Зелената идеология е последната голяма идеология в обществената и политическата

Зелената идеология е последната огромна идеология в публичната и политическата сфера, а самите Зелени претендират за водещата роля в един нов свят. За да отговорим на множеството събития, които ни заобикалят в последно време, би трябвало да  разберем нормативната база, а точно каква е главната концепция на фактори като “Зелената договорка ” (или зелените покупко-продажби – въпрос на гледна точка), намаляването на парниковите газове, преходът на Европа и света към въглеродна индиферентност, поетапното отмиране на пластмасата, въглищата, хипотетично – мусаката, и доста други. Основната идея – едно огромно избавяне. Целта е опазване на мястото ни тук на тази планета за по-дълго време. Вече е ясно, че това няма да е постоянно, както постоянно е било, а и ще бъде, на инат на редица модерни теории. Всичко зависи от хората и по-конкретно от индивида, личността и неговата директна отговорност.

В България, зелените политики получават все по-голяма социална известност. Това може да се наблюдава най-лесно въз основата на политическото посланичество. През 2021 година настъпи казус в историята на зелените политики в България – при съставянето на последния политически кабинет от политическа партия “Продължаваме смяната ”, на 13 декември 2021 година Борислав Сандов от квотата на Зелено придвижване, част от обединението Демократична България (ДБ), бе определен за вицепремиер и министър на околната среда и водите. Това е най-високата служба, на която е избирано лице от Зелено придвижване, които са първата политическа зелена групировка, която се явява независимо на избори в България през 2009 година. и са част от Европейското зелена партия (ЕЗП) от 2013 година Може би за първи път зелено мислещи хора могат да влияят директно и да управляват климатичните политики в България. Въпреки че провокациите пред Борислав Сандов и неговия екип няма да са по никакъв начин малко, изключително след фрапантното повишение на цените на електрическата енергия, природния газ и горивата, той ще има опора в лицето на Неправителствени организации бранша, от който той самият бе част и който търпи съществено развиване през последните години.

В един по-общ проект зелената концепция съумя да направи нещо, което до преди десетина години беше фантазия – съумя да сплоти световните политически сили като Китай, Съединени американски щати, Русия, Европейския съюз (ЕС) към една концепция – опазването на планетата с съответни политики, които всички те да съблюдават. Въпросът е в темпа на имплементирането на тези ограничения и политики. Европа още веднъж се пробва да даде образец и да бъде подобен на ценностно и идеологическо развиване за всички останали. Истината е, че или ще успее, или ще се провали с гръм и тропот и цялата зелена концепция за опазването на планетата и една нова линия на развиване на човечеството ще замине “на кино ”. Но тук ще разгледаме от кое място потеглят фундаменталните разбирания на зелената политическа мисъл.

Основополагащи правила на зелената идеология са демилитаризация, антидискриминация, правилата на правовата страна и достойният живот Идеологията на зелените има 3 основни стълба: Природата, Човекът – качество на живот, Зелена стопанска система

Първият развива визията за планетата като един повсеместен организъм и неговото запазване, систематизиран в израза “екологична рамка ”.  Тя включа в себе си концепциите за пренаселването на планетата, ограничението на парниковите газове, развиването на възобновими енергийни източници (ВЕИ), екологичен мониторинг върху достиженията на генното инженерство и биотехнологиите, свързани с науките химия, физика и други евентуално рискови за човечеството технологии, както и въвеждането на еко такси. Подобни ограничения са заложени в програмните документи на Европейския зелен пакт на Европейски Съюз до 2050 година (Европейски зелен пакт – Consilium)

Вторият дирек се концентрира върху заслужено разпределение на запаси , както на локално, по този начин и на световно ниво, като по този метод абсолютно се обезпечат главните човешки богатства и равни благоприятни условия на всички жители. Практически се основава идея за ново равнище на връзки сред международните сили – устойчива, нисковъглеродна стопанска система, която да запълни пропастта сред богати и небогати и да отстрани бедността като обществен и стопански феномен. Визията е за общество с нова ценностна система, издигната върху равните права, опциите и ненасилието за всички човеци без значение какъв е техният пол, възраст, вяра, обществено състояние, етнос и народен генезис. Както и разширение на “ Всеобща декларация за правата на индивида ” с правото на съхранена околна среда и нейното преобразяване във вътрешнодържавна и интернационална норма на държание в връзките сред хората, институциите и страната. Гарантира се правото на човек да бъде друг. Зелените изповядват тезата, че никой субект, група човеци или институция няма право да постанова на личността да изповядва принудително наложени правила. Многообразието да бъде главен фактор в развиването на обществото.

Третият   дирек е базисен и привързан с така наречен “зелена стопанска система ”. Зелените, кардинално, са срещу свободния пазар в настоящото му положение и основан на  плановата стопанска система. В момента сме очевидци на безграничен напредък на производството и на надмощие на световните пазари, наложена от транснационалните капитали .  „ Нещо се е случило с нашата ценностна система, когато правенето на повече пари оправдава средствата… ”, написа американският икономист Джоузеф Стиглиц в “Цената на неравенството, Как днешното разграничено общество заплашва бъдещето ни. ” За транснационалните компании  регионализмът като форма на ръководство е най-предпочитан. Зелена стопанска система е подобен вид стопанска система, в която финансовите политики и инструментариум не представлят заплаха за околната среда, а таман в противен случай, развиват се политики на баланс и съдействие сред двете сфери, като главният принцип е да не се разрушава нищо, което може да се завещае на идващото потомство. Това е един нов либерален обществен модел. Проблемите се позволяват общо. Конфликтите и войните са мощно нежелани. Развитието на ВЕИ технологии е в основата на стопанската система. Съществува разбирането за “една планета – едно цяло ” (холизъм). Икономическият напредък и новите технологии се подчиняват на правилата на хуманизма. Основният принцип е този на  устойчивото развиване.

Устойчиво развиване

Това е терминът за един милион $ в зелената идеология. За да стигнем до Я би трябвало да стартираме с A. Това е зелената вяра. Общочовешка идеология, която сплотява естествено доста хора.

Изображение 1: Устойчивото развиване – илюстрация. Източник: https://www.freepik.com/

Това е икономическо развиване, което регистрира способността на планетата да възвръща ресурсите и опазва околната среда. “Устойчивото развиване е развиване, което дава отговор на потребностите на сегашното, без да излага на риск опциите на бъдещите генерации да посрещат своите лични потребности “ (Световната комисия по околна среда и развиване (Комисията Брунтланд ),  .).   Търси се тънката граница сред потребностите, потреблението и рестриктивните мерки.

За реализиране на стабилно развиване е нужен баланс сред стопански, обществени и екологични аспекти на човешката активност ,

само че не без значение са и готовността, убедеността и човешките качества на популацията. „  поставя на съществено тестване всяко едно ръководство “ 

Концепцията за стабилно развиване поражда вследствие на осъзнаването на нуждата от градивни хрумвания за превъзмогването на отрицателните феномени в актуалното общество, застрашаващи човечеството от екологична злополука и обществена анархия. В този смисъл тя е самобитен отпор на съществуващите в обществото правила, съдържащите се в тях мостри и модели на държание. Едновременно с това теорията за устройство и развиване въплъщава в себе си нови полезности и нови правила на контролиране на процесите в региона на стопанската система, обществената сфера и околната среда. В този смисъл „ стабилно развиване ” е комплицирано разбиране, което консолидира обичайните схващания за взаимовръзката сред индивида и природата, придавайки им ново значение, съответстващо на модерната обществена доктрина и процедура. Новото в концепцията за устойчивото развиване е, че тя залага на систематичния метод към главните полезности и формулирането на нормативни правила, които са база на консенсус за задачите, а не “развитието ”. (Обща характерност на Концепцията за стабилно развитие)

Цялостно, това е убеждението, че естественият постепенен развой съставлява рационализиране, прогрес и напредък до постигането на една крайна точка на пълноценност и комплектност. В същото време, съгласно последователите на тази доктрина, пътят към финалната комплектност не се съпътства от рецесии, нито пък възходящото развиване се редува с съсипия или крах. Професор Николас Стърн – академик от Кеймбриджкия университет, международно прочут икономист, учен и банкер, изрича мнение, да вземем за пример, че Индия, чийто показател за човешко развиване (ИЧР) е избран като “среден ” би трябвало да промени радикално своята политика на принципа  “откажи се от половината си приход днес – в тази ситуация към 200$ на глава от популацията (дневно), с цел да има за идващото потомство ”, в случай че желае да е фактор в бъдещите международни политически процеси. 

Разбира се, не липсват и съперници на тази идея. Известният американски икономист и притежател на Нобелова премия за стопанска система Уилям Нордхаус е един от най-големите скептици по отношение на “зелените ограничения ” за стабилно развиване и един евентуално нов метод на живот. Според него още нищо не е потвърдено изцяло, а по-скоро са в ход циклични процеси на стопляне и засушаване на земята, които са част от виталния цикъл през няколко генерации. (Nobel prize-winning economics of climate change is misleading and dangerous – here’s why). Според други автори пък, самото разбиране “устойчиво развиване ” води до неверни тълкования и недоразумения. 

Тук следва да бъде взета  поради и позицията на Римския клуб (Club of Rome), в който са съсредоточени редица мозъци на политици и общественици. През 1972 година, един от неговите членове Едуард Пестел показва визията за “нулев напредък ” и нулево развиване в първия отчет на клуба – “За границите на растежа ”, отговарящи на актуалните потребности за възобновяване на нарушавания екологичен баланс в природата и на общественото неравновесие. През 2018 година, Римският клуб представи своя юбилеен отчет – „ Хайде! Капитализъм, късогледство, население и разрушение на планетата “.

Според него, акцентите за бъдещото развиване на планетата са:

- наложително понижаване на броя на популацията (основно в африканските страни, акцентирайки върху качеството на живот – така наречен „ фамилното обмисляне ”), поради лимитираните запаси при 7,7 милиарда световно  население (към издаването му);

- баланс сред хората и природата, сред краткосрочното и дълготрайното, сред обществените и частните интереси;

- приканва се за ново Просвещение, което да не експлоатира, а да употребява умно планетата. 

Според членовете на клуба има сериозна заплаха човешкият отпечатък върху планетата да докара до колапс на международната стопанска система. Връзката климат – стопанска система ще е основна за добруването на идващите генерации. Основа на бъдещите връзки би трябвало да е заличаването на общественото неравноправие сред хората, като една от стъпките в тази тенденция е прекъсването на потреблението на брутния вътрешен артикул (БВП) като знак за измерването на развиването и растежа, който се оказва, съгласно тях, един неефикасен способ, който прикрива възходящото неравноправие. Концепцията е такава, че растежът е обезсмислен от растящото неравноправие. Изследователите оферират още вероятни решения за световната екологична и обществена рецесия, както и преразглеждане на метода, по който държавните управления, бизнесът, финансовите системи, иноваторите и семействата взаимодействат с планетата. Сред препоръчаните ограничения са бюджетен метод към климатичните проблеми, включващ обезщетения за разрастващите се страни, които са подвластни от въглища; понижаване на налозите върху труда; въвеждане на световния налог „ Тобин “ върху финансовите транзакции; набор от политики, които лимитират самоцелното консуматорство и други

Привържениците на концепцията за устойчивото развиване са на мнение, че всяка една зараждаща се рецесия, може да бъде овладяна и отстранена посредством този вид виждане и идея за развиване на обществото. 

Политическото лице на зелената идеология

Зелените придвижвания  се зараждат в Западния свят, защото той се развива по-бързо и демократично на ценностна, пазарна и икономическа основа, в сравнение с Източния блок. В Съединени американски щати Зелените придвижвания са реакционни – против войните, атомните бомби и така нататък Например неправителствената екологична организация “Грийнпийс ” е учредена през 1971 година с съответен мотив. Гражданското придвижване “Не правете талази ” се опълчва на американската страна в желанието ѝ да тества нуклеарни устройства в Камчитка, Аляска. По-късно, “Не правете талази ” приема името “Грийнпийс ”.

През 60-те на XX век, индустриализмът и урбанизмът са донесли богатство на мнозина. Хората, изключително младото потомство, са в развой на търсене на нови полезности, за които да се борят, а точно постматериалните. Създава се политическата идеология на  екологизма.

Изображение 2:   Екологизъм. Източник: https://transportgeography.org/

Екологистите одобряват екоцентрична (биоцентрична) визия за света, за разлика от антропоцентричната визия, която слага индивида в центъра и която се приема от обичайните идеологии. Според Зелените капитализмът и социализмът попадат в метаидеологията на индустриализма. И двете идеологии служат на материалните полезности. Екологизмът предлага постматериални полезности като опазване на естествените дадености, които хората в своята активност и нарцисизъм унищожават. Земята може да бъде разбирана като жив организъм, който работи, с цел да резервира личното си битие. Тъй като Земята е затворена система и не може да получи запаси извън, тя е изправена пред заплахата от ентропия – вътрешно раздробяване, което е особено за затворените системи. Всички останали партии и придвижвания са „ сиви партии “.

Зелената идеология е в натурален контраст с тази от времето на Декарт и Нютон, когато природата е виждана като неорганична – машина. 

Както и при доста други идеологии и при зелената идеология има вътрешно разделяне на разнообразни трендове: сериозна климатология, екомодернизация, зелен етатизъм, положителен екологизъм и други. Критична климатология

Свързана е директно с климатичните промени и резултатите от тях. Една от главните аргументи за световното стопляне е човешката активност в областта на индустрията. Икономическият напредък, който реализира човечеството, е в директна връзка с измененията в климата и естествените бедствия.

Екомодернизацията

Според неговите последователи не би трябвало да се отхвърлят проблемите, само че и не би трябвало да бъдат преувеличавани и виждани единствено като опасност. Чрез опциите на технологиите, вложенията и измененията в политическата сфера могат да се намерят сполучливи решения за постигането на едно по-добро публично развиване.

Зелен етатизъм

Този клон на екологизма усилва своето въздействие поради релативно бавния прогрес на екомодернизацията и популяризирането на проблемите с климатичните промени от страна на климатолозите. Според представителите на това направление в екологизма, страната би трябвало да става все по-„ зелена “ и да организира интервенции в отбрана на природата от вредите, които ѝ нанася човешката активност. Държавното ръководство би трябвало да бъде екологично отговорно и с поддръжката на жителите да се преодолеят проблемите, свързани с околната среда като се предотвратят световните екологични проблеми.

Природният капитализъм

Това е различен от разновидностите на екологизма, който намира необятна поддръжка в обществото и не приема някои от концепциите на останалите посоки, като да вземем за пример държавния интервенционизъм, зеления етатизъм и така нататък Някои от главните му визии са, че околната среда и бизнеса не са в несъгласие, а моделът на новия бизнес е директно обвързван с природата.

Баналният екологизъм

Той има своите основи от към 20 година и е обвързван с активизирането, приемането или имплементирането на зеленото виждане, сензитивност или грижа в ежедневното държание и живот, без значение от областите, в които се осъществя, а такива може да са земеделие, строителство, ръководство, вяра и така нататък

Позитивният екологизъм

Той вижда опция в развиването на технологиите, нововъведенията и тяхната дарба да трансфорат икономическия напредък в непротиворечащ на концепциите на екологизма за опазване на природата. Такъв образец е Брюкселският институт по глобализация, който приема, че новите технологии, съчетани с стопански напредък и нововъведения, могат да доведат до разкъсване на връзката сред повишението на Брутният вътрешен продукт и излъчванията въглероден диоксид, които са главен извършител на световното стопляне. Пример може да бъде сполучливата битка със замърсения въздух в Лондон – така наречен лондонски смог.

Според учените и специалистите от Брюкселския институт по глобализация тъкмо бедните страни, с стеснен достъп до новите технологии, са тези които сега унищожават и унищожават своята природа, като не могат да употребяват ресурсите си дейно и екосъобразно. Логиката на сходна теза е, че колкото по-богата е една страна, толкоз по-ефективно, екологично и отговорно може да е производството и стопанството ѝ, главно заради софтуерното преимущество.

Дълбоката истина за зеленото е, че то е личен тип полезност и в никакъв случай няма да се интегрира като базисна и основополагаща част на обществото сполучливо, без знание и обучение. Зеленото стартира от лъжичката, от фамилията и е най-много в главата. Качествената смяна настава единствено когато има смяна в мисленето, а хората се разграничават точно по това – методът им на мислене. Един интелигентен човек беше споделил, че най-трудно се преодоляват културните разлики, само че в Европа към момента като че ли всичко е допустимо.

Автор: Антон Начев / Климатека

Антон Начев е част от авторския екип на “Климатека ”, докторант в стратегия “Международни връзки ” на СУ “Св. Климент Охридски ”, катедра “Политология ”, като тематиката на дисертацията му е “Европейските зелени партии и придвижвания като фактор за европеизацията и модернизацията на българския политически развой след 1989 година ”. Завършил е магистърска стратегия “Политическо консултиране ”, има бакалавърска степен по  “Политология ”. Част от научните му ползи са в полето на зелените партии, организации и придвижвания и по какъв начин те въздействат на политиката и взимането на управнически и държавнически решения. 

В обявата са употребявани материали от:

1. Dobson, Andrew. Green Political Thought: Routledge; 4th edition, 2007.  p.163 .
2. Stern, Nicholas. The Economics of Climate Change: The Stern Review. Cambridge, University Press, 2007. ISBN 9780511817434 p. 142
3. Европейски зелен пакт. Достъпно на: 15.02.2022 година на интернет адрес: 
4. Ернст Улрих декор Вайцзекер; Андерс Вийкман. Хайде! Капитализъм, късогледство, население и разрушение на планетата. Книжен-тигър, София, 2018.
5. Обща характерност на концепцията за устойчивото развиване. Достъпно на: 15.02.2022 година на интернет адрес: b
6. От смъртоносното замърсяване на въздуха до въглеродна индиферентност. Достъпно на: 15.02.2022 г.  на интернет адрес: 
7. Световната комисия по околна среда и развиване (Комисията Брунтланд), Доклад „ Нашето общо бъдеще “, 1987 година
8. Сотирова, Е., В. Иванова, Световна стопанска система, Тракия-М, С., 2015, с.298 .
9. Стиглиц, Дж. Цената на неравенството, Как днешното разграничено общество заплашва бъдещето ни, Изток – Запад, 2014, с.17)
10. Уилям Нордхаус по отношение на зелените ограничения. Достъпно на: 15.02.2022 на интернет адрес:
11. Шнайдер, Б. Скандал и позор, С. 1996. с. 61-83 .