Вижте кое е най-смъртоносното земетресение в историята на човечеството
Земетресенията са такова очевидно проявяване на неконтролируемите естествени сили, че постоянно притеглят вниманието. Дори и по-слаби земетресения намират място в новините, а близки и познати се питат едни други " Усети ли земетресението? ". Наистина страшните бедствия от сходен вид обаче се случват надалеч от нас. Става дума за такива земетресения, следствията от които са освен всеобща съсипия, само че и стотици и даже хиляди жертви. Но нито едно от земетресенията в нашето съвремие не може да се съпостави с най-смъртоносния трус в историята на човечеството.
На 23 януари 1556 година мощно земетресение раздрусва провинцията Шънси в Китай. Макар да е невероятно да се уточни точният брой на жертвите, се допуска, че те са сред 810 000 и 830 000 души.
Информацията за труса идва от мемоари от това време, когато Китай е ръководен от династията Мин. Епицентърът е бил в долината на реката на Уей в провинцията Шънси, покрай три града - Хуасян, Уейнан и Хуаин. Първият е понесъл най-сериозни вреди – срутили са се всички намиращи се там здания, а половината население, равняващо се на десетки хиляди души, е намерило своята гибел. Положението в другите два града е сходно.
Макар силата на трус толкоз надалеч в предишното да не може да бъде избрана с акуратност, допуска се, че земетресението от Шънси е било с магнитуд от към 8 по Рихтер.
Макар човечеството да е ставало очевидец на по-мощни земни земетресения, нито един от тях не е бил по този начин гибелен.
Сериозни опустошения и смъртни случаи е имало на съвсем 500 км от епицентъра. На места в земята се разтворили пукнатини с дълбочина до 20 метра. Предполага се, че при бедствието са починали 60 % от жителите на провинцията. За огромния брой на жертвите са съдействали и свлачищата, които се образували в района поради труса. Но те нямаше да бъдат толкоз смъртоносни, в случай че не се бяха комбинирали с различен рисков фактор – животът под земя.
Да живееш в пещера, да умреш в пещера
По това време огромен брой от жителите на китайската провинция живеят в така наречен яодонг. Става дума за изкуствени пещери, прокопани в стръмните елементи на Льосовото плато. Намиращата се там " жълта земя " е льос - почва, образувана от едва споени прахови частици.
Тя е лесна за копаене, а също така основава и комфортни условия за живот - работи като естествена изолираност от капризите на времето и температурите. Ето за какво тези „ домашни пещери “ са били желания дом за жителите на провинцията Шънси.
Това обаче им изиграва неприятна смешка.
Земетресението от 1556-а провокира свлачища даже в регионите, където хълмовете са с по-малък надолнище. Свличащата се земна маса съумява да доближи далеко, безмилостно затрупвайки по пътя си жителите на Шънси в техните " домашни пещери ".
Въпреки този тежък урок на историята, хора в северните елементи на Китай и до през днешния ден не престават да живеят в сходни " домашни пещери ".
И въпреки всичко човек се учи от нещастията.
Записки от провинцията от този интервал съдържат в себе си информация за 26 разрушителни трусове там, като това от 1556-а е разказано най-подробно. Макар трусът да е траял единствено секунди, той е „ повдигнал планини “, преместил е коритата на реки, довел е до наводнения и е предизвикал пожари, които са траяли дни наред.
Дори броят на починалите да е леко пресилен, земетресението в Шънси отново остава на върха в класацията за най-смъртоносно злополучие от този тип. Но въпреки всичко след този злокобен случай има изгода, защото той е бил урок за популацията.
Вероятно тъкмо това земетресение е предиздвикало жителите на китайската провинцията да потърсят способи, с които да понижат вредите при други сходни бедствия. Една от ограниченията е търсенето и на разнообразни способи на строителство – такова с по-леки материали като бамбук и дърво, откакто точно животът в „ пещерите “ е довел до гибелта на толкоз доста хора.
Но наподобява уроците не са оказват задоволителни. Въпреки развиването на строителството и технологиите човек отново остава безпомощен против гнева на природата. Това проличава и от обстоятелството, че идващите две трусове в класацията за най-смъртоносни земетресения в историята също са в Китай. При това те са напълно скорошни – едвам от предишния век.
Над 242 хиляди души умират при така наречен Таншанско земетресение с магнитуд 7,8 по Рихтер. То разклаща провинцията Хъбей на 28 юли 1976 година
Други 273 хиляди са починали при трус със същата мощ през 1920 година в самостоятелния район Нинся.
Тези числа наподобяват като елементарна статистика, която мъчно може да трогне човек. Но зад всяка една единица в тях стои човешки живот, който е бил изгубен в тези рундове от борбата „ човечество-природа “, които като че ли ни е писано да загубим.
Източник: webcafe.bg
На 23 януари 1556 година мощно земетресение раздрусва провинцията Шънси в Китай. Макар да е невероятно да се уточни точният брой на жертвите, се допуска, че те са сред 810 000 и 830 000 души.
Информацията за труса идва от мемоари от това време, когато Китай е ръководен от династията Мин. Епицентърът е бил в долината на реката на Уей в провинцията Шънси, покрай три града - Хуасян, Уейнан и Хуаин. Първият е понесъл най-сериозни вреди – срутили са се всички намиращи се там здания, а половината население, равняващо се на десетки хиляди души, е намерило своята гибел. Положението в другите два града е сходно.
Макар силата на трус толкоз надалеч в предишното да не може да бъде избрана с акуратност, допуска се, че земетресението от Шънси е било с магнитуд от към 8 по Рихтер.
Макар човечеството да е ставало очевидец на по-мощни земни земетресения, нито един от тях не е бил по този начин гибелен.
Сериозни опустошения и смъртни случаи е имало на съвсем 500 км от епицентъра. На места в земята се разтворили пукнатини с дълбочина до 20 метра. Предполага се, че при бедствието са починали 60 % от жителите на провинцията. За огромния брой на жертвите са съдействали и свлачищата, които се образували в района поради труса. Но те нямаше да бъдат толкоз смъртоносни, в случай че не се бяха комбинирали с различен рисков фактор – животът под земя.
Да живееш в пещера, да умреш в пещера
По това време огромен брой от жителите на китайската провинция живеят в така наречен яодонг. Става дума за изкуствени пещери, прокопани в стръмните елементи на Льосовото плато. Намиращата се там " жълта земя " е льос - почва, образувана от едва споени прахови частици.
Тя е лесна за копаене, а също така основава и комфортни условия за живот - работи като естествена изолираност от капризите на времето и температурите. Ето за какво тези „ домашни пещери “ са били желания дом за жителите на провинцията Шънси.
Това обаче им изиграва неприятна смешка.
Земетресението от 1556-а провокира свлачища даже в регионите, където хълмовете са с по-малък надолнище. Свличащата се земна маса съумява да доближи далеко, безмилостно затрупвайки по пътя си жителите на Шънси в техните " домашни пещери ".
Въпреки този тежък урок на историята, хора в северните елементи на Китай и до през днешния ден не престават да живеят в сходни " домашни пещери ".
И въпреки всичко човек се учи от нещастията.
Записки от провинцията от този интервал съдържат в себе си информация за 26 разрушителни трусове там, като това от 1556-а е разказано най-подробно. Макар трусът да е траял единствено секунди, той е „ повдигнал планини “, преместил е коритата на реки, довел е до наводнения и е предизвикал пожари, които са траяли дни наред.
Дори броят на починалите да е леко пресилен, земетресението в Шънси отново остава на върха в класацията за най-смъртоносно злополучие от този тип. Но въпреки всичко след този злокобен случай има изгода, защото той е бил урок за популацията.
Вероятно тъкмо това земетресение е предиздвикало жителите на китайската провинцията да потърсят способи, с които да понижат вредите при други сходни бедствия. Една от ограниченията е търсенето и на разнообразни способи на строителство – такова с по-леки материали като бамбук и дърво, откакто точно животът в „ пещерите “ е довел до гибелта на толкоз доста хора.
Но наподобява уроците не са оказват задоволителни. Въпреки развиването на строителството и технологиите човек отново остава безпомощен против гнева на природата. Това проличава и от обстоятелството, че идващите две трусове в класацията за най-смъртоносни земетресения в историята също са в Китай. При това те са напълно скорошни – едвам от предишния век.
Над 242 хиляди души умират при така наречен Таншанско земетресение с магнитуд 7,8 по Рихтер. То разклаща провинцията Хъбей на 28 юли 1976 година
Други 273 хиляди са починали при трус със същата мощ през 1920 година в самостоятелния район Нинся.
Тези числа наподобяват като елементарна статистика, която мъчно може да трогне човек. Но зад всяка една единица в тях стои човешки живот, който е бил изгубен в тези рундове от борбата „ човечество-природа “, които като че ли ни е писано да загубим.
Източник: webcafe.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ