Според „Зелените“ Германия трябва да се откаже от Северен поток 2
„ Зелените “ в Германия желаят да трансформират икономическата, външната и климатичната политика на най-голямата стопанска система на континента като част от политическо преструктуриране, което може да окаже надълбоко влияние върху Европейския съюз и евентуално да втвърди отношението на Берлин към Китай и Русия, написа кореспондентът Боян Панчевски в публикация за американското издание The Wall Street Journal, като добавя, че партията има всички шансове да се причисли към ръководещата коалиция след изборите в страната през септември, съобщи организация „ Фокус “.
Проучванията на публичното мнение демонстрират, че „ Зелените “ евентуално ще се причислят за първи път от 2005 година насам към идната ръководеща коалиция в Берлин и даже може да я оглавят.
Партията, чиито корени са в непокорен съюз на природозащитници, левичари и пацифисти от 70-те години на предишния век, се трансформира в одобрена партия със мощна поддръжка измежду градските поданици с високи приходи. Рейтингът ѝ е към 20%, което я прави втората по мощ политическа партия във Федерална Република Германия след християндемократите на канцлера Ангела Меркел.
Техният дневен ред надвишава ограниченията за битка с изменението на климата и ще наруши дългогодишните политически табута на Германия по отношение на обществения дълг и финансовата интеграция в Европа, като в същото време приведе външната политика в по-тясно сходство с тази на Съединени американски щати.
Партията приканва за обособяване на 50 милиарда евро годишно за „ зелени “ вложения, финансирани най-вече от държавни заеми. Това съвсем несъмнено би противоречало на строгите правила за уравновесен бюджет, заложени в Конституцията на Федерална Република Германия.
Тези финансови правила би трябвало да бъдат изменени, съгласно държавния финансов министър от Баден-Вюртемберг Даниал Баяз, представляващ „ Зелени “. Или да се поясняват по подобен метод, че Германия и Европа да могат да привлекат задоволително дългово финансиране за икономическата и обществената промяна, нужна за битка с изменението на климата, както и да поддържат немски и европейски софтуерни компании и производители на акумулатори.
„ Целта не е уравновесен бюджет, а зелен бюджет “, сподели някогашният изпълнителен шеф на Boston Consulting Group.
Партията също по този начин се застъпва за подсилване на финансовата интеграция сред страните-членки на еврозоната, в това число опцията за издаване на взаимно обезпечени облигации. Това е отклоняване от дългогодишната позиция на Германия, че държавите-членки в никакъв случай и при никакви условия не би трябвало да носят отговорност за обществения дълг на другите.
Друга област, в която „ Зелените “ дават обещание да нарушат открития консенсус, е външната политика. Някои партийни водачи споделят, че страната се е сближила прекалено много със страни като Русия, Китай, Иран и Турция в опит да поддържа доходни търговски връзки или геополитически съглашения. Водещи представители на „ Зелени “ споделят, че външната политика е прекомерно подвластна от комерсиалните ползи на страната и желаят тя да се концентрира повече върху правата на индивида и трансатлантическия съюз.
Според „ Зелените “ Германия би трябвало да се откаже от поддръжката за газопровода „ Северен поток 2 “, който е предопределен да удвои вноса на съветски газ в страната и който - съгласно тях, оставя Германия в рискова взаимозависимост от Москва за енергийните доставки. Трябва да се начертаят червени линии за съдействие с Кремъл и други властнически режими, споделя Сергей Лагодински, член на „ Зелената партия “ в Европейския парламент, профилиран във въпросите за външната политика.
„ Според мен е удивително, че ние като партия в този момент сме доста по-твърди последователи на трансатлантическия съюз, в сравнение с християндемократи на [г -жа Меркел] “, сподели Лагодински. Що се отнася до Китай, който е най-големият търговски сътрудник на Германия и основен пазар за доста от нейните индустриални компании, „ Зелени “ също не са съгласни с политиката на ангажираност на Ангела Меркел. Германските индустриални колоси, както и по-малки компании, са нараснали износа си за Китай, а в този момент Volkswagen AG зависи от тази страна за съвсем половината от продажбите си. Почти 10 години Ангела Меркел поддържа положителни връзки с Пекин. Миналата година тя действаше като медиатор при сключването на капиталова договорка сред Европейски Съюз и Китай, макар опълчването на Съединени американски щати.
Членът на „ Зелени “ и народен представител от Екологичен потенциал Райнхард Бютикофер съобщи, че партията ще помогне за понижаване на зависимостта на немската промишленост от износа за Китай. „ Зелените “, споделя той, ще се обединят с сътрудниците от Европейски Съюз, с цел да се опълчват на Пекин, да поддържат локалната промишленост и да се опълчват на „ нелоялните търговски практики на Китай “.
Според някои анализатори обаче „ Зелени “ към момента могат да се сблъскат с проблеми по пътя си към властта. Аналена Бербок, съпредседател на партията и водещ претендент за канцлер, се провали при започване на предизборната акция, предизвиквайки подозрения по отношение на вероятностите на нейната акция и силата на нейната дума в партията, в случай че въпреки всичко тя пристигна на власт.
Личният рейтинг на Бербок, партиен чиновник без опит в политиката или бизнеса, падна, откакто стана ясно, че тя е присъединила подвеждаща информация в автобиографията си и е копирала елементи от различен източник, без да кредитира създателя в книгата си. По-късно тя се извини.
Според анкети някои от по-противоречивите или поляризиращи политики на „ Зелени “ също могат да отчуждат огромния сдържан и центристки електорат в Германия, който Ангела Меркел сполучливо „ култивира “ в последните си години на власт.
По-специално се визират проектите за увеличение на налога върху приходите на високоплатените служащи в една от най-данъчно облаганите страни в Европа, за основаване на Министерство на климата, което може да наложи несъгласие на всеки закон, за въвеждане на квоти за мигранти в обществената работа и установяването на джендърна самоидентификация.
Освен това съществуват различия сред прагматичното, центристко управление на „ Зелени “ и постоянно по-радикалните по-нископоставени членове на партията. Партията обичайно е разграничена сред така наречен фундаменталисти (пламенни антикапиталисти и пацифисти) и реалисти (прагматици, застъпващи се за постепенни промени, умерена интервенционистка политика и последователност в някои области).
Според социолога Манфред Гюлнер разликата сред двете се илюстрира от резултатите от относителен разбор сред огромната, богата, културно консервативна провинция Баден-Вюртемберг, ситуирана в южната част на страната, където реалистите бяха показани във властта през 2011 година и град Берлин, който се ръководи от фундаменталисти дружно с други лявоцентристки партии от 2016 година насам.
Баден-Вюртемберг може да се похвали с най-големи вложения, що се отнася до научни проучвания (5,8% от годишния бюджет) и съвсем най-ниския % на безработица (втора по по заетост). Регионалното държавно управление води акция за привличане на задгранични вложения, като предизвиква растежа на работните места в софтуерните предприятия, където компании като Amazon.com Inc. и други са открили своята активност.
Що се отнася до Берлин, неговите управляващи дават приоритет на битката с джентрификацията и високите цени на парцелите, като в същото време отварят вратите си за бежанци и мигранти. Партията е известна измежду гласоподавателите в Берлин, само че критиците споделят, че акцентът ѝ върху обществената правдивост и благосъстоянието е отслабил стопанската система на града. Нивото на безработица в Берлин през 2020 година е 9,7%, спрямо 5,9% в цялата страна. Позовавайки се на страховете от джентрификация и повишение на наемите, локалните „ Зелени “ се опълчиха на проектите на Гугъл да построи нов кампус в града, което накара компанията да се откаже от плана.
Според политолозите реалистите, към които принадлежи Аналена Бербок, от дълго време са спечелили в партията и ще имат главното въздействие във всяко държавно управление. А водачите на „ Зелени “ споделят, че партията има богат управнически опит, защото е показана в държавните управления на 11 провинции и е била част от федералното държавно управление в продължение на седем години (от 1998 до 2005 г.). Но съгласно Манфред Гюлнер „ Зелените не са идеологическа партия, а партия, стремяща се към власт “.
Проучванията на публичното мнение демонстрират, че „ Зелените “ евентуално ще се причислят за първи път от 2005 година насам към идната ръководеща коалиция в Берлин и даже може да я оглавят.
Партията, чиито корени са в непокорен съюз на природозащитници, левичари и пацифисти от 70-те години на предишния век, се трансформира в одобрена партия със мощна поддръжка измежду градските поданици с високи приходи. Рейтингът ѝ е към 20%, което я прави втората по мощ политическа партия във Федерална Република Германия след християндемократите на канцлера Ангела Меркел.
Техният дневен ред надвишава ограниченията за битка с изменението на климата и ще наруши дългогодишните политически табута на Германия по отношение на обществения дълг и финансовата интеграция в Европа, като в същото време приведе външната политика в по-тясно сходство с тази на Съединени американски щати.
Партията приканва за обособяване на 50 милиарда евро годишно за „ зелени “ вложения, финансирани най-вече от държавни заеми. Това съвсем несъмнено би противоречало на строгите правила за уравновесен бюджет, заложени в Конституцията на Федерална Република Германия.
Тези финансови правила би трябвало да бъдат изменени, съгласно държавния финансов министър от Баден-Вюртемберг Даниал Баяз, представляващ „ Зелени “. Или да се поясняват по подобен метод, че Германия и Европа да могат да привлекат задоволително дългово финансиране за икономическата и обществената промяна, нужна за битка с изменението на климата, както и да поддържат немски и европейски софтуерни компании и производители на акумулатори.
„ Целта не е уравновесен бюджет, а зелен бюджет “, сподели някогашният изпълнителен шеф на Boston Consulting Group.
Партията също по този начин се застъпва за подсилване на финансовата интеграция сред страните-членки на еврозоната, в това число опцията за издаване на взаимно обезпечени облигации. Това е отклоняване от дългогодишната позиция на Германия, че държавите-членки в никакъв случай и при никакви условия не би трябвало да носят отговорност за обществения дълг на другите.
Друга област, в която „ Зелените “ дават обещание да нарушат открития консенсус, е външната политика. Някои партийни водачи споделят, че страната се е сближила прекалено много със страни като Русия, Китай, Иран и Турция в опит да поддържа доходни търговски връзки или геополитически съглашения. Водещи представители на „ Зелени “ споделят, че външната политика е прекомерно подвластна от комерсиалните ползи на страната и желаят тя да се концентрира повече върху правата на индивида и трансатлантическия съюз.
Според „ Зелените “ Германия би трябвало да се откаже от поддръжката за газопровода „ Северен поток 2 “, който е предопределен да удвои вноса на съветски газ в страната и който - съгласно тях, оставя Германия в рискова взаимозависимост от Москва за енергийните доставки. Трябва да се начертаят червени линии за съдействие с Кремъл и други властнически режими, споделя Сергей Лагодински, член на „ Зелената партия “ в Европейския парламент, профилиран във въпросите за външната политика.
„ Според мен е удивително, че ние като партия в този момент сме доста по-твърди последователи на трансатлантическия съюз, в сравнение с християндемократи на [г -жа Меркел] “, сподели Лагодински. Що се отнася до Китай, който е най-големият търговски сътрудник на Германия и основен пазар за доста от нейните индустриални компании, „ Зелени “ също не са съгласни с политиката на ангажираност на Ангела Меркел. Германските индустриални колоси, както и по-малки компании, са нараснали износа си за Китай, а в този момент Volkswagen AG зависи от тази страна за съвсем половината от продажбите си. Почти 10 години Ангела Меркел поддържа положителни връзки с Пекин. Миналата година тя действаше като медиатор при сключването на капиталова договорка сред Европейски Съюз и Китай, макар опълчването на Съединени американски щати.
Членът на „ Зелени “ и народен представител от Екологичен потенциал Райнхард Бютикофер съобщи, че партията ще помогне за понижаване на зависимостта на немската промишленост от износа за Китай. „ Зелените “, споделя той, ще се обединят с сътрудниците от Европейски Съюз, с цел да се опълчват на Пекин, да поддържат локалната промишленост и да се опълчват на „ нелоялните търговски практики на Китай “.
Според някои анализатори обаче „ Зелени “ към момента могат да се сблъскат с проблеми по пътя си към властта. Аналена Бербок, съпредседател на партията и водещ претендент за канцлер, се провали при започване на предизборната акция, предизвиквайки подозрения по отношение на вероятностите на нейната акция и силата на нейната дума в партията, в случай че въпреки всичко тя пристигна на власт.
Личният рейтинг на Бербок, партиен чиновник без опит в политиката или бизнеса, падна, откакто стана ясно, че тя е присъединила подвеждаща информация в автобиографията си и е копирала елементи от различен източник, без да кредитира създателя в книгата си. По-късно тя се извини.
Според анкети някои от по-противоречивите или поляризиращи политики на „ Зелени “ също могат да отчуждат огромния сдържан и центристки електорат в Германия, който Ангела Меркел сполучливо „ култивира “ в последните си години на власт.
По-специално се визират проектите за увеличение на налога върху приходите на високоплатените служащи в една от най-данъчно облаганите страни в Европа, за основаване на Министерство на климата, което може да наложи несъгласие на всеки закон, за въвеждане на квоти за мигранти в обществената работа и установяването на джендърна самоидентификация.
Освен това съществуват различия сред прагматичното, центристко управление на „ Зелени “ и постоянно по-радикалните по-нископоставени членове на партията. Партията обичайно е разграничена сред така наречен фундаменталисти (пламенни антикапиталисти и пацифисти) и реалисти (прагматици, застъпващи се за постепенни промени, умерена интервенционистка политика и последователност в някои области).
Според социолога Манфред Гюлнер разликата сред двете се илюстрира от резултатите от относителен разбор сред огромната, богата, културно консервативна провинция Баден-Вюртемберг, ситуирана в южната част на страната, където реалистите бяха показани във властта през 2011 година и град Берлин, който се ръководи от фундаменталисти дружно с други лявоцентристки партии от 2016 година насам.
Баден-Вюртемберг може да се похвали с най-големи вложения, що се отнася до научни проучвания (5,8% от годишния бюджет) и съвсем най-ниския % на безработица (втора по по заетост). Регионалното държавно управление води акция за привличане на задгранични вложения, като предизвиква растежа на работните места в софтуерните предприятия, където компании като Amazon.com Inc. и други са открили своята активност.
Що се отнася до Берлин, неговите управляващи дават приоритет на битката с джентрификацията и високите цени на парцелите, като в същото време отварят вратите си за бежанци и мигранти. Партията е известна измежду гласоподавателите в Берлин, само че критиците споделят, че акцентът ѝ върху обществената правдивост и благосъстоянието е отслабил стопанската система на града. Нивото на безработица в Берлин през 2020 година е 9,7%, спрямо 5,9% в цялата страна. Позовавайки се на страховете от джентрификация и повишение на наемите, локалните „ Зелени “ се опълчиха на проектите на Гугъл да построи нов кампус в града, което накара компанията да се откаже от плана.
Според политолозите реалистите, към които принадлежи Аналена Бербок, от дълго време са спечелили в партията и ще имат главното въздействие във всяко държавно управление. А водачите на „ Зелени “ споделят, че партията има богат управнически опит, защото е показана в държавните управления на 11 провинции и е била част от федералното държавно управление в продължение на седем години (от 1998 до 2005 г.). Но съгласно Манфред Гюлнер „ Зелените не са идеологическа партия, а партия, стремяща се към власт “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ