Зимно слънцестоене 2022: Защо най-краткият ден в годината става по-дълъг
Зимното слънцестоене е астрономическо събитие, по време на което Слънцето е в най-ниската си точка над хоризонта. През 2022 година това ще се случи на 21 декември, сряда. Този ден ще има най-къс ярък ден и най-дълга нощ. Самата идея за " слънцестоене " се дължи на обстоятелството, че Слънцето съвсем не трансформира позицията си над хоризонта в продължение на няколко декемврийски дни, т.е. можем да кажем, че наподобява " спряло ". Но учените считат, че най-късият ден в годината става все по-дълъг, пише Forbes.
Според астрофизика Греъм Джоунс най-късият ден в годината в Северното полукълбо става все по-дълъг, до момента в който най-дългият ден в Южното полукълбо става все по-къс. И продължителността му се трансформира единствено с няколко секунди на всеки век.
Според учения това се дължи на промените в наклона на земната ос и наклона на орбитата на Луната. Наклонът на земната ос постепенно понижава по време на повтарящ се цикъл, който продължава почти 40 000 години.
„ В последна сметка наклонът на Земята още веднъж ще стартира да се усилва и най-краткият ден в годината още веднъж ще стартира да става по-къс “, споделя Греъм.
Земята се върти към Слънцето с аксиален надолнище от 23,4 градуса. Този надолнище въздейства на това какъв брой слънчева светлина получава всяко полукълбо на Земята през разнообразни интервали от годината, както във връзка с продължителността на деня, по този начин и какъв брой ниско или високо е слънцето в небето.
За към 40 000 години наклонът на земната ос се трансформира от към 23 градуса на 24 градуса. Според учени от НАСА последният път оптималният аксиален надолнище е бил преди към 10 700 години, а минималният надолнище ще бъде към 9800 години. Ъгълът на завъртане на земната ос се назовава неин надолнище. Именно той провокира промяната на сезоните и слънцестоенето през тази седмица.
По време на слънцестоенето земната ос е оптимално наклонена по отношение на Слънцето. Точно по това време Слънцето е над тропика на Козирога по обяд в южното полукълбо. Това е мислена линия към Земята, която минава на 23,5 градуса под екватора.
Но съгласно учените Луната въздейства и на продължителността на деня на Земята. Орбитата на Луната към Земята е наклонена на 5 градуса по отношение на орбитата на Земята към Слънцето, макар че варира леко през 18-годишния цикъл. Това трансформира оптималния надолнище на Северния полюс по отношение на Слънцето, което въздейства на продължителността на най-късия ден в годината.
Снимка: НАСА / Тери Виртс
Превод: GlasNews
Според астрофизика Греъм Джоунс най-късият ден в годината в Северното полукълбо става все по-дълъг, до момента в който най-дългият ден в Южното полукълбо става все по-къс. И продължителността му се трансформира единствено с няколко секунди на всеки век.
Според учения това се дължи на промените в наклона на земната ос и наклона на орбитата на Луната. Наклонът на земната ос постепенно понижава по време на повтарящ се цикъл, който продължава почти 40 000 години.
„ В последна сметка наклонът на Земята още веднъж ще стартира да се усилва и най-краткият ден в годината още веднъж ще стартира да става по-къс “, споделя Греъм.
Земята се върти към Слънцето с аксиален надолнище от 23,4 градуса. Този надолнище въздейства на това какъв брой слънчева светлина получава всяко полукълбо на Земята през разнообразни интервали от годината, както във връзка с продължителността на деня, по този начин и какъв брой ниско или високо е слънцето в небето.
За към 40 000 години наклонът на земната ос се трансформира от към 23 градуса на 24 градуса. Според учени от НАСА последният път оптималният аксиален надолнище е бил преди към 10 700 години, а минималният надолнище ще бъде към 9800 години. Ъгълът на завъртане на земната ос се назовава неин надолнище. Именно той провокира промяната на сезоните и слънцестоенето през тази седмица.
По време на слънцестоенето земната ос е оптимално наклонена по отношение на Слънцето. Точно по това време Слънцето е над тропика на Козирога по обяд в южното полукълбо. Това е мислена линия към Земята, която минава на 23,5 градуса под екватора.
Но съгласно учените Луната въздейства и на продължителността на деня на Земята. Орбитата на Луната към Земята е наклонена на 5 градуса по отношение на орбитата на Земята към Слънцето, макар че варира леко през 18-годишния цикъл. Това трансформира оптималния надолнище на Северния полюс по отношение на Слънцето, което въздейства на продължителността на най-късия ден в годината.
Снимка: НАСА / Тери Виртс
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ