КНСБ: Стрес, ниско финансиране и несигурна реформа, затова напускат здравеопазването младите
Здравните служащи са подложени на мощен стрес и даже психическо принуждение, до момента в който извършват отговорностите си. Затова напущат системата и страната. Това сподели доктор Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ, по тематиката за изискванията, при които работят медиците у нас.
Той показа национално изследване на Федерацията " Здравеопазнавое " в синдиката, направено в интервала 1 май - 30 октомври. В него са взели присъединяване 53 лечебни заведения, 1235 интервюирани, измежду които 408 лекари, 139 експерти и 138 санитари. Проучено е мнението на здравни служащи с друг сатж - от 1 година до над 16 години, и в разнообразни по благосъстоятелност зравни заведения - частни, общински и държавни.
" Недостатъчното финансиране и неналичието на личен състав е извънредно стресогенен фактор. Защото лисата на задоволство от това, което правиш, и неналичието на самопризнание са извънредно стресогенни ", посочи още доктор Кокалов.
Начинът на ръководство на самите действия и връзките сред личния състав са различен фактор. Той след себе си обаче води до болести и проблеми на лекарите.
" Това, което и мен ме учуди, е, че един голям % - над 60% споделят, че като като разследване на тези стресогенни и организация на работата, страдат от мускулно-скелетни болести. ", сподели доктор Кокалов.
" Системата е консервативна и тя би трябвало да се възнамерява непрекъснато. И, когато непрекъснато ви стресират, че натам ще се върви, това ще се финансира, това важи и за работодателя. Постоянната неизясненост накъде ще върви промяната е стресогенен фактор за всички, в това число и за управленците. ", акцентира Кокалов.
Крайно време е да се обединим и да има общи дейности в региона, съобщи той. " Трябва да има Харта за психологично здраве, която да се вкара и тя да има отношение към опазването на здравето. " Малко действия са ориентирани към опазване на човешкия запас в сферата, счита той.
Като член на Надзорния съвет на НЗОК доктор Кокалов разяснява и параметрите на Бюджет 2020 и разпределението на средствата в бранш " Здравеопазване ". Аз утвърдих предлагането за Бюджет 2020. В него е залегнало цифрата 233 млн.лв., естествено, че ще го поддържа. Има повече пари за всички действия, в това число и за болнична помощ, сподели той. Точно поради промяната и това проучване демонстрира, че би трябвало дружно да го създадем. Това не е партийно дело. Бюджетът е добър и зависи в този момент по какъв начин ще се споразумеем къде ще отидат тези средства в пътеките, с цел да сме сигурни, че това нарастване ще отиде фактически за осъществяване на договореностите по груповия трудов контракт. Така ще успеем да спрем и текучеството в лечебните заведения, безапелационен е Кокалов. Преговорите за това би трябвало да стартират всеки миг, откакто приключат договарянията с Българския лекарски съюз.
Според Кокалов е належащо лечебните заведения да имат годишни бюджети, а не на тримесечие. Той е предложил механизма и пред Надзорния съвет на касата. Сега има опция да се трансферират до 5% в идващ месец, само че това не е задоволително гъвкаво, а при годишен бюджет разноските ще могат да се възнамеряват и разпределят в продължение на цяла година- изключително при цикличността на разноските в опазването на здравето, изясни Кокалов. Разбира се, това може да бъде въведено при задоволително добър надзор, акцентира специалиста.
Според мен най-малко 60% от приходите в едно болнично заведение би трябвало да се харчи за заплати. Има проблем за общинските лечебни заведения, само че има решение и за това. Там, където се извършват най-малък брой клинични пътеки с ниска стойност, компликацията за обезпечаване на заплати е най-голяма. Там би трябвало да се търсят други благоприятни условия за финансиране по простата причина, че здравето е необикновен тип стока и не би трябвало да го оставяме на чистия пазар, акцентира Кокалов.
Той показа национално изследване на Федерацията " Здравеопазнавое " в синдиката, направено в интервала 1 май - 30 октомври. В него са взели присъединяване 53 лечебни заведения, 1235 интервюирани, измежду които 408 лекари, 139 експерти и 138 санитари. Проучено е мнението на здравни служащи с друг сатж - от 1 година до над 16 години, и в разнообразни по благосъстоятелност зравни заведения - частни, общински и държавни.
" Недостатъчното финансиране и неналичието на личен състав е извънредно стресогенен фактор. Защото лисата на задоволство от това, което правиш, и неналичието на самопризнание са извънредно стресогенни ", посочи още доктор Кокалов.
Начинът на ръководство на самите действия и връзките сред личния състав са различен фактор. Той след себе си обаче води до болести и проблеми на лекарите.
" Това, което и мен ме учуди, е, че един голям % - над 60% споделят, че като като разследване на тези стресогенни и организация на работата, страдат от мускулно-скелетни болести. ", сподели доктор Кокалов.
" Системата е консервативна и тя би трябвало да се възнамерява непрекъснато. И, когато непрекъснато ви стресират, че натам ще се върви, това ще се финансира, това важи и за работодателя. Постоянната неизясненост накъде ще върви промяната е стресогенен фактор за всички, в това число и за управленците. ", акцентира Кокалов.
Крайно време е да се обединим и да има общи дейности в региона, съобщи той. " Трябва да има Харта за психологично здраве, която да се вкара и тя да има отношение към опазването на здравето. " Малко действия са ориентирани към опазване на човешкия запас в сферата, счита той.
Като член на Надзорния съвет на НЗОК доктор Кокалов разяснява и параметрите на Бюджет 2020 и разпределението на средствата в бранш " Здравеопазване ". Аз утвърдих предлагането за Бюджет 2020. В него е залегнало цифрата 233 млн.лв., естествено, че ще го поддържа. Има повече пари за всички действия, в това число и за болнична помощ, сподели той. Точно поради промяната и това проучване демонстрира, че би трябвало дружно да го създадем. Това не е партийно дело. Бюджетът е добър и зависи в този момент по какъв начин ще се споразумеем къде ще отидат тези средства в пътеките, с цел да сме сигурни, че това нарастване ще отиде фактически за осъществяване на договореностите по груповия трудов контракт. Така ще успеем да спрем и текучеството в лечебните заведения, безапелационен е Кокалов. Преговорите за това би трябвало да стартират всеки миг, откакто приключат договарянията с Българския лекарски съюз.
Според Кокалов е належащо лечебните заведения да имат годишни бюджети, а не на тримесечие. Той е предложил механизма и пред Надзорния съвет на касата. Сега има опция да се трансферират до 5% в идващ месец, само че това не е задоволително гъвкаво, а при годишен бюджет разноските ще могат да се възнамеряват и разпределят в продължение на цяла година- изключително при цикличността на разноските в опазването на здравето, изясни Кокалов. Разбира се, това може да бъде въведено при задоволително добър надзор, акцентира специалиста.
Според мен най-малко 60% от приходите в едно болнично заведение би трябвало да се харчи за заплати. Има проблем за общинските лечебни заведения, само че има решение и за това. Там, където се извършват най-малък брой клинични пътеки с ниска стойност, компликацията за обезпечаване на заплати е най-голяма. Там би трябвало да се търсят други благоприятни условия за финансиране по простата причина, че здравето е необикновен тип стока и не би трябвало да го оставяме на чистия пазар, акцентира Кокалов.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ