Земеделски производители и собственици на черешови масиви се събраха [...],

...
Земеделски производители и собственици на черешови масиви се събраха [...],
Коментари Харесай

Колко реално струва килограм череши?

" Земеделски производители и притежатели на черешови масиви се събраха [...], с цел да изразят недоволството си от ниските изкупни цени. " (2015 г.)

" Търговците и преработвателите на череши до един са смъкнали цената и не дават повече от 60 стотинки за кг. " (2009 г.)

Подобни информации циркулират през няколко години в медиите и трайно насаждат в главите на хората картина, която в случай че някой художник нарисува, евентуално би кръстил " Спекуланти скъсват по три кожи от отрудения земеделец ". И до момента в който някои черешопроизводители откриха смисъл в митинга и тази година, то други, с които разговаряхме, реагираха по следния метод:
" Срещу какво да стачкувам? " и " От кого да желая какво? От пазара да си поправя цените ли? "
А земеделец от Шумен заключи обстановката по следния метод: " Всяка година вършим едно и също нещо и чакаме друг резултат. Това не граничи ли с полуда? " Какво има поради?

Производството на череши

Площите с череши в България порастват през последните години и евентуално ще надвишават 120 000 декара през 2018 година Само за интервала 2014-2017 година реколтираните площи са се нараснали с над 40%, по данни на Агростатистика, и като се изключи слабата поради неподходящи климатични феномени 2016 година, страната е произвела към 50 000 тона череши на година. Производственият потенциал продължава да нараства, като по оценки на ИнтелиАгро през актуалната година в плододаване са влезнали нови над 8000 дка (или по консервативни оценки над 4 хиляди тона продукция).



Източник: Агростатистика, МЗХГ

От създадената продукция нормално сред 60-65% (25-30 хиляди тона) отиват за преправка - най-много пулп, който се изнася и който след това се трансформира в коктейлни череши, само че също за бонбони и други Ако се има вяра на данните на Национален статистически институт, то приблизително едно домакинство в страната употребява по към 2,2 кг. череши на година (което включва покупките както от комерсиалната мрежа, по този начин и нерегистрираните покупки, например непосредствено от производител на пътя). Това значи, че пазарът на прясна консумация у нас едвам доближава 7 000 тона. Официално записаният експорт от страната през последните години се движи сред 1000 и 3000 тона. Очевидно е, че при растящото произвеждане фермерите би трябвало да изнасят все по-големи количества на открито, защото вътрешния пазар не може да ги поеме. Това, обаче, не се случва.

Кълбото се разплита

Не всяка череша може да отиде за прясна консумация, за преправка или за експорт. Всеки от тези три канала има своите специфики. Така да вземем за пример преработвателите търсят по-дребен плод, само че това не значи безусловно по-некачествен (размекнат, червив). Те не купуват едри череши, тъй като не им правят работа. Родният пазар за прясна консумация избира така наречен хрущялки (основно остарелите към този момент сортове " Ван " и " Бинг " с диаметър 25-28 мм., а също и български сортове). За експорт критериите нарастват. Водещ е размерът (30-34 мм.), цветът (тъмно червен, еднообразен в партидата), което значи и по-нови и търсени на открито сортове, както и мостра (охлаждане, калибриране), вероятно опаковка, узаконяване на стопанствата по избрани интернационалните стандарти (абсолютен най-малко е GlobalGap) - все условия, на които в България дават отговор към момента нищожен % от стопанствата.

Коя череша какъв брой коства

Трите канала на реализация напълно естествено носят друг доход на кг продукция. Черешата за преправка през годините се движи на цени сред 0,60-1,10 лева./кг според от реколтата, за прясна консумация за вътрешния пазар сред 1,50-2,50 лева./кг. и за експорт от 2-5 лева./кг. И тази година, както и в предишни, всеобщо в медийното пространство се спекулира, че черешите се изкупуват от производителите на цени от 60-80 стотинки за кг и след това се продават по 3-4 лв. в огромните градове. Това, обаче, просто не е правилно. Това е цената за преправка, до момента в който за прясна консумация цената на производител и сега се движи в диапазона 2-2,20-2,50 лв. за кг.

Защо близо 2/3 от създадената продукция у нас отива за преправка откакто цената там е най-ниска? Отговорът е - тъй като всеобщото качество е такова, че няма по какъв начин да се осъществя на различен пазар.

А е такова по ред аргументи, които сме коментирали неведнъж през годините - сортовата (остаряла и прекомерно разнородна за образуване на огромни партиди) и възрастовата конструкция на част от насажденията, всеобщо публикуваните екстензивни технологии даже измежду новите градини, неналичието на задоволително вложения в мостра, нежеланието на производителите да се сдружават (повече за положението на черешопроизводството виж тук ).

Губят ли производителите?

Не. При държавна помощ за зимните пръскания от порядъка на 25-27 лева./дка и дотации на дка от над 200 лева (обвързано подкрепяне, заплащане на повърхност, преразпределително заплащане, зачимяване на междуредията, преотстъпен данък за горивата, понижен налог печалба), което в огромна степен покрива разноските по поддръжка на насажденията, на производителите остава да платят брането от 0,25-0,3 лева./кг. и разликата в продажната цена образува облагата. От тук следва, че доходността на единица повърхност зависи от добивите, качеството и пазарната реализация - т.е. от метода, по който производителите се оправят с бизнеса си.

Сбърка ли някъде страната?

Ако страната е трябвало да вземе съответни ограничения за развиване на черешопроизводството, те са свързани най-много с изискванията за приемане на обществена поддръжка (основно от европейските фондове за земеделие). Политиката на Европейски Съюз за субсидиране в бранша го направи атрактивен за всевъзможни инцидентни играчи, които влязоха в него без безусловно никаква подготовка. Въпреки растящия брой съвременни, интензивни черешови насаждения с капково напояване и отбрана срещу измръзвания и градушки, прави усещане, че към момента се основават доста градини по морално остарели технологии, с посадъчен материал със подозрително качество, без да се прави сметка за новите пазарни условия.

Инвестициите в мостра (охлаждане, калибриране, пакетиране) доста изостават от растежа на новите насаждения. Сортовия състав е толкоз пъстър, че е доста мъчно да се направи групаж от огромна по размер, еднородна продукция. Нежеланието на фермерите да си сътрудничат в планирането и предлагането на продукция на пазара, както и в договарянията с евентуални търговски сътрудници, също оказва голямо въздействие, а изкуствените ограничения за стимулиране на групите на производители от страна на МЗХГ няма да промени този факт.

В серия от изявления сме спирали вниманието си на потребността европейското финансиране да се насочва точно в посока стимулиране решаването на тези проблеми. Инвестиционни планове да се поддържат там, където изискванията са подобаващи, да са обвързани с интензивни системи за произвеждане, с нужното напояване и отбрана на насажденията, с стеснен, само че първокласен сортов състав и едвам откакто се сътвори суровинната база да се дава приоритет на вложенията в мостра и маркетинг. Давали сме и задоволително задгранични образци по какъв начин това може да стане на процедура.

Оригиналния текст е оповестен тук.
Източник: money.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР