Иво Христов: Да приемем философията на зеления преход, но да сме бдителни към всяка от предлаганите мерки
Зеленият пакт подхожда идеологически и не позволява главен въпрос: този с силата, счита евродепутатът.
" Зелената договорка подхожда идеологически и зачертава най-голямото достижение на научния XX век - преодоляването на атомната енергия; в средносрочен проект - и газа. Така, в неявяване на базови мощности, ние би трябвало да разчитаме на надалеч по-ненадеждните вятър, слънце и впрочем. "
Така Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал, разяснява тематиката " Зелените упоритости на Брюксел " в предаването " Бизнес.БГ " по Българската национална телевизия.
Според Христов освен за България, а и за Европа, Зеленият пакт е свръхамбиция.
" Европейски Съюз си фиксира свръхвисоки цели, които нашите световни съперници не възприемат. Следователно, налице е рискът нашата стопанска система да бъде сложена в неконкурентоспособно състояние по отношение на Китай, Съединени американски щати и други световни стопански системи ", счита той.
“ЕС назовава новата си икономическа политика и произлизащите от нея обществени акомодации с неудачното име „ Зелена договорка “, което внушава еднократен акт. Или си ЗА, или си ПРОТИВ. Всъщност става дума за огромен процес”, съобщи Иво Христов. „ Считам, че ние би трябвало да приемем философията на зеления преход, тъй като това е единственият вероятен отговор на нашите общества на световните климатични промени, само че би трябвало да бъдем сериозни към всяка една от предлаганите ограничения, доста от които не почиват на безапелационни планове. Зелената договорка би трябвало да прояви еластичност и да регистрира националната специфичност на обособените страни, да не залага обществено опустошителни периоди и условия. Зелените политики би трябвало да почиват на реалистична преценка и да не се поддават на лобистки натиск”, съобщи още Иво Христов.
" Зелената договорка подхожда идеологически и зачертава най-голямото достижение на научния XX век - преодоляването на атомната енергия; в средносрочен проект - и газа. Така, в неявяване на базови мощности, ние би трябвало да разчитаме на надалеч по-ненадеждните вятър, слънце и впрочем. "
Така Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал, разяснява тематиката " Зелените упоритости на Брюксел " в предаването " Бизнес.БГ " по Българската национална телевизия.
Според Христов освен за България, а и за Европа, Зеленият пакт е свръхамбиция.
" Европейски Съюз си фиксира свръхвисоки цели, които нашите световни съперници не възприемат. Следователно, налице е рискът нашата стопанска система да бъде сложена в неконкурентоспособно състояние по отношение на Китай, Съединени американски щати и други световни стопански системи ", счита той.
“ЕС назовава новата си икономическа политика и произлизащите от нея обществени акомодации с неудачното име „ Зелена договорка “, което внушава еднократен акт. Или си ЗА, или си ПРОТИВ. Всъщност става дума за огромен процес”, съобщи Иво Христов. „ Считам, че ние би трябвало да приемем философията на зеления преход, тъй като това е единственият вероятен отговор на нашите общества на световните климатични промени, само че би трябвало да бъдем сериозни към всяка една от предлаганите ограничения, доста от които не почиват на безапелационни планове. Зелената договорка би трябвало да прояви еластичност и да регистрира националната специфичност на обособените страни, да не залага обществено опустошителни периоди и условия. Зелените политики би трябвало да почиват на реалистична преценка и да не се поддават на лобистки натиск”, съобщи още Иво Христов.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ