. „ Мъль хас?” преплита в себе си по едно и също време изненада и доза неустановеност, което автоматизирано кара разказващия да не стопира да приказва по тематиката, освен това да продължи с уточняващи и изчерпателни обяснения.
„ Пантольете шъ ти устанът сираци” . ПРЕВОД: „ Панталоните ще ти останат сираци”. Лицето А ядосано насочва недвусмислено обръщение към Лицето Б. Границите към този момент са прекрачени, няма връщане обратно и Лицето Б действително е застрашено от заличаване.
„ Пукна ми съ жъжкъсъ” ПРЕВОД: „ Спука ми се жлъчката” (буквален) или по смисъл „ Уплаших се неистово”. В положение на мощно нервно напрежение, провокирано, на първо място, от негативно физическо влияние, Лицето А осведоми, че е претърпяло стрес. В резултат на този мощен стрес, организмът реагира и провокира здравословен проблем, изразяващ се в пукане на жлъчка.
„ Му са втика” ПРЕВОД: „ Не се бъркай”. Кратко, ясно и изрично Лицето А насочва обръщение към Лицето Б да не навлиза в непознати територии. Забраната показва и едвам загатната опасност към Лицето Б, че нещо неприятно може да го сполети, в случай че продължи да се бърка.
„ Налесни ми гу” ПРЕВОД: „ Успокой ме”. В обстановка без излаз, Лицето А насочва гореща молба към Лицето Б да внесе утешение в изтерзаната му душа, като направи нещата да наподобяват по-лесни, в сравнение с са в реалност.
„ Тръси си мухите” ПРЕВОД: „ Много е отракан”. Лицето А е толкоз подредено, знаещо, можещо, оправящо се във всяка обстановка, че е мъчно да бъде излъгано или подведено. Хитър Петър и Настрадин Ходжа в едно. Уникален Златоградски типаж.
„ Му будалье!” „ Ъль си ти будалеф?” ПРЕВОД: „ Не се излагай!” „ Ти вманиачен ли си?” Лицето А е удивено от наивността на Лицето Б и с въпросително-удивителното възклицание „ Ъль си ти будалеф?” прави опит да го върне в действителността. Изразът изрично акцентира високия разсъдък на Лицето А, пред който Лицето Б би трябвало да склони глава и да признае превъзходството му.
„ Кучку мурвку!” ПРЕВОД: „ Колко малко!” Израз, който златоградчани употребяват, с цел да предадат изненадата си от това по какъв начин е допустимо в този свят нещо да е толкоз малко!
„ Бърсна мъ глъвъсъ” ПРЕВОД: „ Заболя ме главата”. Лицето А има ясно изразена позиция по даден въпрос, с която Лицето Б би трябвало да се съобрази. Когато това не се случва, Лицето А се обръща към Лицето Б с безапелационен императив, че го е връхлетяло ненадейно главоболие и няма желание да слуша повече човешка тирада.
„ Му пука уста”, „ Му са вчиква” ПРЕВОД: „ Не досаждай”. Лицето А ясно и недвусмислено декларира позиция като бг гласоподавател пред урна. Дава да се разбере, че е безсмислено лицето Б да прави опити да убеждава в нещо, което не импонира на чувствата на лицето Б.
„ Биндюф хап” ПРЕВОД: Биндю постоянно, когато го боляло каквото и да било, го правел притежание на всеки срещнат човек. Все се случвало някой да му помогне, я със съвет, я с някакво хапче. Биндю приемал и съвета, и хапчето, което слагал постоянно в джоба, казвайки „ Сега ще го изпия”. Хапчето постоянно си стояло в джоба му, а на Биндю постоянно му минавала болката. С израза „ Биндюф хап” златоградчани доста от дълго време откриват и изрично потвърждават изпитаното лекарство на плацебо резултата като изумителен аспект на човешката логика на психиката.
„ Харбазовинье пет бална” ПРЕВОД: „ Хиляди проблеми без решения”. Златоградската фамилия Харбазови измисляла оправдания, с цел да не извърши обещано деяние, толкоз постоянно, че в нейна чест златоградчани трансформират крилатия израз „ Харбазовинье пет бална” в паметен златоградски мохабет. В днешно време той се използва, когато Лицето Б, без съмнение, прекъсва монолога на Лицето А, който, с цел да не извърши дадена активност, изрежда аргументи, правещи вероятното невероятно. Казвайки „ Харбазовинье пет бална”, Лицето Б декларира, че задачата може да се реши и без да се изреждат аргументите за невъзможността.
„ Щу тъ отново тьйкна?” ПРЕВОД: „ Какво отново ти пристигна на акъла?” Лицето А е толкоз изумено от безкрайния възторг на Лицето Б да предлага разнообразни разновидности, че единствено с четири думи синтезира позитивния заряд на любознанието и негативния на отегчението.
„ Появи се като Хубавкото” . Превод: „ Дойде изневиделица”. Лицето А реагира прочувствено и непринудено по отношение на Лицето Б, установявайки, че последното се е появило като фантом и без да бъде предстоящо. В израза се преплитат мистичност, изненада и религия в свръхестественото.
„ Заяват се като кучета “ . Превод: Карат се!
„ Кльъкна кат кокошка “ . Превод: Отстъпи в даден спор.
„ Възвре му кельън “. Превод: Ядоса се.
„ Докарва си го каматно с устана “ . Превод: Много е красноречив, приказва хубаво.
„ Нагада си го “ . Превод: Убедителен е на думи.
„ Хич мъ ни впира “. Превод: Не ме интересува!
„ Тва гу ни клавъм в устасъ “ . Превод: Такова нещо не хапвам.
„ Ъль охласка парите! “ Превод: Пропиля ли парите!
„ Зелъ му е страхън “. Превод: Наплашила го е!
„ Лаф, лаф изпъда “. Превод: Дума, дума отваря!
„ Яце прифърня “ . Превод: Доста послъгва.
„ Полюби ли си ръките? “ Превод: Повече не се надявай!
„ Сбери си юмът “ . Превод: Събери си акъла! Вразуми се!
„ Възбира ми съ душъсъ “ . Превод: Притеснявам се!
„ Сейни го, вейни го “ . Превод: Израз за заплеснат човек.
„ Ага тъ фатя, видиш ли? “ Превод: „ Само да те докопам!”.
„ Сейкъ съ въз пъть и низ пъть “. Превод: Мотае се по пътищата.
„ Тва са ветеруни “ . Превод: Това са празни работи, нелепости.
„ Ноги ми ни устанаха “ . Превод: Изморих се.
„ Ти си осте занапреж “ . Превод: Пред теб е животът
„ Ти катуга си в съне “ . Превод: Ти сякаш бълнуваш
„ Стигъ приткава “ . Превод: Не приказва ненужно!
„ Ъль ти толкоз ни утсицъ пъшкътъ? Превод: Толкова ли не можеш да проумееш?
„ Пълно е плитки и гагальки “ . Превод: Има доста пречки и формалности.
„ Нва е пишкач “. Превод: Човек, който подтиква за нещо, само че в своя изгода
„ Позадмери съ малку! “ Превод: Скрий се, отдалечи се!
„ От позор станъ засръмът! “ Превод: От доста свенливост се излагаш.
„ Просветили му съ ушине! “ Превод: Отслабнал е, отпаднал.
„ Опули съ, ниму съ уставя “ . Превод: Съвземи се, не оклюмвай! Насърчение, предоставяне на кураж.
„ Пак съ нагнезди! “ Превод: Пак се настани комфортно, намести се.
„ Ръзвевъш увес “. Превод: Много хойкаш!