Здравната система на Куба е гордостта на комунистическия режим на

Здравната система на Куба е гордостта на комунистическия режим на Острова на свободата и доказателство в международен мащаб, че когато грижата за индивида е в действителност приоритет за едно ръководство, десетилетия на ембарго и интернационалните наказания, не могат да спрат напредъка. И не става въпрос за идеологии, а за чист държавнически прагматизъм, написа "Труд ".

Кубинската гражданска война от 1959 година донася със себе си освен социалистическата република, само че и концепцията за национална система за опазване на здравето. Успоредно на нея се ражда и концепцията за “медицинския интернационализъм”, който е част от управленческата теория на Фидел Кастро, с цел да укрепва въздействието на Куба в чужбина.

Системата планува изпращането на кубински лекари зад граница, с цел да натрупат опит и упражняват уменията си, и приемането на задгранични студенти и пациенти, за шерването на този опит. И по този начин от десетилетия.

По последни данни от 2020 година “кубинските доктори” са дейни сега в над 60 страни по света, а от началото на програмата през 1960-те, над 600 000 дипломирани медици от Острова на свободата са практикували зад граница в общо над 160 страни и територии на планетата.

За да се стигне до тези главозамайващи резултати за страна с икономическите благоприятни условия на Куба, изключително под шест десетилетия американско ембарго, са положени съществени старания, несъмнено.

Няколко години откакто идва на власт и укрепва позиците си в Хавана, държавното управление на Фидел Кастро стартира програмата “Ел Сервисио Медико Рурал” или Селска здравна работа, която наема 750 дипломирани лекари и студенти и ги изпраща до най-отдалечените планински и крайбрежни общини на Острова на свободата.

Тази политика става извънредно известна и способства за одобряване на облика на Кастро пред нацията и в Латинска Америка, където “кубинските доктори”, са първообраза на “подадената ръка”.

Следващият стадий, който изцяло трансформира кубинската здравна система, настава през 1970-те, с Декларацията от Алма-Ата от 1978 година, която открива интернационалните параметри за първична здравна помощ.

Това дава основа в Куба да стартира стратегия за създаване на многопрофилни фамилни поликлиники към всички общини на Острова на свободата и за 12 години, до края на Студената война през 1990 година, тя доближава към този момент 95% от популацията. Актуално близо 12-те милиона кубинци имат достъп до общо 452 клиники.

Кубинската здравна политика работи в три направления: национално покритие, предварителна защита и достъп до лекуване. В първото направление лекарите работят на практика “на махленско ниво” – по данни за 2019 година в Куба се падат по 7,5 доктора по медицина на всеки 1000 души (най-висока съразмерност в света) и лекарите нормално живеят в същия регион, в който работят.

Което не постоянно е наложително облекчение за пациентите за достъп до поликлиниките – най-малкото и там има “специални” здравни заведения, отделени единствено за тузари, туристи и номенклатура – само че пък основава доста близки персонални връзки сред медиците и хората в поверения им регион.

Що се отнася до предварителната защита – Куба е на челните позици в света когато става въпрос за имунизиране и междинна дълготрайност на живота. За информация: по последните данни на Световната здравна организация за 2019 година междинната възраст на умрелите в Съединени американски щати е 78 години, до момента в който на Острова на свободата 79.

В допълнение към това Куба е единствената страна независимо разкрила ваксина против Менингит Б още през 1985 година и първата съумяла да блокира предаването на вируса на ХИВ и сифилис от майка към новородено през 2015 година

Не нещо, което очакваш от социалистическо държавно управление или държавно следено опазване на здравето – да създава нововъведения и да тласка медицината напред. Но това е Куба в последна сметка. Страната също по този начин капитализира не малко от тази си политика.

“Армията от белия престилки” основана от Кастро обикаля планетата и Хавана окуражава доста от младите си хора да се насочат към медицината с разнообразни тласъци като задгранично образование и финансиране на проучвания.

Има и всякакви спомагателни “екстри” – дипломирани лекари на задачи зад граница, според от местоположението им, могат да си докарват до 1000 $ на месец, неведнъж покривани от държавното управление.

Докато сътрудниците им в Куба получават приблизително по 50. И патриотизмът не постоянно взема превес: с въвеждането на специфичен визов режим за кубински медицински експерти за Съединени американски щати през 2013 година, за по-малко от 12 месеца над 3000 топ-специалисти напуснаха Острова на свободата, преди в последна сметка множеството им сътрудници да получат някои нови поощрения, да се спре “кранчето”.

Въпреки това, десетилетията на поредна политика основават голям брой висококвалифицирана работна мощ, която непрестанно се пробва да усъвършенства медицинските услуги и покритието.

Преди две години Хавана разгласи, че залага като нов приоритет развиването на биотехнологиите и стартира да отделя доста средства в тази посока, и нова войска бъдещи иноватори се впусна към университети и стратегиите за преквалификация.

С всичко казано дотук, кубинската здравна система безспорно е модел за подражателство, в метода по който подхожда към грижата за индивида и залагането на нововъведенията в медицината като приоритет.

Концепцията за развиване посредством непрекъснато себеусъвършенстване там където е най-напечено, е естествената причина Хавана да разгласи преди дни, че изпраща медицински екипи в Италия, където се разви най-сериозното огнище на ковид в Европа последните седмици. Държавнически прагматизъм. Пък и вирусът към този момент доближи Куба.