Земеделският министър Румен Порожанов подаде оставка. Вероятно това е най-дългоочакваната

Земеделският министър Румен Порожанов подаде оставка. Вероятно това е най-дългоочакваната и най-мъчително подадената оставка. Поне към този момент. Премиерът Бойко Борисов дълго се ослушваше и се правеше на заплеснат, може би тъй като предлагането за тази министерска позиция не е негово и освобождението й трябваше да се съгласува с някого. Обществена загадка е, че земеделското министерство от години е главната хранилка на Движение за права и свободи. А до момента в който Борисов се пазареше с същинските господари на Порожанов, самият той ходеше из телевизионните студия да дава нелепи пояснения за парцелите си и разминаванията в имотната си декларация. За несъответстващото държание на така наречен КПКОНПИ няма да приказваме.

И като похлупак на цялата безумна обстановка, пристигна обяснението на министър-председателя, че взел главата на земеделския министър не поради евтините му жилища, не поради безобразията при къщите за посетители, не поради спор на ползи, не и поради сбъркани имотни заявления. А тъй като покровителствал някаква си заместник-шефка на фонд "Земеделие " и не я уволнил, както поискал Борисов. Да се смееш ли, да плачеш ли!

Всъщност министър председателят се е надявал посредством изгарянето на дребния бушон (въпросната Иванка Багдатова-Мизова, която от нелепост е оставила телефона си за връзка и резервации в къща за гости) абсурдът да се размине. Но той единствено се задълбочи. Така че трябваше да се направи още едно жертвоприношение, тъй като до евровота остават по-малко от две седмици.

Независимо от всички приказки на Бойко Борисов за честен стандарт и носене на политическа отговорност, оставките при неговите ръководства са си едно огромно фалшименто, по този начин да се каже. Защото подалите ги не връщат откраднатото или нелегално добитото, то си остава за тях. Те просто изчезват от общественото пространство и обществото, пък и медиите, не помнят за тях. Все едно в никакъв случай не ги е имало.

Най-хитра в това отношение се оказа заместник-министърката на спорта Ваня Колева. Веднага след експлоадирането на абсурда "Апартаментгейт ", тя си подаде оставката. За нея медиите научиха от малко известие на спортното ведомство в съботен ден. Колева изчезна от "сцената " без да даде и една дума пояснение или да отговори на един въпрос. Едва ли обаче се е отказала от първокласното си жилище в съседство с големия апартамент на заместник-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов. Е, той също подаде оставка от Народното събрание и всички постове заемани там, беше прикрит от хорските очи и замлъкна, само че евентуално продължава да се вози в персоналния си асансьор, несмущаван от никого, минимум от така наречен способени органи, които ще се ослушват, до момента в който се ориентират накъде е задухал политическият вятър.

Експравосъдният министър Цецка Цачева, откакто отрони няколко нефелни думи, оправдавайки се за първокласния апартамент на занижени цени, също изчезна от общественото пространство. Но не се е чуло да се е отказала от придобивката си, нито че гладува. За разлика от дългото назлъндисване при Порожанов, оставката на Цачева беше поискана и получена стремително. На процедура по това се и познава кой министър си е на Борисов и кой не е напълно негов. Да вметнем единствено, че той се прави на заплеснат и за Владислав Горанов, който живее безплатно в непознато първокласно жилище с несериозното пояснение, че децата му се уплашили по време на пернишкото земетресение.

Та, какво от това, че прегрешилите гербери подават оставки? Очевидно водачът на ГЕРБ не се ядосва, че те злоупотребяват с пари и власт, а тъй като са ги хванали. Дали пък в тази групировка не залагат на правилото – правете каквото желаете, само че в случай че ви заловен, горите? А когато обществото не помни за вас, се радвайте безшумно и добродушно на добитото. Затова и КПКОНПИ беше мъртво родена.

След всичко казано се сещам за един анекдот от социалистическо време. Дошъл в едно село огромният партиен шеф от регионалния град, с цел да нагледа по какъв начин вървят нещата в локалното Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Събрал селяните в читалището, похвалил ги за отличните резултати в социалистическото състезание, след което раздал тласъци. На Тотка, звеноводката, за преизпълнение на проекта, премия – чифт галоши. На бай Петко, тракториста, за изкарването на двойни и тройни правила, премия – чифт галоши. А за локалния партиен секретар, тъй като е ленив и алкохолик, няма материални тласъци – единствено една екскурзия в чужбина. Зарадвало се популацията, заръкопляскало и завикало: "Нека оди необут! Нека оди необут! "

И до в този момент по този начин си вървят нещата у нас. Много значимо, че някой министър е подал оставка. Само Борисов си мисли, че е замазал казуса и е разсеял облаците над главата си. А самите оставчици няма да останат на улицата, в случай че някой си е помислил такова нещо. Те ще бъдат тихомълком надеждно трудоустроени в някоя "наша " компания в частния бизнес на хубава работа и с добра заплата.