Топлата зима намалила популацията на прилепите у нас
Зимното броене и наблюдаване на прилепите в България е завършило. При експертен разбор са посетени 57 пещери с районно и европейско значение за прилепите . Сред тях се открояват и няколко изкуствени обекта, които прилепите припознават като свои местообитания. Често те носят характерностите на пещери, по няколко аргументи: температура, мокрота и заплахи/влияния - безпокойствие.
Наблюдава се и понижаване на видовото многообразие в обособени пещери, като п ричина за това е евентуално по-топлата зима и по-високите температури на въздуха отвън пещерите - с 1,5 до 3,5 градуса над нормата за сезона.
Към тази група влизат и такива обекти, като Гулашката минна изложба, пещера Магурата, пещера Айна ини, пещера Самара, пещера Рупата, пещера Генчова дупка и други. Деветашка пещера, пещера Ледницата, пещера Варкан и други. Вероятна причина са неналичието на превалявания от дъжд и сняг през есенно-зимния сезон, съчетани с нетипичните релативно високи температури в този интервал.
При сравнителния разбор на данните за числеността на типовете в местата за зимуване се откри, че обособени обекти са с изключителна централизация на брой човеци и типове. Такива са:
Деветашка пещера - 2014/2015 година - 25-26 000 екземпляра от 6 типа, а през 2019/2020 година - 35-36 000 индивида от 5 вида; пещера Парниците - 2014/2015 година - 45-46 000 индивида от 4 типа, а през 2019/2020 година - 88-89 000 индивида от 5 вида; Деветашка пещера - 2014/2015 година - 14-15 000 индивида от 5 типа, а през 2019/2020 година - 35-36 000 индивида от 5 типа.
Установено е, че в доста от обичайни пещери, в които зимуват колонии от 500 до 5000 индивида, през зимата на 2019/2020 година липсват прилепи или същите са в доста дребни числености - 30-100 екземпляра.
Голяма част от посетените обекти са подложени на редица въздействия и закани, които нарушават местообитанията на прилепите - безпокойствие от хора - иманяри, туристи; палене на огън - на входовете и навътре в пещерите; замърсяване с отпадъци; капиталови оферти - най-вече кариери за варовик и други подземни богатства; благоустрояване и погрешно ръководство на обектите, несъобразено с биологията и екологията на типовете прилепи.
Като образец биолозите дават:
Братановата пещера и Пещера Юбилейна - сложена железна решетка, която не дава отговор на условията на EUROBATS. пещера Зандана/Бисерна - пещерата е благоустроена в цялостен прорез с условията на EUROBATS, което да подсигурява зимуването и размножаването на над 7 типа прилепи. Наблюдава се понижаване числеността на зимуващите прилепи. Горният вход е съвсем изцяло блокиран, а долният е прекомерно дребен, което не подсигурява гладко влизане и излизане на прилепите във всички стадии на развиване на типовете през летните и зимните месеци. пещера Айна ини, Генчовата дупка и други - иманярски нападения и разкопаване навътре в пещерите, вандализъм и изрично безпокойствие. пещера Моровица - пещерата не е благоустроена, само че постоянно се посещава от неорганизирани туристи, които посещават Гложенския манастир. Туристи навлизат в пещерата и безпокоят прилепите, само че визитата крие и риск за здравето им, защото пещерата е рискова за неподготвени, влизащи с маратонки.
Наблюдава се и понижаване на видовото многообразие в обособени пещери, като п ричина за това е евентуално по-топлата зима и по-високите температури на въздуха отвън пещерите - с 1,5 до 3,5 градуса над нормата за сезона.
Към тази група влизат и такива обекти, като Гулашката минна изложба, пещера Магурата, пещера Айна ини, пещера Самара, пещера Рупата, пещера Генчова дупка и други. Деветашка пещера, пещера Ледницата, пещера Варкан и други. Вероятна причина са неналичието на превалявания от дъжд и сняг през есенно-зимния сезон, съчетани с нетипичните релативно високи температури в този интервал.
При сравнителния разбор на данните за числеността на типовете в местата за зимуване се откри, че обособени обекти са с изключителна централизация на брой човеци и типове. Такива са:
Деветашка пещера - 2014/2015 година - 25-26 000 екземпляра от 6 типа, а през 2019/2020 година - 35-36 000 индивида от 5 вида; пещера Парниците - 2014/2015 година - 45-46 000 индивида от 4 типа, а през 2019/2020 година - 88-89 000 индивида от 5 вида; Деветашка пещера - 2014/2015 година - 14-15 000 индивида от 5 типа, а през 2019/2020 година - 35-36 000 индивида от 5 типа.
Установено е, че в доста от обичайни пещери, в които зимуват колонии от 500 до 5000 индивида, през зимата на 2019/2020 година липсват прилепи или същите са в доста дребни числености - 30-100 екземпляра.
Голяма част от посетените обекти са подложени на редица въздействия и закани, които нарушават местообитанията на прилепите - безпокойствие от хора - иманяри, туристи; палене на огън - на входовете и навътре в пещерите; замърсяване с отпадъци; капиталови оферти - най-вече кариери за варовик и други подземни богатства; благоустрояване и погрешно ръководство на обектите, несъобразено с биологията и екологията на типовете прилепи.
Като образец биолозите дават:
Братановата пещера и Пещера Юбилейна - сложена железна решетка, която не дава отговор на условията на EUROBATS. пещера Зандана/Бисерна - пещерата е благоустроена в цялостен прорез с условията на EUROBATS, което да подсигурява зимуването и размножаването на над 7 типа прилепи. Наблюдава се понижаване числеността на зимуващите прилепи. Горният вход е съвсем изцяло блокиран, а долният е прекомерно дребен, което не подсигурява гладко влизане и излизане на прилепите във всички стадии на развиване на типовете през летните и зимните месеци. пещера Айна ини, Генчовата дупка и други - иманярски нападения и разкопаване навътре в пещерите, вандализъм и изрично безпокойствие. пещера Моровица - пещерата не е благоустроена, само че постоянно се посещава от неорганизирани туристи, които посещават Гложенския манастир. Туристи навлизат в пещерата и безпокоят прилепите, само че визитата крие и риск за здравето им, защото пещерата е рискова за неподготвени, влизащи с маратонки.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ