В малкото селце Алгу, високо в Атласките планини, изпод развалините на ужасяващи моменти след земетресението.
Но докато часовете минаваха и без да се появяват специализирани спасителни екипи, които да помогнат на отчаяните усилия на селяните, писъците се превърнаха в тишина.
Три дни по-късно испанските пожарникари, които бяха първите професионални екипи, достигнали до опустошената общност, се надяваха, че времето не е изтекло.
Докато бързо си проправяха път през вдлъбнати улици и срутени арки, опитът им им каза, че обаче няма надежда.
Мрачната реалност беше подсилена от реакцията на техните кучета. Игор и Теди бяха обучени да лаят, когато открият признаци на живот.
Тишината беше оглушителна .
„Нищо не можем да направим тук“, каза Хуан Лопес, пожарникар, реагиращ на второто по рода си земетресение.
