Спящите бонови книжки още крият приятни изненади
Зелената бонова брошура, с която ни зарибиха да участваме в всеобщата приватизация преди 24 години, продължава да тревожи сънищата на ръководещите и на притежателите (или наследниците) на заветната индулгенция. Мнозина акционери обаче се отчаяха от чакането и погребаха вечно фантазиите за ярко капиталистическо бъдеще.
Три милиона българи тогава участваха (уж) в всеобщото раздържавяване - независимо или посредством проведените 81 приватизационни фонда. Днес едвам 31 от тези сдружения, към този момент преобразувани в холдинги, към момента участват на фондовата борса и дават информация за себе си.
Не минава месец без някой другар или сътрудник да звънне в "Банкеръ " и да попита дали можем да разберем какво става с боновете му. Активността се ускорява най-вече към месец юни, когато се организират годишните отчетни събрания на акционерите и се шуми към разпределянето на облагите "количеството на дивидентите. Причината е, че тази тематика от дълго време е изчерпана за множеството от някогашните приватизационни фондове. За последната одитирана финансова година (2018-а) единствено пет от холдингите разпределиха дял - "Еврохолд България ", "Индустриален капитал холдинг ", "Стара планина холд ", "Албена " (в която се вля "Албена Инвест холдинг ") и "Български транспортен холдинг ".
Колкото и д-а наподобява необикновено, даже и най-дебело прашасалата бонова брошура, може да се трансформира в действителни пари. Стига притежателите им да проявят самодейност и да се сетят къде тъкмо са прибрали документите си - в чекмеджето, на тавана или в мазето. Възможностите са няколко:
да продадат акциите си на БФБ-София.
Информация за придвижването на цените на обществените компании може да се събере всеки ден от уеб страницата на борсата, на страницата на Комисията за финансов контрол, а и в няколко други финансови уеб сайтове, които имат правото да вършат това. Във всеки миг може да се ревизира какъв брой коства една акция и по този начин да се пресметне какъв брой пари може да вземе за тези бумаги притежателят им, в случай че ги продаде.
Към момента книжата на тези холдинги се котират в необятни граници. Най-висока е котировката на "Албена " АД – 41.4906 лева за един брой. Туристическото сдружение попада в тази група, защото някогашният приватизационен фонд "Албена Инвест холдинг " АД се вля в компанията, следена от Красимир Станев. А всички негови акционери получиха акции от "Албена ".
Акциите на "Холдинг Варна " АД могат да бъдат продадени за по 38.3639 лева за един брой. Най-близо до тях е холдинг "Нов век " АД - 17 лева за акция
За някои акционери по-добрият вид е да запазят скъпите си бумаги. През миналата година няколко от съществуващите холдинги демонстрираха забележителна капиталова интензивност – усилиха капитала си с нови акции, взеха облигационни заеми, купуваха нови сдруженията. С две думи - обогатиха (и вероятно оскъпиха) портфейла си. Така че при едно сполучливо развиване на плановете им, цената на техните акции би се повишила и акционерите биха спечелили от продажба на по-късен стадий.
Дивидентът
обаче е най-сигурната облага от един приватизационен фонд. Сумата се гласоподава от общото заседание и в тримесечен период се изплаща. Но това се случва единствено в случай, че компанията е на облага и в случай че общото заседание вземе решение част от нея или цялата да бъде върната на акционерите.
Няколко са някогашните приватизационни фондове, които в никакъв случай не са забравяли притежателите на техни бумаги и най-редовно са разпределяли дивиденти. Отличник по този индикатор е "Стара планина холд " АД - единствената българска обществена холдингова компания, която е изплащала дял през всяка година от активността си. Тя има 22 292 акционери (в това число пенсионни и взаимни фондове, банки и др.), а брутната сума, заделена от облагата през този интервал, е над 26 млн. лв.. Председател на съвета на шефовете е Евгений Узунов, а изпълнителен шеф - Васил Велев.
Шанс има за всички притежатели на акции на приватизационен фонд, защото те могат да потърсят дивидента си (ако е гласуван) за последните пет години. Тези пари обаче се изплащат единствено за период до пет години, който стартира да тече от датата на общото заседание. След това неполучените суми влизат в активите на компанията.
ДАЛИ СЪМ АКЦИОНЕР?
Първата стъпка е да се отвори боновата брошура и да се ревизира в кой приватизационен фонд или дружество са вложени капиталовите бонове. Ако не можете да се ориентирате, е добре да се потърси помощта на капиталов медиатор, който може да работи като регистрационен сътрудник. Информация за тях се получава от Комисията за финансов контрол. Само регистрационният сътрудник може да направи информация и да получи документ от Централен депозитар АД - депозитарна квитанция, че притежавате акции в обещано сдружение. Услугата се заплаща, а с негова помощ може да продадете акциите си или да си ги запазите, като по този метод запазвате правото си на дял, в случай че компанията разпределя подобен. Искането за депозитарна квитанция би трябвало да се прави персонално, а не посредством прокурист.
Три милиона българи тогава участваха (уж) в всеобщото раздържавяване - независимо или посредством проведените 81 приватизационни фонда. Днес едвам 31 от тези сдружения, към този момент преобразувани в холдинги, към момента участват на фондовата борса и дават информация за себе си.
Не минава месец без някой другар или сътрудник да звънне в "Банкеръ " и да попита дали можем да разберем какво става с боновете му. Активността се ускорява най-вече към месец юни, когато се организират годишните отчетни събрания на акционерите и се шуми към разпределянето на облагите "количеството на дивидентите. Причината е, че тази тематика от дълго време е изчерпана за множеството от някогашните приватизационни фондове. За последната одитирана финансова година (2018-а) единствено пет от холдингите разпределиха дял - "Еврохолд България ", "Индустриален капитал холдинг ", "Стара планина холд ", "Албена " (в която се вля "Албена Инвест холдинг ") и "Български транспортен холдинг ".
Колкото и д-а наподобява необикновено, даже и най-дебело прашасалата бонова брошура, може да се трансформира в действителни пари. Стига притежателите им да проявят самодейност и да се сетят къде тъкмо са прибрали документите си - в чекмеджето, на тавана или в мазето. Възможностите са няколко:
да продадат акциите си на БФБ-София.
Информация за придвижването на цените на обществените компании може да се събере всеки ден от уеб страницата на борсата, на страницата на Комисията за финансов контрол, а и в няколко други финансови уеб сайтове, които имат правото да вършат това. Във всеки миг може да се ревизира какъв брой коства една акция и по този начин да се пресметне какъв брой пари може да вземе за тези бумаги притежателят им, в случай че ги продаде.
Към момента книжата на тези холдинги се котират в необятни граници. Най-висока е котировката на "Албена " АД – 41.4906 лева за един брой. Туристическото сдружение попада в тази група, защото някогашният приватизационен фонд "Албена Инвест холдинг " АД се вля в компанията, следена от Красимир Станев. А всички негови акционери получиха акции от "Албена ".
Акциите на "Холдинг Варна " АД могат да бъдат продадени за по 38.3639 лева за един брой. Най-близо до тях е холдинг "Нов век " АД - 17 лева за акция
За някои акционери по-добрият вид е да запазят скъпите си бумаги. През миналата година няколко от съществуващите холдинги демонстрираха забележителна капиталова интензивност – усилиха капитала си с нови акции, взеха облигационни заеми, купуваха нови сдруженията. С две думи - обогатиха (и вероятно оскъпиха) портфейла си. Така че при едно сполучливо развиване на плановете им, цената на техните акции би се повишила и акционерите биха спечелили от продажба на по-късен стадий.
Дивидентът
обаче е най-сигурната облага от един приватизационен фонд. Сумата се гласоподава от общото заседание и в тримесечен период се изплаща. Но това се случва единствено в случай, че компанията е на облага и в случай че общото заседание вземе решение част от нея или цялата да бъде върната на акционерите.
Няколко са някогашните приватизационни фондове, които в никакъв случай не са забравяли притежателите на техни бумаги и най-редовно са разпределяли дивиденти. Отличник по този индикатор е "Стара планина холд " АД - единствената българска обществена холдингова компания, която е изплащала дял през всяка година от активността си. Тя има 22 292 акционери (в това число пенсионни и взаимни фондове, банки и др.), а брутната сума, заделена от облагата през този интервал, е над 26 млн. лв.. Председател на съвета на шефовете е Евгений Узунов, а изпълнителен шеф - Васил Велев.
Шанс има за всички притежатели на акции на приватизационен фонд, защото те могат да потърсят дивидента си (ако е гласуван) за последните пет години. Тези пари обаче се изплащат единствено за период до пет години, който стартира да тече от датата на общото заседание. След това неполучените суми влизат в активите на компанията.
ДАЛИ СЪМ АКЦИОНЕР?
Първата стъпка е да се отвори боновата брошура и да се ревизира в кой приватизационен фонд или дружество са вложени капиталовите бонове. Ако не можете да се ориентирате, е добре да се потърси помощта на капиталов медиатор, който може да работи като регистрационен сътрудник. Информация за тях се получава от Комисията за финансов контрол. Само регистрационният сътрудник може да направи информация и да получи документ от Централен депозитар АД - депозитарна квитанция, че притежавате акции в обещано сдружение. Услугата се заплаща, а с негова помощ може да продадете акциите си или да си ги запазите, като по този метод запазвате правото си на дял, в случай че компанията разпределя подобен. Искането за депозитарна квитанция би трябвало да се прави персонално, а не посредством прокурист.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ