Здравното министерство оттегля проекта за медицинската експертиза. Това съобщи министърът

Здравното министерство отдръпва плана за здравната експертиза. Това заяви министърът на опазването на здравето Кирил Ананиев на взаимен брифинг със обществения си сътрудник Бисер Петков.

Решението идва след предписание на премиера Бойко Борисов и след среща с вицепремиера Томислав Дончев и финансовия министър Владислав Горанов.

" По категорично напътствие на премиера и след среща при него Министерството на здравеопазването изтегля оферти Проект за изменение и допълнение на Правилника и Наредбата за здравната експертиза ", съобщи Ананиев и добави, че Министерство на здравеопазването желае да вкара правдивост и повече надзор, а да не ощетява хората с увреждания.

Над 6 хиляди българи с увреждания от цялата страна се събират на народен митинг на следващия ден, 11 април, с искане за обективна промяна. Протестът ще се организира от 11.00 часа пред Министерски съвет и Президентството и е проведен от 18 национално показани организации на хората с увреждания.

Веска Събева, ръководител на Асоциацията на родителите на деца с епилепсия изясни, че протестиращите имат три съществени претенции. „ Искаме досегаемост, което значи освен архитектурна среда, а досегаемост до професионално обучение, информационни услуги и обществени услуги, с цел да се случи интеграция на хората с увреждания “,каза Събева.

„ Второто искане е да се спре нарушение на правата на хората с увреждания в България. Достатъчно малко и недобре са, с цел да бъдат отнемани и тези, които ги има “, акцентира тя.

Третото искане е да има съдържателни и съвременни промени, а не механични промени, просто, тъй като е казано, че би трябвало да има промени. Хората с увреждания упорстват да отпаднат формулировките „ установяване на продуктивност “ и плануваното делене на здравната експертиза.

Основно искане на митинга е предвижданите нормативни промени да не вкарват медицински стандарти за здравния им статус, които се разграничават от настоящите в страните в Европейски Съюз. Сред настояванията на митинга е точно разписване на бъдещата нормативна уредба за здравна експертиза. Хората с увреждания упорстват и за изясненост какви права ще употребяват от решението на ТЕЛК за типа и степента на увреждането и какви права ще следват от оценката на тяхната продуктивност.

Много от хората на митинга не са излизали от домовете си, само че на следващия ден ще излязат, с цел да защитят правата си, акцентира и Адриана Стоименова - заместител - ръководител на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерския съвет и изпълнителен шеф на Центъра за психически проучвания, представена от БГНЕС.

„ Искаме промени, които не лишават права. Сега импортираната идея за оценка на работоспособността води до утежняване на живота на децата и възрастните с увреждания. Не сме срещали европейска процедура, в която да се прави оценка на това един човек, без значение дали е с увреждане или не, до какъв брой е дееспособен или не. С тази разпоредба, която беше импортирана в Народно събрание и разисквана, стана ясно, че най-болните и ощетени хора-освен, че ще бъдат оценени до какъв брой са работоспособни, ще изгубят правото си на пенсия, която е 240 лева, изясни Стоименова.

Тя бе безапелационна, че здравната експертиза в този вид, посредством наредбата, която се предлага на оценка единствено на едно водещо заболяване, води до извънредно ощетяване на доста деца, младежи и работоспособни възрастни, които имат полуувреждания.

Димитър Манолов, президент на КТ „ Подкрепа” разяснява, че е склонен, че би трябвало да се промени това, че в обитаемо място има здрави и прави хора с ТЕЛК-ове от един и същи доктор, както и да се трансформират финансовите потоци. „ Но се случи това, което всички подозирахме-най-лесно е да се посегне на най-безпомощните хора. КТ „ Подкрепа “ стои на 100% зад митинга и настояванията му. Това, което се прави е безсрамие, което е доста мека дума “, сподели още Манолов.

Ваня Григорова, КТ „ Подкрепа “ показа изследване на синдиката, в което се регистрира, че 59,6% от хората с увреждания са срещали дискриминация при кандидатстване на работа. Това са хора, които желаят да се усещат потребни в това общество, само че това, което ги стопира е отводът на работодателите да ги наемат, разяснява Григорова.

Други бариери, съгласно изследването, с изключение на дискриминирането, са-ТЕЛК-41% от интервюираните разчитат единствено на инвалидна пенсия; инвалидна пенсия-83,5% получават инвалидна пенсия под линията на бедността; икономии-дори на 19% от хората, които не могат да се обслужват сами и на 29% от тези, които го вършат, само че със усложнения, им се е случвало да им бъде понижен % неработоспособност и групата.