”Паразити” на южнокорееца Бонг Жоон-хо взе ”Златната палма”
„ Златната палма “ на 72 фестивал в Кан отиде при „ Паразити “ на южнокорееца Бонг Жоон-хо.
Той я получи от ръцете на самата Катрин Деньов, един от безконечните знаци на френското кино. „ Паразити “ е занимателен като комедия, под напрежение като крими-трилър и разтърсващ като обществена метафора. Класовите несъгласия в актуалните общества са експонирани в съобразителен сюжет, сниман виртуозно, добавя Боряна Матеева за Офнюз.
С Голямата премия си потегли първата тъмнокожа жена-режисьор в надпреварата, френско-сенегалската режисьорка Мати Диоп. Тя получи оценката за своя филм „ Атлантик “ - нежна любовна история за момиче и млад служащ, умрял в океана в търсене на по-добър живот. В описа се преплитат грубата действителност на сегашен Дакар и мистични свръхестествени сили от антични вярвания. Океанът диша, сниман с изключителна сензитивност. Младата режисьорка (род. 1982) беше доста смутена при приемане на премията. Церемониалмайсторът Едуар Баер трябваше да я увери, че ставащото е истина. Тя не можеше да повярва, може би тъй като това е нейн първи филм.
С Наградата за постановка бяха отличени белгийските братя Жан-Пиер и Люк Дарден за „ Младият Ахмед “ – история за радикализацията на момче на прага на юношеството.
Наградата на журито бе поделена по равно сред два кино лентата: френския „ Клетниците “ на Ладж Ли (също първи филм) и бразилския „ Бакурау “ на Клебер Мендонса-Фильо и Жулиано Дорнелес.
Наградата за мъжка роля провокира бурни и спонтанни аплодисменти. Тя увенча едно нюансирано и надълбоко осъществяване - това на Антонио Бандерас в „ Слава и болежка “ на Педро Алмодовар. Бандерас приказва разгорещено за актьорската орис, за болката преди славата и посвети премията си на своя другар Алмодовар, чийто история и живот портретира.
Наградата за женска роля изненадващо получи английската актриса Емили Бийкам за ролята на майка-работохоличка и фитогенетик в научно-фантастичната ирония „ Малкият Джо “ на австрийската режисьорка Джесика Хауснер. Тя прави опити с цветя, чийто прашец те прави благополучен, само че изцяло лишен от емпатия.
Наградата за сюжет беше присъдена на французойката Селин Сиама за „ Портрет на госпожица в пламъци “ – история от 18-ти век за млада художничка и нейния модел-жена, които се влюбват, снимана с финес, мярка и тактичност. История за обич, за сложната равноправност на дамите, само че и за трансформиращата мощ на творчеството.
Специален диплом получи прелестният филм на палестинския режисьор Елиа Сулейман „ Това би трябвало да е небето “. Той бе отличен и с влиятелната премия на ФИПРЕССИ. Ето формулировката: „ филмът споделя история, отиваща оттатък политиката, религиите, управляващите и културните разлики по един тънък, стилистично изискан и комичен метод. “ Решен съвсем без думи, филмът на този палестински Бъстър Кийтън приказва за парадоксите в актуалния свят по неочакван и натурален метод.
Наградата от програмата „ Особен взор “ получи бразилския филм „ Невидимият живот на Еуридисе Гусмао “ на Карим Аиноуз. Режисьорът е прочут на българските киномани от „ Мадам Сатана “ (2002), показан в Седмица на бразилското кино във филмотечно кино „ Одеон “.
Българската диря на тазгодишния Кан беше дребна, само че почтена и с лице към бъдещето. След „ Посоки “ на Стефан Командарев през 2017, подбран в „ Особен взор “, нямаме за жалост друго присъединяване в Официалната селекция. Но ни има в разнообразни и значими паралелни начинания. Както беше писано, Мира Сталева, шеф на София Мийтингс, беше член на Международното жури на ръководещите арт-кина, което присъжда своя премия в Кан. То даде своето отличие на „ Паразити “.
Режисьорката Зорница София пък беше измежду 11-те финалистите на XIII състезанието на името на огромния полски режисьор Кшищоф Кешловски ScriptEast. Конкурсът се организира всяка година по време на фестивала и Зорница София е показала плана си „ Майка “, който е по същинска история.
Наградите в Кан занапред ще се разискват, оспорват, поясняват, осмислят... Ще се търсят трендовете, посоките. Засега може да кажем единствено, че Кан дава път на младите, държи на „ общественото осъзнаване “ посредством киното и гледа в бъдещето. Големите губещи са Тарантино, Терънс Малик, Кен Лоуч и Квасие Долан. Но, както сподели Президентът Иняриту, премиите в никакъв случай не стигат и положителните филми са повече от премиите. „ Световното кино е в отлична форма! “ – заключи Президентката на „ Особен взор “ Надин Лабаки.
Той я получи от ръцете на самата Катрин Деньов, един от безконечните знаци на френското кино. „ Паразити “ е занимателен като комедия, под напрежение като крими-трилър и разтърсващ като обществена метафора. Класовите несъгласия в актуалните общества са експонирани в съобразителен сюжет, сниман виртуозно, добавя Боряна Матеева за Офнюз.
С Голямата премия си потегли първата тъмнокожа жена-режисьор в надпреварата, френско-сенегалската режисьорка Мати Диоп. Тя получи оценката за своя филм „ Атлантик “ - нежна любовна история за момиче и млад служащ, умрял в океана в търсене на по-добър живот. В описа се преплитат грубата действителност на сегашен Дакар и мистични свръхестествени сили от антични вярвания. Океанът диша, сниман с изключителна сензитивност. Младата режисьорка (род. 1982) беше доста смутена при приемане на премията. Церемониалмайсторът Едуар Баер трябваше да я увери, че ставащото е истина. Тя не можеше да повярва, може би тъй като това е нейн първи филм.
С Наградата за постановка бяха отличени белгийските братя Жан-Пиер и Люк Дарден за „ Младият Ахмед “ – история за радикализацията на момче на прага на юношеството.
Наградата на журито бе поделена по равно сред два кино лентата: френския „ Клетниците “ на Ладж Ли (също първи филм) и бразилския „ Бакурау “ на Клебер Мендонса-Фильо и Жулиано Дорнелес.
Наградата за мъжка роля провокира бурни и спонтанни аплодисменти. Тя увенча едно нюансирано и надълбоко осъществяване - това на Антонио Бандерас в „ Слава и болежка “ на Педро Алмодовар. Бандерас приказва разгорещено за актьорската орис, за болката преди славата и посвети премията си на своя другар Алмодовар, чийто история и живот портретира.
Наградата за женска роля изненадващо получи английската актриса Емили Бийкам за ролята на майка-работохоличка и фитогенетик в научно-фантастичната ирония „ Малкият Джо “ на австрийската режисьорка Джесика Хауснер. Тя прави опити с цветя, чийто прашец те прави благополучен, само че изцяло лишен от емпатия.
Наградата за сюжет беше присъдена на французойката Селин Сиама за „ Портрет на госпожица в пламъци “ – история от 18-ти век за млада художничка и нейния модел-жена, които се влюбват, снимана с финес, мярка и тактичност. История за обич, за сложната равноправност на дамите, само че и за трансформиращата мощ на творчеството.
Специален диплом получи прелестният филм на палестинския режисьор Елиа Сулейман „ Това би трябвало да е небето “. Той бе отличен и с влиятелната премия на ФИПРЕССИ. Ето формулировката: „ филмът споделя история, отиваща оттатък политиката, религиите, управляващите и културните разлики по един тънък, стилистично изискан и комичен метод. “ Решен съвсем без думи, филмът на този палестински Бъстър Кийтън приказва за парадоксите в актуалния свят по неочакван и натурален метод.
Наградата от програмата „ Особен взор “ получи бразилския филм „ Невидимият живот на Еуридисе Гусмао “ на Карим Аиноуз. Режисьорът е прочут на българските киномани от „ Мадам Сатана “ (2002), показан в Седмица на бразилското кино във филмотечно кино „ Одеон “.
Българската диря на тазгодишния Кан беше дребна, само че почтена и с лице към бъдещето. След „ Посоки “ на Стефан Командарев през 2017, подбран в „ Особен взор “, нямаме за жалост друго присъединяване в Официалната селекция. Но ни има в разнообразни и значими паралелни начинания. Както беше писано, Мира Сталева, шеф на София Мийтингс, беше член на Международното жури на ръководещите арт-кина, което присъжда своя премия в Кан. То даде своето отличие на „ Паразити “.
Режисьорката Зорница София пък беше измежду 11-те финалистите на XIII състезанието на името на огромния полски режисьор Кшищоф Кешловски ScriptEast. Конкурсът се организира всяка година по време на фестивала и Зорница София е показала плана си „ Майка “, който е по същинска история.
Наградите в Кан занапред ще се разискват, оспорват, поясняват, осмислят... Ще се търсят трендовете, посоките. Засега може да кажем единствено, че Кан дава път на младите, държи на „ общественото осъзнаване “ посредством киното и гледа в бъдещето. Големите губещи са Тарантино, Терънс Малик, Кен Лоуч и Квасие Долан. Но, както сподели Президентът Иняриту, премиите в никакъв случай не стигат и положителните филми са повече от премиите. „ Световното кино е в отлична форма! “ – заключи Президентката на „ Особен взор “ Надин Лабаки.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ