Здравка Евтимова е искала да бъде лекар, но се е

Здравка Евтимова е желала да бъде доктор, само че се е страхувала от кръв. Именно кръвта обаче, я прави известна чак в Америка. “Кръв от къртица “, разказът, който влезе в учебниците по литература в Съединени американски щати, паралелно с произведения на Рей Бредбъри, Айзък Азимов, Едгар Алън По и Хауърд Лъвкрафт, приковава вниманието на оценяващата комисията " със своя неотстъпчив хуманизъм ". Но Евтимова не крие любовта си единствено и само към България и българския език и споделя, че не била оставила своя апартамент от 54 квадрата в провинцията за нищо за света. Разговаряме с нея за литературата, силата на духа и лечението на болката, което се крие единствено и само във вярата и добротата!
Здравейте, г-жо Евтимова и поздравления! Как се чувствате след огромното самопризнание?
Здравейте и благодаря. Чувствам се доста смутена. Първо това е роман, който съм писала преди доста години. От друга страна, аз съм преводач. Работата на преводача е да има глас. Гласът да е своевременен и правилен. Когато преводачът притегли вниманието към себе си с държание, постъпка, жест, това значи, че той не си е приключил работата и е основал проблем. Сега, откакто ми се обаждат от толкоз доста места, съм като в небрано лозе.
Радвам се, че този роман беше открит, само че най-вече се веселя, че повече хора го прочетоха. Някои го харесаха, други не, само че съм признателна на всички отзиви.
А какво Ви стимулира да го нашите? Какво Ви въодушеви тогава?
Събитието не беше доста щастливо. Първо, баба ми се беше разболяла, по-късно моят наследник беше болен. Слава Богу, той в този момент е добре, работи, има дечица.
Всеки публицист, като седне да написа, надали знае какво го е въодушевило на момента. Сяда, написа, а дали ще излезе нещо - единствено времето може да покаже. Обикновено писателят държи своите творби в началото под „ карантина”. В следствие, в случай че му се стори добре, продължава с тях, в случай че не – непосредствено ги не помни.
Как разказът стигна до американския учебник по литература?
Първоначално беше оповестен в издание на университета Антиок в Съединени американски щати. Преведох описа си за три дни, преди изпращането му в Америка, а го написах за броени часове. Пет години по-късно ми се обадиха от едно американско издателство, като ми споделиха, че издават антология на разкази под 2000 думи - асортимент на най-хубавите разкази след 2000-та година. Тогава трансформираха и заглавието от „ Кръв от къртица” на „ Кръв”.
А към този момент предходната година, почти по това време, ми се обадиха, с цел да ми кажат, че са подбрали този роман за учебник по литература. Попитаха ме дали съм съгласна. Аз, несъмнено, бях. И по този начин се стигна до поместването му в учебника по литература.
Аз четох описа и като символика ми наподобява на роман за вярата. Оприличивам го на описа на Йордан Йовков – „ По жицата”. Има ли сходна символика сред кръвта от къртица и бялата лястовица?
Йовков е една галактика, пред която се преклонявам. Въобще не мога да съпоставям това, което съм написала с него. Мога единствено да бъда признателна за всичко, което той е написал. Моят обичан роман, апропо, е негов – „ Песента на колелетата”.
Как решихте да се занимавате с литература?
Първо приключих „ Английската гимназия” в София. Там беше извънредно високо равнището на преподаване. За страдание, не съумях да стана доктор. Това беше първото ми предпочитание.
Веднъж бях с мои другари и едно момиче се поряза на стъкло. Като видях кръв – припаднах. От тогава ми става неприятно от кръв. Затова взех решение да не аплайвам медицина, макар фантазията на майка ми да стана доктор. Нямаше да бъда потребна.
Харесвам литературата, чета разнообразни есета, отвред по света. За да бъда добра по британски, практикувам езика непрекъснато. Нюансите за един преводач са доста значими, тъй като когато изпращаш твое произведение в Съединени американски щати, Англия или пък Австралия, редакторите споделят – „ имаш две неточности на страница, не съм просветителна институция”, след което хвърлят твоя материал с чиста съвет.
Затова се стремя да отстранявам тези неточности в зародиш, с цел да приказва единствено наличието, а не граматиката. Все отново е ясно, че британският в никакъв случай няма да го заобичам, колкото българския, и няма да мога да го докосна, по този начин както ми се ще.
Мислите ли, че в България има удобна среда за развиване на литература?
Мисля, че е има да. Българските писатели тежат на мястото, където са родени. Аз съм от провинцията, пребивавам в панелен блок от 54 квадрата, само че не го давам за нищо на света. Тук се усещам на място. Достатъчно ми е да чуя една, две думи от човек, с цел да го схвана. Да се кача на влака, да видя майка с малко дете. Малки неща, които ме вършат щастлива и ме въодушевяват. Средата зависи на първо място от нас. Трябва да имаш огромно сърце, с цел да напишеш нещо стойностно и прочувствено. Да го изградиш. Трудно е да бъдеш публицист, само че изискванията са удобни.
Все отново това е поминък, който не е печеливш. Майка ми, която е счетоводителка, споделя – ти си губиш времето. За мен обаче това е щастливо време.
Какво желаете да кажете на всички възпитаници в Америка, които ще прочетат вашия роман? Какво да е посланието на описа?
Децата, които ще го прочетат, са на 14 години (8 клас). Опасявам се да не ги стресне, да не ги уплаши самият роман. Много ми се ще зад уплахата, зад това стряскане, да усетят, че това, което оказва помощ, е човечността. Това да имаш око за болката на другия.
Освен това се надявам, че те ще схванат, че болката е лечима, в случай че окажеш помощ на човек, в случай че му подадеш ръка.
В края на изявлението желая да завърша с въпроса: Какво е за Вас кръвта от къртица? Коя е панацеята на живота?
Не единствено за мен, освен за моите близки хора, а за всичко хора като цяло, това е да имаш устойчиво и положително здраве. Това е главното. Нека това да бъде основата, на която човек ще се бори и ще реализира своите победи.
Интервю на Костадин Костов