Как се събарят градове без ракети? Примерът със Златен век на Артекс
“Златен Век, Артекс” - някаква постройка, която се строи в “Лозенец”, какви са спомените ви?
Какво е първото нещо, което изплува в съзнанието? Може би нещо, което е в съда, някакви митинги, може би корупция... Но дали всичко, което се отразява в медиите, и всичко, което се пробват да ни внушат политиците, не е игра в преследването на нечии ползи?
Защо истината в никакъв случай не носи плътния отпечатък в съзнанието ни? Защо множеството българи живеят на ръба на някакви тайни показа? Защо ни тровят с неистини, които обезсмислят мисълта за същинска смяна на нашето общество? Казусът за построяването на една постройка в София се трансформира в знак на политическата корист и институционална подигравка.
Какви са обстоятелствата след поредност от правосъдни каузи и институционални инспекции, служебното държавно управление на президента Румен Радев в лицето на Влади Калинов – шеф на ДНСК, откриха и обявиха пред обществеността следното: Сграда “Златен Век” е имала годно позволение за градеж от самото начало на всички политически митинги и масовки пред строящата се постройка.
През цялото време, когато медиите като облъчени разпространяваха изказванията на шепа озлобени протестъри, твърдящи, че единствено те са в положение да поясняват българското законодателство и да дефинират валидността на документи, се оказва, че “Златен век” е един изцяло легален градеж. Няма инстанция, която да е отрекла това, в това число и Върховният административен съд!
Но и до ден сегашен в съзнанието на множеството хора е останал отпечатък от това, че компанията “Артекс” е в нарушаване, даже освен това - че е част от някакво икономическо обграждане на Бойко Борисов, макар че не е взела участие в нито една социална поръчка. В реалност планът се докара съвсем до прага на своето заличаване, в резултат на това, че кметицата на ГЕРБ - Йорданка Фандъкова - беше един от най-големите съперници за построяването на тази сграда; че основният проектант на София – част от политическия екип на партията - разпространяваше спорни изказвания в медиите, даже даваше конференции против плана.
В последна сметка политическият кабинет на Борисов с целия му административен антураж се пробваха да надскочат мисълта на политическите си съперници и изпратиха плана “Златен век” в съда.
Всъщност това, че някой си е купил апартамент от някоя компания, не трансформира автоматизирано компанията в част от политическата партия. Това партии като “Демократична България” по този начин и не схванаха, макар че техни членове са си закупили жилища от същата компания, което не е закононарушение.
И не на последно място - може ли да се допусне, че една частна компания може да е обект на голяма по мощ политическа принуда, че може да е притисната да продава на избрана цена на избрани хора? Защо в устрема си да унищожат политическия си съперник не откриха моралните сили да позволен, че компанията може и да е жертва. Но даже и тогава да не е била, то сега е - след десетки каузи, в които трябваше да потвърждава съществуване на документи с безспорна годност и периоди.
Тези дни, на 18.07.2022 година се организира конференция в Българска телеграфна агенция с взор към идните избори. Бе използвана допустимо най-репресивната мисъл още веднъж в посока на разиграване на карти върху една към този момент приключена постройка, с вярата, че ще оправдаят своите дейности преди и че ще оправдават всички противозаконни и незаконни дейности против този план и българския бизнес.
“Психопатията” стигна до такава степен - политик, участник в основаването на една дузина партии и инициативни комитети, да твърди, че единствено той знае какво желаят жителите и какво е в техен интерес от името на фантомен предприемчив комитет, чиито членове от дълго време са се разпилели в гонене на разнообразни политически щения.
Очевидно предприемчив комитет “ Лозенец” не е Никола Вапцаров, нито пък Никола Вапцаров е въплъщение на гражданското общество, нито на квартал “Лозенец”. Той може да отразява единствено мислите на тясното си обграждане от съпартийци.
Борис Милчев е както считан за “корифей” в региона на Закон за устройство на територията, по този начин и декларативно прочут лобист за прокарването на какви ли не частни ползи.
Неслучайна фигура, безконечна, неизменима част от софийската администрация още от далечната 1993 година, който, в случай че през днешния ден приемем, че е откровен, би трябвало да е направил най-малко нещо с прекратяването на корупцията в софийска община през тези години. Софийските митове обаче описват нещо друго...
Арх. Борислав Игнатов и кметът на “Лозенец” Константин Павлов са предстоящо дейни съставни елементи в идната предизборна война. Единствената цел на конференцията бе да се съобщи какъв брой е било незаконно държанието на компания “Артекс” в желанието да отбрани личния си план и личната си инвестиция и по какъв начин те, всички, без значение от решенията на съда, без значение от това, че постройката към този момент е приключена, ще създадат всичко допустимо да разрушат “Златен век”.
Само че не те, а както постоянно - изискват някой различен да поеме тази отговорност.
Пресконференцията в действителност е опасност, отправена преди всичко към българска институция, която явно би трябвало да измисли нещо ново в поддръжка на техните стремежи. Както Борисов споделяше на тогавашния началник на ДНСК: „ Измислете нещо там – това да се спре.” Само че то се стопира с подписа на притискания админ, който по-късно носи отговорност за своите незаконосъобразни дейности. Защото очевидно политическият хайлайф в тази страна е постоянно над закона. Защото, каквито и вреди да нанася върху частен индивид, то нашият политик е предпазен.
Предходният началник на ДНСК – Влади Калинов, неколкократно заявяваше обществено своите опасения, че страната ни е изправена пред заплахата да загуби вероятно дело от страна на Артекс в Страсбург. И в случай че създадем въображаема отпратка към един от несъмнено хубавите фрагменти от съдружното съглашение на последните ръководещи - да се носи лична отговорност от всеки в държавната администрация, който посредством свое деяние или безучастие нанася вреди върху частен или държавен интерес - точно персоналната отговорност е нещото, което би възпряло административния произвол в тази страна и това всички го осъзнаваме.
Неслучайно електронното ръководство в административните услуги е основна част от концепцията за унищожаване на корупцията в България. Това брилянтно желание на “Продължаваме промяната” слага пред нас въпроса в съответния проблем кой от четиримата, застанали в конференцията от тази дата, е кадърен да понесе отговорността от загубите при дело в Страсбург? Защото на нас, жителите, ни омръзна от някаква имагинерна политическа отговорност, която никой в никакъв случай не поема.
Ако тази конференция беше приключила с думите, че ние - Никола Вапцаров, Борис Милчев, Борислав Игнатов, Константин Павлов, заставаме с имената си и носим цялостната политическа и икономическа отговорност, то наличието на всяко едно изречение, на всяка една дума щеше да има легитимност и смисъл.
И задачата на тази конференция нямаше да бъде натискът върху институция, а изразяването на позиция от страна на борещи се и вярващи в идеята си хора. Защото въпросът “Златен Век” може сега да се дефинира единствено и само като политическа и институционална подигравка с българския бизнес.
Днес, в някои среди към този момент се носи лафчето: “Плащай си, на който би трябвало, с цел да не те “сготвят” като “Артекс”, тъй като тези четиримата на тази конференция можем да назовем единствено и само “готвачи”, само че не и политици, които с достолепие могат да застанат зад думите си.
Никой няма право да унищожава непозната благосъстоятелност, да унищожава и присвоява непознат бизнес, да декларира, че е десен, само че с фантазии за национализация. Днес съветски ракети в необявена война унищожават европейски градове, а в България политици и служители са с жаждата да разрушават още до момента в който някой строи и да ни внушават, че би трябвало да поносим това в името на тяхната правдивост.
Никой няма право да насъсква едни жители против други и да ги заблуждава с фантомни юридически проблеми, които към този момент са в Страсбург и ще висят на тяхната сметка.
Автор: Кирил Апостолов
Какво е първото нещо, което изплува в съзнанието? Може би нещо, което е в съда, някакви митинги, може би корупция... Но дали всичко, което се отразява в медиите, и всичко, което се пробват да ни внушат политиците, не е игра в преследването на нечии ползи?
Защо истината в никакъв случай не носи плътния отпечатък в съзнанието ни? Защо множеството българи живеят на ръба на някакви тайни показа? Защо ни тровят с неистини, които обезсмислят мисълта за същинска смяна на нашето общество? Казусът за построяването на една постройка в София се трансформира в знак на политическата корист и институционална подигравка.
Какви са обстоятелствата след поредност от правосъдни каузи и институционални инспекции, служебното държавно управление на президента Румен Радев в лицето на Влади Калинов – шеф на ДНСК, откриха и обявиха пред обществеността следното: Сграда “Златен Век” е имала годно позволение за градеж от самото начало на всички политически митинги и масовки пред строящата се постройка.
През цялото време, когато медиите като облъчени разпространяваха изказванията на шепа озлобени протестъри, твърдящи, че единствено те са в положение да поясняват българското законодателство и да дефинират валидността на документи, се оказва, че “Златен век” е един изцяло легален градеж. Няма инстанция, която да е отрекла това, в това число и Върховният административен съд!
Но и до ден сегашен в съзнанието на множеството хора е останал отпечатък от това, че компанията “Артекс” е в нарушаване, даже освен това - че е част от някакво икономическо обграждане на Бойко Борисов, макар че не е взела участие в нито една социална поръчка. В реалност планът се докара съвсем до прага на своето заличаване, в резултат на това, че кметицата на ГЕРБ - Йорданка Фандъкова - беше един от най-големите съперници за построяването на тази сграда; че основният проектант на София – част от политическия екип на партията - разпространяваше спорни изказвания в медиите, даже даваше конференции против плана.
В последна сметка политическият кабинет на Борисов с целия му административен антураж се пробваха да надскочат мисълта на политическите си съперници и изпратиха плана “Златен век” в съда.
Всъщност това, че някой си е купил апартамент от някоя компания, не трансформира автоматизирано компанията в част от политическата партия. Това партии като “Демократична България” по този начин и не схванаха, макар че техни членове са си закупили жилища от същата компания, което не е закононарушение.
И не на последно място - може ли да се допусне, че една частна компания може да е обект на голяма по мощ политическа принуда, че може да е притисната да продава на избрана цена на избрани хора? Защо в устрема си да унищожат политическия си съперник не откриха моралните сили да позволен, че компанията може и да е жертва. Но даже и тогава да не е била, то сега е - след десетки каузи, в които трябваше да потвърждава съществуване на документи с безспорна годност и периоди.
Тези дни, на 18.07.2022 година се организира конференция в Българска телеграфна агенция с взор към идните избори. Бе използвана допустимо най-репресивната мисъл още веднъж в посока на разиграване на карти върху една към този момент приключена постройка, с вярата, че ще оправдаят своите дейности преди и че ще оправдават всички противозаконни и незаконни дейности против този план и българския бизнес.
“Психопатията” стигна до такава степен - политик, участник в основаването на една дузина партии и инициативни комитети, да твърди, че единствено той знае какво желаят жителите и какво е в техен интерес от името на фантомен предприемчив комитет, чиито членове от дълго време са се разпилели в гонене на разнообразни политически щения.
Очевидно предприемчив комитет “ Лозенец” не е Никола Вапцаров, нито пък Никола Вапцаров е въплъщение на гражданското общество, нито на квартал “Лозенец”. Той може да отразява единствено мислите на тясното си обграждане от съпартийци.
Борис Милчев е както считан за “корифей” в региона на Закон за устройство на територията, по този начин и декларативно прочут лобист за прокарването на какви ли не частни ползи.
Неслучайна фигура, безконечна, неизменима част от софийската администрация още от далечната 1993 година, който, в случай че през днешния ден приемем, че е откровен, би трябвало да е направил най-малко нещо с прекратяването на корупцията в софийска община през тези години. Софийските митове обаче описват нещо друго...
Арх. Борислав Игнатов и кметът на “Лозенец” Константин Павлов са предстоящо дейни съставни елементи в идната предизборна война. Единствената цел на конференцията бе да се съобщи какъв брой е било незаконно държанието на компания “Артекс” в желанието да отбрани личния си план и личната си инвестиция и по какъв начин те, всички, без значение от решенията на съда, без значение от това, че постройката към този момент е приключена, ще създадат всичко допустимо да разрушат “Златен век”.
Само че не те, а както постоянно - изискват някой различен да поеме тази отговорност.
Пресконференцията в действителност е опасност, отправена преди всичко към българска институция, която явно би трябвало да измисли нещо ново в поддръжка на техните стремежи. Както Борисов споделяше на тогавашния началник на ДНСК: „ Измислете нещо там – това да се спре.” Само че то се стопира с подписа на притискания админ, който по-късно носи отговорност за своите незаконосъобразни дейности. Защото очевидно политическият хайлайф в тази страна е постоянно над закона. Защото, каквито и вреди да нанася върху частен индивид, то нашият политик е предпазен.
Предходният началник на ДНСК – Влади Калинов, неколкократно заявяваше обществено своите опасения, че страната ни е изправена пред заплахата да загуби вероятно дело от страна на Артекс в Страсбург. И в случай че създадем въображаема отпратка към един от несъмнено хубавите фрагменти от съдружното съглашение на последните ръководещи - да се носи лична отговорност от всеки в държавната администрация, който посредством свое деяние или безучастие нанася вреди върху частен или държавен интерес - точно персоналната отговорност е нещото, което би възпряло административния произвол в тази страна и това всички го осъзнаваме.
Неслучайно електронното ръководство в административните услуги е основна част от концепцията за унищожаване на корупцията в България. Това брилянтно желание на “Продължаваме промяната” слага пред нас въпроса в съответния проблем кой от четиримата, застанали в конференцията от тази дата, е кадърен да понесе отговорността от загубите при дело в Страсбург? Защото на нас, жителите, ни омръзна от някаква имагинерна политическа отговорност, която никой в никакъв случай не поема.
Ако тази конференция беше приключила с думите, че ние - Никола Вапцаров, Борис Милчев, Борислав Игнатов, Константин Павлов, заставаме с имената си и носим цялостната политическа и икономическа отговорност, то наличието на всяко едно изречение, на всяка една дума щеше да има легитимност и смисъл.
И задачата на тази конференция нямаше да бъде натискът върху институция, а изразяването на позиция от страна на борещи се и вярващи в идеята си хора. Защото въпросът “Златен Век” може сега да се дефинира единствено и само като политическа и институционална подигравка с българския бизнес.
Днес, в някои среди към този момент се носи лафчето: “Плащай си, на който би трябвало, с цел да не те “сготвят” като “Артекс”, тъй като тези четиримата на тази конференция можем да назовем единствено и само “готвачи”, само че не и политици, които с достолепие могат да застанат зад думите си.
Никой няма право да унищожава непозната благосъстоятелност, да унищожава и присвоява непознат бизнес, да декларира, че е десен, само че с фантазии за национализация. Днес съветски ракети в необявена война унищожават европейски градове, а в България политици и служители са с жаждата да разрушават още до момента в който някой строи и да ни внушават, че би трябвало да поносим това в името на тяхната правдивост.
Никой няма право да насъсква едни жители против други и да ги заблуждава с фантомни юридически проблеми, които към този момент са в Страсбург и ще висят на тяхната сметка.
Автор: Кирил Апостолов
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ