Фермерите натискат и застрахователите, и общините да плащат за защита от градушките
Земеделците не желаят единствено те да заплащат такса за отбрана от градушките и това накара депутатите от отрасловата комисия в Народното събрание при започване на предишния месец да върнат за доработка законопроекта за новия Закон за предварителна защита от неподходящи климатични събития.
Радослав Христов от Тракийския съюз на зърнопроизводителите разясни за изданието, че фермерите не са съгласни единствено те да заплащат, а е належащо да се включат и застрахователите и общините. "Против сме плана за закон в този му вид”, разясни той. Противоградната отбрана не пази единствено нивите на земеделците, а и парцелите на доста други - страна, общини и частни компании. В целия свят застрахователите също вземат участие във финансирането на сходни превантивни ограничения. Освен това сме срещу записването на таксата и заплащането й авансово. Не знаем какво ще стане до края на годината или през идната, може да са повече или по-малко. Нормално е откакто се случи да заплатя услугата. И да се види какъв брой е коствала и какъв е резултатът от услугата. Редно ли е да вземем за пример да се карат да заплащат стопани, чиито посеви са изумени от градушка, тъй като няма 100% гаранция”, изясни той. Земеделецът уточни за образец Австрия, където частна компания, взаимно със застрахователи, се занимава с противоградна отбрана и цената там за стопаните е 9 евроцента на декар (около 18 ст.), а у нас се желаят от фермерите по 75 ст. Според Христов стопаните са удовлетворени от проектите и реализацията им по разширение на периметъра на полигоните за отбрана от градушките, тъй като към този момент в съвсем цялата страната се случват тези бедствия.
Проектът на Закона за предварителна защита от неподходящи климатични събития бе утвърден от кабинета на 20 март. Текстовете в него плануват основано държавно дружество. То ще организира дейни въздействия против градушки. Звеното ще прави радиолокационно премерване на преваляванията и ще обезпечава радарна метеорологична информация на други заинтересувани ведомства.
Със закона ще бъде въведено обвързване записаните земеделци да заплащат по 50 ст./дка, а застрахователите да отделят по 0.8% годишно от премийния доход по застраховката "Автокаско ", което е към 5-6 млн. лева годишно, предлага земеделското министерство. Срещу тези планове скочиха застрахователите, съгласно които няма логичност те да заплащат сходни вреди на земеделците.
Застрахователите били съгласни да вършат отчисления, в случай че Законът за битка с градушките вкара наложителна застраховка "Нива " за фермерите.
Освен това с разширението на противоградната отбрана ще бъдат предпазени освен нивите, само че и градовете. Сега при градушки, които предизвикват вреди по колите и домовете, каквито случаи имаше през последните години, застрахователите изплащаха компенсации за потърпевшите коли. С разширението на отбраната, този разход ще бъде икономисан на застрахователите, по тази причина е разумно да поемат част от издръжката на битката с градушките, считат в земеделското министерство.
"Вноската, която залагаме от застрахователите, е сред 5-6 млн. лева годишно. Тя е с цел да има взаимност и да се понижи вноската на земеделските производители ", разясниха вносителите.
Застрахователите заплашиха: "Борбата с градушките ще оскъпи имуществените застраховки ". Всички имуществени застраховки ще нарастнат, в случай че бъде признато да се включи и рискът "градушка ". Това визира ипотекирани жилища, всички общински здания, пътища, които се застраховат, дребни и междинни предприятия, разгласи основният секретар на Асоциацията на българските застрахователи Нина Колчакова. Според нея няма да има промени при покритието по застраховката и при услугата, а ще се промени само цената на полицата, защото част от събраните средства ще отиват за финансиране на Изпълнителната организация "Борба с градушките ".
"Подкрепяме предварителната защита. Тя е главен принцип в застраховането, поддържаме концепцията страната да влага средства в предварителна защита, само че дано това да става за сметка на тези, които са облагодетелствани от тази предварителна защита. Ние сме срещу определения метод на финансиране. Този модел самичък по себе си е посочил своята неефективност в цяла Европа ", изясни Колчакова.
Радослав Христов от Тракийския съюз на зърнопроизводителите разясни за изданието, че фермерите не са съгласни единствено те да заплащат, а е належащо да се включат и застрахователите и общините. "Против сме плана за закон в този му вид”, разясни той. Противоградната отбрана не пази единствено нивите на земеделците, а и парцелите на доста други - страна, общини и частни компании. В целия свят застрахователите също вземат участие във финансирането на сходни превантивни ограничения. Освен това сме срещу записването на таксата и заплащането й авансово. Не знаем какво ще стане до края на годината или през идната, може да са повече или по-малко. Нормално е откакто се случи да заплатя услугата. И да се види какъв брой е коствала и какъв е резултатът от услугата. Редно ли е да вземем за пример да се карат да заплащат стопани, чиито посеви са изумени от градушка, тъй като няма 100% гаранция”, изясни той. Земеделецът уточни за образец Австрия, където частна компания, взаимно със застрахователи, се занимава с противоградна отбрана и цената там за стопаните е 9 евроцента на декар (около 18 ст.), а у нас се желаят от фермерите по 75 ст. Според Христов стопаните са удовлетворени от проектите и реализацията им по разширение на периметъра на полигоните за отбрана от градушките, тъй като към този момент в съвсем цялата страната се случват тези бедствия.
Проектът на Закона за предварителна защита от неподходящи климатични събития бе утвърден от кабинета на 20 март. Текстовете в него плануват основано държавно дружество. То ще организира дейни въздействия против градушки. Звеното ще прави радиолокационно премерване на преваляванията и ще обезпечава радарна метеорологична информация на други заинтересувани ведомства.
Със закона ще бъде въведено обвързване записаните земеделци да заплащат по 50 ст./дка, а застрахователите да отделят по 0.8% годишно от премийния доход по застраховката "Автокаско ", което е към 5-6 млн. лева годишно, предлага земеделското министерство. Срещу тези планове скочиха застрахователите, съгласно които няма логичност те да заплащат сходни вреди на земеделците.
Застрахователите били съгласни да вършат отчисления, в случай че Законът за битка с градушките вкара наложителна застраховка "Нива " за фермерите.
Освен това с разширението на противоградната отбрана ще бъдат предпазени освен нивите, само че и градовете. Сега при градушки, които предизвикват вреди по колите и домовете, каквито случаи имаше през последните години, застрахователите изплащаха компенсации за потърпевшите коли. С разширението на отбраната, този разход ще бъде икономисан на застрахователите, по тази причина е разумно да поемат част от издръжката на битката с градушките, считат в земеделското министерство.
"Вноската, която залагаме от застрахователите, е сред 5-6 млн. лева годишно. Тя е с цел да има взаимност и да се понижи вноската на земеделските производители ", разясниха вносителите.
Застрахователите заплашиха: "Борбата с градушките ще оскъпи имуществените застраховки ". Всички имуществени застраховки ще нарастнат, в случай че бъде признато да се включи и рискът "градушка ". Това визира ипотекирани жилища, всички общински здания, пътища, които се застраховат, дребни и междинни предприятия, разгласи основният секретар на Асоциацията на българските застрахователи Нина Колчакова. Според нея няма да има промени при покритието по застраховката и при услугата, а ще се промени само цената на полицата, защото част от събраните средства ще отиват за финансиране на Изпълнителната организация "Борба с градушките ".
"Подкрепяме предварителната защита. Тя е главен принцип в застраховането, поддържаме концепцията страната да влага средства в предварителна защита, само че дано това да става за сметка на тези, които са облагодетелствани от тази предварителна защита. Ние сме срещу определения метод на финансиране. Този модел самичък по себе си е посочил своята неефективност в цяла Европа ", изясни Колчакова.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ