Бенвенуто Челини – лошото момче на скулптурата
Златар, ваятел, стихотворец, боец, музикант, палач, некромант, духовник и ухажор – на мъже и дами. Невероятният живот на Бенвенуто Челини – една от най-необикновените, само че подценявани фигури на италианския Ренесанс – дава неповторима вероятност за този интервала.
И въпреки всичко това, което оживялото му до през днешния ден изкуство и съчинения разкриват, е по-малко идиличен „ златен век “ на хармонията и хубостта и повече интервал на политически турбуленции, религиозни спорове и порочни артистични съперничества.
Въпреки че Челини днес е подценяван като художник в интерес на своите непосредствени прародители Леонардо да Винчи (чиято позиция е наследил във Франция) и Микеланджело (когото той почита), той оставя след себе си една от първите – и сигурно най-драматичните и интимни – автобиографии писани в миналото от художник. „ Моят живот “ (просто озаглавен „ Vita “ на истинския италиански) е величествен, абсурден и ласкателен роман за изкуството и обществото от 16 век. Той значително се основава на живота в родната на Челини Флоренция, само че също по този начин обгръща и кариерата му в италианските градове Рим, Венеция, Мантуа, Ферара и Сиена, както и Париж и Фонтенбло във Франция.
Автобиографията на Челини разказва борбите му с неговите противници – той убива минимум трима – до момента в който основава и едни от най-великите статуи в злато и сребро на своето време. Той претърпява войни, затвор, отравяния, сифилис и загубата на доста членове на фамилията си от чумата, която тогава е ежедневна опасност. Сприятелява с крале, папи и владетелите от династията Медичи във Флоренция, като всички му простят греховете, тъй като желаят да прави изкуство за тях. „ Трябва да знаете – сподели папа Павел III – че хора като Бенвенуто, неповторими в своята специалност, не би трябвало да бъдат подчинени на закона “. Челини взе участие в някои от най-значимите повратни моменти през Възраждането в най-големите му градове; неговият принудителен и буен живот прави избухливия художник Караваджо да наподобява като малко момченце.
За Челини фантазията и действителността се размиват през цялото време. Неговата автобиография твърди, че той е роден във Флоренция „ в нощта на Вси светии тъкмо половин час след четири през 1500 година “ Той в действителност е роден на 3 ноември, само че в опит да си сътвори мистична аура като на популярен художник, желае да показа раждането си с удобния набожен празник.
Челини бяга в Рим и там основава собствен личен златарски бизнес. Използва своите връзките си с Медичи, с цел да получи покровителството на Джулио Медичи, който е назначен за папа Климент VII през 1523 година Но по-широката геополитика към италианския полуостров бързо го гълтам. През 1527 година бунтовни войски от императорската войска на Свещения римски император Карл V нахлуват в Рим и последвалото плячкосване на града е оргия от грабежи и принуждение, при които умират към 25 000 цивилни. Челини провежда защитата на папата в замъка Сант’Анджело, като по негови думи „ е по-добър в това да стреля с артилерия, в сравнение с да бъде златар “ и даже твърди, че е прострелял командира на императорските сили, Чарлз III, херцог на Бурбон. Но даже в разгара на войната Челини съумява да естетизира своя опит и да завоюва от него.
Докато „ размишлява върху това необикновено представление и пожар “, папата му дава заповед да скрие бижутата му като „ извади всички скъпоценни камъни от златото, в което са обковани “. Той също по този начин е инструктиран да вземе по-късно златото и да го „ стопи с допустимо най-голяма загадка “, преди той и папата да избягат от града.
Когато се връща във Флоренция обаче, среща политически безредици и чума – фактори, които го карат да смени мястото няколко пъти: Мантуа, Венеция, Неапол и даже Париж, като към момента работи най-вече като златар. Но нравът на художника скоро още веднъж подвигна глава. Брат му е погубен, което го кара да се изправи против килъра и да се опита „ да му отреже главата “, преди да го намушка толкоз надълбоко, че да не може да извади острието. Въпреки последвалия арест, той за следващ път прескача от правораздаването за закононарушенията си, а папата му споделя да се придържа към работата си и да мълчи.
Обаче това се оказа съвсем невероятно. Както споделя в „ Моят живот “, той си пада по жена служителка и, пробвайки се да я омагьоса, прибягва до помощта на духовник и некромант, който да призове дяволите в римския Колизеум… В церемонията взе участие 12-годишна девственица и прислужница на Челини, която наблюдаваше по какъв начин „ се появяват няколко легиона дяволи, до момента в който Колизеумът не се запълни напълно “. Този случай е един от многото моменти в „ Моят живот “, когато артистичният прийом на Челини надвива над достоверността му.
Това, което сигурно не е нереалност, е потребността на Челини от ново застъпничество. След смъртта на папа Климент VII през септември 1534 година той наподобява осъзнава, че дните му на папска поддръжка са преброени. Папа Павел III няма необикновен интерес да поддържа последователите на Медичи в Рим.
Челини намушква и умъртви различен противник златар Помпео де Капитаней – този път събитие, записано в публични документи – и е заточен за следващ път. В последна сметка папата го освобождава, само че антифлорентинските фракции в папството се опълчват на своенравния златар. Чувайки, че френският крал Франциск I търси художници, които да оказват помощ за преобразяването на неговия кралски замък Фонтенбло, Челини се насочва към Париж. Недоволен от безразличния банкет, който получава там обаче, той взима съдбоносното решение да се върне в Рим през 1537 година.
Врагът на Челини, синът на папата Пиер Луиджи Фарнезе, незабавно го затваря и го упреква в кражба на папските бижута. В един от най-нагледните и мъчителни разкази за отнемане от независимост, написани през този интервал, Челини разказва опитите да го токсини със смлени диаманти и вярвайки, че ще „ постави завършек на нещастния ми живот “, като откри „ да се самоубия “. Вместо това обаче той чете Библията и видимо претърпява знамение, в това число халюцинаторни видения на Христос, в които е „ заловен от това невидимо Същество и отвеян като от вятър “. Докато папските измами се вихрят към него, мощни настойници като кардинал Иполито д’Есте Челини, свещеник от Ферара, най-сетне обезпечават освобождението му.
