Тъжната история за големите несподелени любови на великия Димчо Дебелянов
Зла орис погубва на младини в разцвета на креативната им интензивност плеяда български поети, измежду които и най-нежният лирик в нашата литература - Димчо Дебелянов.
В късия си житейски път Дебелянов е жертван на мъчно битие и на несподелена и нещастна обич с дамите, които въодушевяват прелестната му интимна поезия.
Най-прекрасните и мощни цитати на поета, можете да откриете ТУК!
На 27 години той се влюбва в 21-годишната чаровна и надарена актриса Маня Цачева. Той към този момент е изявен и прочут създател, по чиито стихове се захласват доста девойки . Поезията му докоснала и сърцето на Маня, с която той се среща посредством брат й, известния оперен артист Иван Цачев. Двамата влюбени постоянно правели дълги разходки и водели интелектуални диалози тук-там, надалеч от погледите на софийските клюкари, с цел да не се навреди на положителното име на начинаещата актриса.
Те трябвало да се крият и от родителите на Маня, които считали надарения стихотворец за хаймана. Отношенията сред поета и актрисата стигнали до провал, когато Маня споделила пред сестрата на Дебелянов, че желае да се венчае за него. „ Не е тая работа за мене… “, споделил поетът. Когато двама души се обичат, не би трябвало да се оковават във веригите на брака, плътта и раждането на деца ", отсякъл той. А родителите на Маня побързали да сложат завършек на увлечението й, като я изпратили да учи театрално изкуство в Германия.
След краха на тази връзка Димчо дави тъгата си в алкохол и разсъждения, в които стига до извода, че природата му го тласка на първо място към сантиментални увлечения и „ обич на духа “. Затова и не търси естествените плътските наслаждения от обичаните си дами, които са ентусиазъм за творчеството му, а половия си нагон задоволява с платената обич на жриците на най-старата специалност.
Най-продължителната сантиментална връзка на поета, която съпътства някои от другите му по-кратки увлечения, траяла 13 години. Обект на възприятията му била девойката с „ гълъбовите очи “ от Ихтиман Иванка Дерменджиева. Тази обич може да се назова епистоларна, тъй като се поддържа основно с писма и през всичките тези години двамата се срещат по-малко от 13 пъти.
Иванка притегля поета със стройната си моминска фигура, любовта си към литературата и разбирането на неговата лирика. Тя е още ученичка, който той й се врича в обич. Разбрали за общуването на щерка им с стихотворец безгрижник, родителите й я изпращат да учи в Швейцария, само че отново не могли да я откъснат от него.
След завръщането си в България Иванка става учителка. С Димчо не престават да поддържат връзки от разстояние, тъй като „ моралистите “ в Ихтиман и София считали за аморални срещите на младата даскалица с мъж, който не е неин формален избраник. Тази странна любовна връзка подхранва Дебелянов с ентусиазъм за стихове и писма с атмосфера на наслада, любовен екстаз към Иванка и тъга от неразрешената от родители и общество обич. Поетът написа на лиричната си героиня до последните си дни на фронта, като я назовава „ слънце на моята пролет “ и възпява нейните духовни и физически прелести.
Следващите две любови на поета също приключват трагично. От сантименталната му тригодишна връзка с хубавицата Мара Василева, в българската литература остава прелестната любовна елегия „ Аз желая да те помня все по този начин “. Приятели на поета считат, че Мара, в която той се влюбил от пръв взор, е най-силната му обич. Още на първата среща Мара взривява от страсти сензитивното сърце на създателя. Това в действителност било обич от пръв взор, само че писма сред двамата за жалост не са непокътнати.
БГНЕС
Вероятно Дебелянов е унищожил тази преписка, откакто ухажваната от доста кавалери флиртаджийка по простъпка му изпратила писмо и своя фотография, предопределени за различен обожател. Внезапно Мара се разболява от неизлечима скоротечна туберкулоза. Димчо не помни обидата и се озова до смъртния й одър, прегръща я и тежко ридае. Тогава написва шедьовъра “Аз желая да те помня все така”, който е водеща творба в цикъла “Елегии”.
Припомнете си ТУК това постоянно стихотворение >>>
Трагична е любовта на Димчо и към дъщерята на полковник Елена Петрунова, преводачка от френски език. В тази черноока къдрокоска поетът безпаметно се влюбва още при първата им среща в центъра на София. Чувствата му се разгарят, когато той става квартирант в къщата на татко й.
Но в една лятна вечер през 1911 година полковникът прострелва обичаната си щерка, а по-късно и себе си. Злите езици приказват, че драмата е провокирана от непозволената пристрастеност, която родителят изпитвал към щерка си. На тази Димчова обичана е отдаден сонетът “Ела и дай ми свойта наслада ясна”, в който началните букви на всеки стих образуват акростих “Елена Петрунова”. На нея той посвещава и превода си на еротичния френски разказ “Афродита” от Пиер Луис. Дебелянов знаел съветски, френски и британски и е запомнен освен с поезията си, а и с брилянтните си преводи на Бодлер, Шекспир и други световноизвестни създатели.
През целия си живот нежният лирик е жертван да обича безнадеждно, да страда от обич и за обич, да претърпява бохемски с нищожни средства в компанията на изкушени от алкохола писатели и художници. Но житейските си компликации, душевните си рани и разочарования той гениално трансформира в шедьоври, пред които времето е безсилно.
Най-прекрасните и мощни цитати на поета, можете да откриете ТУК!
В късия си житейски път Дебелянов е жертван на мъчно битие и на несподелена и нещастна обич с дамите, които въодушевяват прелестната му интимна поезия.
Най-прекрасните и мощни цитати на поета, можете да откриете ТУК!
На 27 години той се влюбва в 21-годишната чаровна и надарена актриса Маня Цачева. Той към този момент е изявен и прочут създател, по чиито стихове се захласват доста девойки . Поезията му докоснала и сърцето на Маня, с която той се среща посредством брат й, известния оперен артист Иван Цачев. Двамата влюбени постоянно правели дълги разходки и водели интелектуални диалози тук-там, надалеч от погледите на софийските клюкари, с цел да не се навреди на положителното име на начинаещата актриса.
Те трябвало да се крият и от родителите на Маня, които считали надарения стихотворец за хаймана. Отношенията сред поета и актрисата стигнали до провал, когато Маня споделила пред сестрата на Дебелянов, че желае да се венчае за него. „ Не е тая работа за мене… “, споделил поетът. Когато двама души се обичат, не би трябвало да се оковават във веригите на брака, плътта и раждането на деца ", отсякъл той. А родителите на Маня побързали да сложат завършек на увлечението й, като я изпратили да учи театрално изкуство в Германия.
След краха на тази връзка Димчо дави тъгата си в алкохол и разсъждения, в които стига до извода, че природата му го тласка на първо място към сантиментални увлечения и „ обич на духа “. Затова и не търси естествените плътските наслаждения от обичаните си дами, които са ентусиазъм за творчеството му, а половия си нагон задоволява с платената обич на жриците на най-старата специалност.
Най-продължителната сантиментална връзка на поета, която съпътства някои от другите му по-кратки увлечения, траяла 13 години. Обект на възприятията му била девойката с „ гълъбовите очи “ от Ихтиман Иванка Дерменджиева. Тази обич може да се назова епистоларна, тъй като се поддържа основно с писма и през всичките тези години двамата се срещат по-малко от 13 пъти.
Иванка притегля поета със стройната си моминска фигура, любовта си към литературата и разбирането на неговата лирика. Тя е още ученичка, който той й се врича в обич. Разбрали за общуването на щерка им с стихотворец безгрижник, родителите й я изпращат да учи в Швейцария, само че отново не могли да я откъснат от него.
След завръщането си в България Иванка става учителка. С Димчо не престават да поддържат връзки от разстояние, тъй като „ моралистите “ в Ихтиман и София считали за аморални срещите на младата даскалица с мъж, който не е неин формален избраник. Тази странна любовна връзка подхранва Дебелянов с ентусиазъм за стихове и писма с атмосфера на наслада, любовен екстаз към Иванка и тъга от неразрешената от родители и общество обич. Поетът написа на лиричната си героиня до последните си дни на фронта, като я назовава „ слънце на моята пролет “ и възпява нейните духовни и физически прелести.
Следващите две любови на поета също приключват трагично. От сантименталната му тригодишна връзка с хубавицата Мара Василева, в българската литература остава прелестната любовна елегия „ Аз желая да те помня все по този начин “. Приятели на поета считат, че Мара, в която той се влюбил от пръв взор, е най-силната му обич. Още на първата среща Мара взривява от страсти сензитивното сърце на създателя. Това в действителност било обич от пръв взор, само че писма сред двамата за жалост не са непокътнати.
БГНЕС Вероятно Дебелянов е унищожил тази преписка, откакто ухажваната от доста кавалери флиртаджийка по простъпка му изпратила писмо и своя фотография, предопределени за различен обожател. Внезапно Мара се разболява от неизлечима скоротечна туберкулоза. Димчо не помни обидата и се озова до смъртния й одър, прегръща я и тежко ридае. Тогава написва шедьовъра “Аз желая да те помня все така”, който е водеща творба в цикъла “Елегии”.
Припомнете си ТУК това постоянно стихотворение >>>
Трагична е любовта на Димчо и към дъщерята на полковник Елена Петрунова, преводачка от френски език. В тази черноока къдрокоска поетът безпаметно се влюбва още при първата им среща в центъра на София. Чувствата му се разгарят, когато той става квартирант в къщата на татко й.
Но в една лятна вечер през 1911 година полковникът прострелва обичаната си щерка, а по-късно и себе си. Злите езици приказват, че драмата е провокирана от непозволената пристрастеност, която родителят изпитвал към щерка си. На тази Димчова обичана е отдаден сонетът “Ела и дай ми свойта наслада ясна”, в който началните букви на всеки стих образуват акростих “Елена Петрунова”. На нея той посвещава и превода си на еротичния френски разказ “Афродита” от Пиер Луис. Дебелянов знаел съветски, френски и британски и е запомнен освен с поезията си, а и с брилянтните си преводи на Бодлер, Шекспир и други световноизвестни създатели.
През целия си живот нежният лирик е жертван да обича безнадеждно, да страда от обич и за обич, да претърпява бохемски с нищожни средства в компанията на изкушени от алкохола писатели и художници. Но житейските си компликации, душевните си рани и разочарования той гениално трансформира в шедьоври, пред които времето е безсилно.
Най-прекрасните и мощни цитати на поета, можете да откриете ТУК!
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ