Пламен Димитров: България ще бъде най-засегната от Зелената сделка в Евросъюза
Зелената договорка на Европейския съюз може да докара до загубата на сред 90 000 – 150 000 работни места. Сред най-засегнатите браншове ще бъдат енергетиката, металургията, превозът, химията и селското стопанство. Това съобщи пред БГНЕС президентът на КНСБ Пламен Димитров.
От КНСБ не са срещу Зелената договорка, само че считат, че нейните междинни параметри са прекомерно амбициозни и неизпълними към 2030 година Димитров счита, че България би трябвало да гони през идващото десетилетие цел за понижаване на нездравословните излъчвания с 40% по отношение на равнищата от 1990 година, а не както се планува сред 50-55%. „ Трансформацията би трябвало да се реализира с темпове и скорост, които да са търпими, другояче ще убием нещо, преди да родим друго. Социалният резултат и резултатът върху пазара на труда ще бъде доста сериозен, в случай че не уцелим темпото, с което да вървим към едни търпими крайни цели, в това число и междинната “, сподели той.
Според него в интервала след 2030 година до към 2050 година могат да бъдат сложени по-амбициозни цели, тъй че да се осъществя общоевропейския проект.
„ В енергетиката ние приказваме от дълго време за излъчвания, за проблемите, които те генерират. В транспортния бранш предизвикването занапред идва. В превоза никой не е заплащам излъчвания – нито в авиационния, нито във водния, нито в автомобилния. Те могат да станат извънредно неконкурентни, в случай че се окаже, че би трябвало да заплащат за излъчванията, които изпускат. Ако към това се добави и проектът „ Мобилност “, ударът може да се окаже двоен “, предизвести Димитров.
Председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ Васил Велев съобщи, че с цел да се резервира конкурентоспособността както на българската, по този начин и на европейската стопанска система би трябвало да бъде въведен въглероден налог. Това ще спомага и за преместването на производства от Азия към Европейски Съюз, в това число към България. Той предвижда, че в случай че подобен налог не бъде въведен, стопанската система ни ще продължи да се деиндустриализира за сметка на други райони, отвън Евросъюза.
От КНСБ не са срещу Зелената договорка, само че считат, че нейните междинни параметри са прекомерно амбициозни и неизпълними към 2030 година Димитров счита, че България би трябвало да гони през идващото десетилетие цел за понижаване на нездравословните излъчвания с 40% по отношение на равнищата от 1990 година, а не както се планува сред 50-55%. „ Трансформацията би трябвало да се реализира с темпове и скорост, които да са търпими, другояче ще убием нещо, преди да родим друго. Социалният резултат и резултатът върху пазара на труда ще бъде доста сериозен, в случай че не уцелим темпото, с което да вървим към едни търпими крайни цели, в това число и междинната “, сподели той.
Според него в интервала след 2030 година до към 2050 година могат да бъдат сложени по-амбициозни цели, тъй че да се осъществя общоевропейския проект.
„ В енергетиката ние приказваме от дълго време за излъчвания, за проблемите, които те генерират. В транспортния бранш предизвикването занапред идва. В превоза никой не е заплащам излъчвания – нито в авиационния, нито във водния, нито в автомобилния. Те могат да станат извънредно неконкурентни, в случай че се окаже, че би трябвало да заплащат за излъчванията, които изпускат. Ако към това се добави и проектът „ Мобилност “, ударът може да се окаже двоен “, предизвести Димитров.
Председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ Васил Велев съобщи, че с цел да се резервира конкурентоспособността както на българската, по този начин и на европейската стопанска система би трябвало да бъде въведен въглероден налог. Това ще спомага и за преместването на производства от Азия към Европейски Съюз, в това число към България. Той предвижда, че в случай че подобен налог не бъде въведен, стопанската система ни ще продължи да се деиндустриализира за сметка на други райони, отвън Евросъюза.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ