Земеделската комисия отхвърли новия закон за борба с градушките
Земеделската комисия в Народното събрание отхвърли проектозакона за " предварителна защита от неподходящи климатични събития ", прочут като закон за битка с градушките. До една седмица се чакат оферти от всички заинтригувани страни, след което депутатите ще приготвят нов закон, оповестява в. " Сега ".
Проектът предвиждаше земеделците да заплащат такса от 0.50 лева за всеки декар, а застрахователите - отчисления от 0.8% годишно от имуществените застраховки. Целта беше бюджетът за битка с градушките да се усили съвсем двойно - от 13 млн. лева до 28 млн. лева На 20 март кабинетът утвърди различен вид, в който застрахователите са изключени, а вноската от всеки собственик, който получава дотации за повърхност, да е не 0.50, а 0.75 лв. на декар.
Според ръководителя на Асоциацията на земеделските производители Таня Дъбнишка, представена от медията, новият вид не бил обсъждан с нито една браншова организация в земеделието. Позицията й е, че за фермерите не е заслужено единствено те да заплащат такса " Градушка ".
От друга страна началникът на кабинета на земеделския министър Атанас Кацарчев напомни, че в нито една страна от Европейски Съюз няма скица, при която застрахователни компании отделят средства за отбрана от градушка. По думите му и в този момент застрахователите и в този момент вършат отчисления - по 4% от всяка застрахователна лавица в земеделието, с които се покриват вреди на незастраховани стопани. Общините пък били в неприятно финансово положение и по тази причина не можело да се чака да заделят средства.
Проектът предвиждаше обсегът на системата за битка с градушките да доближи 90% - към 90 млн. дка, от които единствено 36 млн. от които са обработваема земя, както и урбанизирани територии, за които съществува техническа опция. Друга смяна включваше Агенцията за битка с градушките да се преобразува в държавно дружество.
Беше заложено разширението на обсега ще се реализира посредством доизграждане на ракетния прийом за градозащита, както и посредством въвеждане на самолетен прийом за отбрана. Разширяването включваше и развиване на системата за наблюдаване за рискови феномени, посредством разполагане на 4 спомагателни радарни станции, което ще разреши приемане на радарна информация на територията на цялата страна.
Проектът предвиждаше земеделците да заплащат такса от 0.50 лева за всеки декар, а застрахователите - отчисления от 0.8% годишно от имуществените застраховки. Целта беше бюджетът за битка с градушките да се усили съвсем двойно - от 13 млн. лева до 28 млн. лева На 20 март кабинетът утвърди различен вид, в който застрахователите са изключени, а вноската от всеки собственик, който получава дотации за повърхност, да е не 0.50, а 0.75 лв. на декар.
Според ръководителя на Асоциацията на земеделските производители Таня Дъбнишка, представена от медията, новият вид не бил обсъждан с нито една браншова организация в земеделието. Позицията й е, че за фермерите не е заслужено единствено те да заплащат такса " Градушка ".
От друга страна началникът на кабинета на земеделския министър Атанас Кацарчев напомни, че в нито една страна от Европейски Съюз няма скица, при която застрахователни компании отделят средства за отбрана от градушка. По думите му и в този момент застрахователите и в този момент вършат отчисления - по 4% от всяка застрахователна лавица в земеделието, с които се покриват вреди на незастраховани стопани. Общините пък били в неприятно финансово положение и по тази причина не можело да се чака да заделят средства.
Проектът предвиждаше обсегът на системата за битка с градушките да доближи 90% - към 90 млн. дка, от които единствено 36 млн. от които са обработваема земя, както и урбанизирани територии, за които съществува техническа опция. Друга смяна включваше Агенцията за битка с градушките да се преобразува в държавно дружество.
Беше заложено разширението на обсега ще се реализира посредством доизграждане на ракетния прийом за градозащита, както и посредством въвеждане на самолетен прийом за отбрана. Разширяването включваше и развиване на системата за наблюдаване за рискови феномени, посредством разполагане на 4 спомагателни радарни станции, което ще разреши приемане на радарна информация на територията на цялата страна.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ