Защо вещиците си яхват метлите? Историята зад легендата
Злата магьосница със зелена кожа, летяща на вълшебната си метла, може да е икона на Хелоуин и изхабен стандарт. Но действителната история зад асоциацията на вещиците с този всекидневен домашен предмет, е всичко друго, само че не и скучна.
Не е ясно тъкмо по кое време метлите са били изобретени за първи път, само че актът на метене датира от антични времена, когато хората евентуално са употребявали снопове тънки пръчки, тръстика и други естествени нишки, с цел да изметат праха или пепелта от огнището си. Както пише Дж. Брайън Лоудър, тази домакинска задача се появява в Новия завет, който датира от I-ви и II-ри век след Христа.
Първата магьосница яхнала метлата
Why do witches ride brooms? Buckle up.
— Atlas Obscura (@atlasobscura)
Думата broom (от англ. метла) идва от същинското растение, което е било употребявано за изработката на доста ранните метли. Думата заменя староанглийското название besom, макар че и двата термина наподобява са били употребявани най-малко до XVIII-ти век. От самото начало метлите са били свързвани най-вече с дамите и този всемогъщ домакински предмет се е трансформирал в знак на женското домакинство.
Въпреки това, първата магьосница, която признала, че е яхнала метлата, в действителност бил мъж - Гийом Еделин. Еделин бил духовник от Сен Жермен ан Ле, покрай Париж. Той бил задържан през 1453 година и съден за магьосничество, откакто обществено подлагал на критика предизвестията на църквата за вещици. Признанието му било разследване на изтезания и той в последна сметка се разкаял, само че въпреки всичко бил затворен до живот.
По времето на „ изповедта “ на Еделин концепцията за вещици, които летят на метли, към този момент била добре открита. Най-ранното известно изображение на вещици на метли датира от 1451 година, когато се появили две илюстрации в ръкописа Le Champion des Dames („ Защитникът на дамите “) на френския стихотворец Мартин Льо Франс. На едната рисунка се вижда по какъв начин жена се рее във въздуха на метла, а на другата по какъв начин лети на елементарна бяла пръчка. И двете носят забрадки, които ги разпознават като валденсианци - членове на християнска фракция, учредена през XII-ти век, които били жигосани като еретици от Католическата черква, частично тъй като разрешили на дамите да стават свещеници.
Антологът Робин Скелтън допуска, че връзката сред вещици и метли може да се корени в езически обред за изобилие, при който фермерите скачали и танцували, възседнали пръти, вили или метли на светлината на цялостна луна, с цел да насърчат растежа на своите култури. Този „ танц с метла “, написа тя, „ е бил комплициран с разказите за вещици, летящи през нощта на път за оргии и други противозаконни действия “.
Летящите вещици са свързани с езически обред?
Why Do Witches Ride Brooms? The History Behind the Legend
— The History Press (@TheHistoryPress)
Смятало се също, че метлите са съвършените транспортни средства за специфичните мехлеми и отвари, които вещиците приготвяли, с цел да могат да летят, наред с други качества. През 1324 година, когато богатата ирландска вдовица лейди Алис Кителър била съдена за магьосничество и разкол, следователите съобщили, че при претърсването на къщата й намерили „ лула с мас, с която тя намазвала тоягата, с която летяла през всевъзможни места. "
Фармакологът Дейвид Крол написа във Forbes, че през Средновековието се е считало, че хипотетичните вещици приготвяли своите отвари от растения като беладона (Atropa belladonna), черна попадийка (Hyoscyamus niger), мандрагора (Mandragora officinarum) и елементарен татул (Datura stramonium), всички от които биха могли да създават халюциногенни химикали, известни като тропанови алкалоиди.
Според някои исторически разкази, вместо да гълтам тези изменящи съзнанието субстанции посредством ястие или пиянство, което би предизвикало чревен дистрес, вещиците избирали да ги всмукват през кожата, като постоянно ги втривали в най-интимните елементи на тялото си. В книгата си „ Убийство, магия и медицина “ Джон Ман цитира текст от XV-ти век на теолога Йорданес де Бергамо, който написа, че „ вулгарните имат вяра, а вещиците признават, че в избрани дни или нощи те намазват сопа и се возят на нея до избраното място. Мажат се под мишниците и на други окосмени места. “
Страхът от магьосничеството води до митове
Why do witches ride brooms? From Megan Garber:
— The Atlantic (@TheAtlantic)
Невъзможно е да се знае дали сходни истории, докладвани по време на пика на безпокойството и страха по отношение на магьосничеството в Европа през Средновековието, са отразявали действителността или не. Много от това, което знаем за средновековното магьосничество през днешния ден, идва от записите на инквизитори, правосъдни чиновници и свидетелства на самите упрекнати вещици (често до момента в който били изтезавани).
В началото на XVII-ти век разказите за вещици, употребяващи пръчки или метли, с цел да летят и да излизат през комините, станали все по-често срещани, даже когато дамите били по-тясно свързвани с семейството и домашната сфера от всеки път.
Според един бит дамите подпирали метлата си пред вратата или я поставяли на комина, с цел да уведомят другите, че са надалеч от вкъщи. Може би заради това се появила известната легенда, че вещиците напускали къщите си през комините, макар че доста малко упрекнати във вещерство дами са признавали, че са го създали.
Широко публикуваният боязън по отношение на магьосничеството намаляло през XVIII-ти век. Въпреки че през днешния ден в Съединените щати към момента има доста самоопределящи се като вещици и вещери хора, с помощта на разрастването на неоезическите религиозни обичаи като Wicca, малко от тях настояват, че могат да се издигат в небето яхнали правилните си метли. Така обликът на вещици, летящи на метли, си остава жив - изключително на Хелоуин.
По темата
Не е ясно тъкмо по кое време метлите са били изобретени за първи път, само че актът на метене датира от антични времена, когато хората евентуално са употребявали снопове тънки пръчки, тръстика и други естествени нишки, с цел да изметат праха или пепелта от огнището си. Както пише Дж. Брайън Лоудър, тази домакинска задача се появява в Новия завет, който датира от I-ви и II-ри век след Христа.
Първата магьосница яхнала метлата
Why do witches ride brooms? Buckle up.
— Atlas Obscura (@atlasobscura)
Думата broom (от англ. метла) идва от същинското растение, което е било употребявано за изработката на доста ранните метли. Думата заменя староанглийското название besom, макар че и двата термина наподобява са били употребявани най-малко до XVIII-ти век. От самото начало метлите са били свързвани най-вече с дамите и този всемогъщ домакински предмет се е трансформирал в знак на женското домакинство.
Въпреки това, първата магьосница, която признала, че е яхнала метлата, в действителност бил мъж - Гийом Еделин. Еделин бил духовник от Сен Жермен ан Ле, покрай Париж. Той бил задържан през 1453 година и съден за магьосничество, откакто обществено подлагал на критика предизвестията на църквата за вещици. Признанието му било разследване на изтезания и той в последна сметка се разкаял, само че въпреки всичко бил затворен до живот.
По времето на „ изповедта “ на Еделин концепцията за вещици, които летят на метли, към този момент била добре открита. Най-ранното известно изображение на вещици на метли датира от 1451 година, когато се появили две илюстрации в ръкописа Le Champion des Dames („ Защитникът на дамите “) на френския стихотворец Мартин Льо Франс. На едната рисунка се вижда по какъв начин жена се рее във въздуха на метла, а на другата по какъв начин лети на елементарна бяла пръчка. И двете носят забрадки, които ги разпознават като валденсианци - членове на християнска фракция, учредена през XII-ти век, които били жигосани като еретици от Католическата черква, частично тъй като разрешили на дамите да стават свещеници.
Антологът Робин Скелтън допуска, че връзката сред вещици и метли може да се корени в езически обред за изобилие, при който фермерите скачали и танцували, възседнали пръти, вили или метли на светлината на цялостна луна, с цел да насърчат растежа на своите култури. Този „ танц с метла “, написа тя, „ е бил комплициран с разказите за вещици, летящи през нощта на път за оргии и други противозаконни действия “.
Летящите вещици са свързани с езически обред?
Why Do Witches Ride Brooms? The History Behind the Legend
— The History Press (@TheHistoryPress)
Смятало се също, че метлите са съвършените транспортни средства за специфичните мехлеми и отвари, които вещиците приготвяли, с цел да могат да летят, наред с други качества. През 1324 година, когато богатата ирландска вдовица лейди Алис Кителър била съдена за магьосничество и разкол, следователите съобщили, че при претърсването на къщата й намерили „ лула с мас, с която тя намазвала тоягата, с която летяла през всевъзможни места. "
Фармакологът Дейвид Крол написа във Forbes, че през Средновековието се е считало, че хипотетичните вещици приготвяли своите отвари от растения като беладона (Atropa belladonna), черна попадийка (Hyoscyamus niger), мандрагора (Mandragora officinarum) и елементарен татул (Datura stramonium), всички от които биха могли да създават халюциногенни химикали, известни като тропанови алкалоиди.
Според някои исторически разкази, вместо да гълтам тези изменящи съзнанието субстанции посредством ястие или пиянство, което би предизвикало чревен дистрес, вещиците избирали да ги всмукват през кожата, като постоянно ги втривали в най-интимните елементи на тялото си. В книгата си „ Убийство, магия и медицина “ Джон Ман цитира текст от XV-ти век на теолога Йорданес де Бергамо, който написа, че „ вулгарните имат вяра, а вещиците признават, че в избрани дни или нощи те намазват сопа и се возят на нея до избраното място. Мажат се под мишниците и на други окосмени места. “
Страхът от магьосничеството води до митове
Why do witches ride brooms? From Megan Garber:
— The Atlantic (@TheAtlantic)
Невъзможно е да се знае дали сходни истории, докладвани по време на пика на безпокойството и страха по отношение на магьосничеството в Европа през Средновековието, са отразявали действителността или не. Много от това, което знаем за средновековното магьосничество през днешния ден, идва от записите на инквизитори, правосъдни чиновници и свидетелства на самите упрекнати вещици (често до момента в който били изтезавани).
В началото на XVII-ти век разказите за вещици, употребяващи пръчки или метли, с цел да летят и да излизат през комините, станали все по-често срещани, даже когато дамите били по-тясно свързвани с семейството и домашната сфера от всеки път.
Според един бит дамите подпирали метлата си пред вратата или я поставяли на комина, с цел да уведомят другите, че са надалеч от вкъщи. Може би заради това се появила известната легенда, че вещиците напускали къщите си през комините, макар че доста малко упрекнати във вещерство дами са признавали, че са го създали.
Широко публикуваният боязън по отношение на магьосничеството намаляло през XVIII-ти век. Въпреки че през днешния ден в Съединените щати към момента има доста самоопределящи се като вещици и вещери хора, с помощта на разрастването на неоезическите религиозни обичаи като Wicca, малко от тях настояват, че могат да се издигат в небето яхнали правилните си метли. Така обликът на вещици, летящи на метли, си остава жив - изключително на Хелоуин.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ